Русия е взета за заложник като самолет, превзет от терористи, смята руският опозиционер Михаил Зигар Според бившия главен редактор на "Дождь" войната в Украйна ще спре, когато Путин. Накъде върви Русия сега и очакват ли се промени в политиката й при новия мандат на Тръмп? Журналистът Николай Кръстев направи интервю с Михаил Зигар.
- Накъде върви днешна Русия?
- "Знаете ли, според мен не съществува една Русия, сега има няколко Русии. Има една вътрешна Русия, територията на Руската Федерация, има една външна Русия хората, които живеят извън Русия, поне милион и половин души, които напуснаха страната след началото на войната. На мен ми се струва, че това общество може да бъде смятано за една друга, външна Русия. И посоките на движение на тези две Русии са абсолютно различни. За вътрешната Русия може да се каже, че е взета за заложник и ми се струва, че точно така се чувстват мнозина от хората, които живеят там. Отдавна имам усещането, че нещата там изглеждат като в самолет, превзет от група терористи. Отначало няколко души, които са се съпротивлявали, които са се изправили и са се опитали да се борят, са застреляни, на останалите, които се държат както трябва, продължават да им дават шампанско и топла храна. Затова много хора, на които не им харесват тези терористи, разбират, как трябва да се държат, за дa продължат да получават шампанско, а не да ги застрелят. Затова хората се държат по съответния начин, но разбира се не знаят накъде върви самолетът. На въпроса Ви, накъде е тръгнала Русия - смятам, че дори Путин не знае накъде е тръгнала, накъде лети този самолет. Но със сигурност знаем, че основното свойство на тази путинска Русия е, че тази посока е много крайна, тя свършва до момента, докато той е на власт. И ситуацията е очевидно много нестабилна, тази посока рязко ще се промени, когато Путин слезе от власт".
После пак ще се върнем към темата за Русия. Искам да Ви попитам, след връщането на Тръмп в Белия дом, как ще се развиват отношенията между него и Путин?
"Съвсем наскоро, точно миналата седмица Путин имаше много интересна реч. Една такава почти празнична реч по случай победата на Тръмп. Почти не спомена за Тръмп, но беше очевидно, че така празнува победата му. Целият смисъл на речта му беше в това, че най-после, както се изрази, предишният либерален световен ред ще отиде в миналото и най-после ще се появи нова система, която силно ще се различава от предишния световен ред. Прагматична система, дори цинична, каза. Точно в това е планът му, в това е мечтата му всички либерални ценности вече да не му пречат, вече да спрат да го критикуват за нарушаването на човешките права, за корупцията и във всичко да има такъв един делови, циничен бизнес-подход. Очаква точно това от Тръмп, смята, че Тръмп е човекът, за когото ценностите нямат значение, за когото е важен бизнеса и затова разчита, че всички предишни проблеми ще останат в миналото. Разчита на това, че санкциите ще бъдат свалени. Основната му мечта е отново да бъде изиграна Ялтенската конференция от 45-а година, тримата - той, Тръмп и Си Дзин Пин да се съберат и отново да си поделят света. Смятам, че това няма как да стане, но това е мечтата му".
- Трябва ли да се плашим от победата на Тръмп?
-"Смятам, че никога не трябва да се плашим, но според мен това в някакъв смисъл е една нова епоха. Тръмп е един доста непредсказуем човек, независимо от всичко. Той е бизнесмен и за него разбира се не е характерен, както казват в Русия, идеологизирания подход. Не смята, че е чак толкова важно да се четат лекции за правата на човека, за него това изобщо не е важно. В този смисъл смятам, че този му мандат ще бъде много по-различен от предишния. Предишния път той беше много зависим от демократическата партия от Конгреса, от общественото мнение дори. Сега според мен ще се държи така, сякаш всичкото това го няма. И това, разбира се ще бъде някакъв съвсем различен свят".
- Според Вас ще може ли да сложи бързо край на войната в Украйна, както той каза за 24 часа?
- "Смятам, че единственото, което може да бъде направено за 24 часа, е да се каже на президента Зеленски: „Предайте се!" Това единственото, което може да бъде направено за 24 часа да се поиска от Украйна да прекрати съпротивата. Това прекратяване на войната ли е? Не, разбира се, това не е прекратяване на войната, както и да го нарича Тръмп, както и да го нарича Путин. Защото и Путин смята, че това може да бъде наречено край на войната. Но нали е ясно, че ако бъде прекратен огънят, ако бойните действия бъдат спрени на границата, по която сега минава фронтовата линия, това едва ли ще е окончателната граница. Това не e прекратяване на войната, а само пауза. Дали Тръмп може да натисне бутона „Пауза" разбира се може, дали може да натисне бутона „Стоп" сигурно просто няма такъв бутон".
- Може ли изобщо да бъде прекратена войната според Вас? За Путин няма полезен ход, за Зеленски и изобщо за украинците също няма полезен ход.
- "Смятам, че войната може да приключи при едно условие - когато Путин умре. Тя не може да спре докато е жив, хайде, докато е на власт. Докато е на власт тя няма да спре. И ще спре в момента, когато той вече няма да е на власт. Този ден е ясен, защото съм убеден, че всеки, който дойде на власт в Русия след Путин, ще направи всичко, за да приключи с тази война, защото едва ли е нужна на някого, със сигурност не е нужна на никого и за всекиго би било по-изгодно, по-правилно, по-просто да приключи с нея, но за Путин тя е много необходима".
- Една от книгите Ви се казва „Империята трябва да умре", според Вас това възможно ли е, когато става въпрос за днешна Русия?
- "Вижте, нали империята са хората, империя не е страната, империя е образът на бъдещето, империя е това как хората си се представят и как виждат бъдещето си. Това е повече идеология, отколкото каквото и да било друго. И разбира се е възможно да се отървем от имперската идеология. Трудно е различни империи, различни народи са го правили, Русия не е първата, не е десетата, дори не е двадесетата, имало е много такива процеси в историята. Дори в историята на двадесети век ги е имало много, преди това са били още повече. Затова е възможно и е необходимо да бъдат преодолени тези имперски комплекси много е трудно, наистина мисля, че много трудно. Просто моята книга „Империята трябва да умре" е за руската империя и за революцията от 17-та година. Следващата ми книга, която трябва да излезе догодина, ще е смъртта на една друга империя за смъртта на Съветския съюз. Сега виждаме трета империя, путинската империя. Предстои на путинската империя да умре, и аз съм почти сигурен, че след нахлуването в Украйна по-нататъшното развитие на имперската идеология в Русия е почти невъзможно. Смятам, че това е краят".
- Колко ще продължава да съществува путинска Русия и путинската империя, според Вас?
- "Това може да продължава колкото си щете. Аз продължавам да общувам с хора, които продължават да живеят в Русия, които споделят с мен свои наблюдения отвътре, свои идеи и един мой източник на шега каза така започна да сравнява Путин с американски политици. Каза ми: „Гледай, Хенри Кисинджър стигна сто години, Джими Картър същи стана на сто години и има още да живее. Ясно е, че Путин полага много повече грижи за здравето си, по-често ходи на доктор, всеки ден плува в басейна, нещо което не е правил със сигурност Джими Картър". Затова, по принцип, както казва моят източник, Путин със сигурност може да изкара до сто години, сега е на 72. На нас сега ни се струва, че е безкрайно дълго вече на власт, но това може да е по-малката част от управлението му. Разбира се това е една черна шега повечето от приятелите ми, когато им я разказвах, се разплакваха, защото прибавяха още тридесет години и смятаха, на колко ще са тогава. Но ми се струва, че би било по-правилно и по-конструктивно за менталното ни здраве, да се готвим това да продължава много дълго. Просто трябва да живеем по-дълго, да се грижим за здравето си и да се готвим за това, че нищо не е приключило".
- Последният ми въпрос, въпреки че не ми се ще да завършваме това интервю много ми е интересно: защо все по-често говорим за това, че Русия се връща към сталинските времена, към тридесетте години?
- "Вижте, от една страна не обичам историческите аналогии, от друга пък ги обичам, защото не се отнасяме сериозно към тях, а се забавляваме с тях, понякога става много смешно. Струва ми се, че Путин се връща дори не в сталиниските времена, Путин се връща в 18-и век! Сега са много повече признаците на 18-и век в Русия. Защото много от това, които стават в Русия, е къде по-абсурдно, по-нелогично. Не знам защо си мисля, че ужасът от тридесетте години, масовите репресии в Русия не са възможни, защото не са необходими. Все пак репресиите сега в Русия са много точково адресирани, имат много избирателен характер, необходими са само за сплашване на населението, а не за да бъдат изтребвани цели класи, да бъдат изтребвани милиони хора. Но това, че Путин се опитва да запълни този вакуум с някаква синтетична идеология, която изобщо не съществува, е твърде парадоксално. Може би наистина му се ще да бъде не първия и единствен император на империята си, а основател на някаква империя, която ще го надживее. Нещо, което разбира се не е възможно, но си мисли, че може да изнамери някаква конструкция, в която да повярват хората. Това е твърде странно нещо, разбираме, че Русия не е религиозна страна, че по-малко от един процент от хората ходят на черква. Русия не е страна, в която вярват в някакви традиционни ценности и затова зад тази конструкция няма нищо. Днешна Русия са хората, които за пръв път в историята са започнали да се радват на живота. Появил им се е някакъв доход и най-после са доволни от това, как живеят. Имат някакво материално положение, имат жилище, кола, възможност и желание да пътуват. Това много рязко противоречи на имперската идеология. Имперската идеология изисква от хората саможертва, изисква от хората да обичат императора и империята повече от собствения си живот, да са готови да станат жертва, да тръгнат на война. И е много парадоксално, че в днешна Русия това го няма. Днешна Русия е страна на хедонисти, съвременна Русия е страна, която най-после се е докопала, в която тези хора искат да живеят като на Запад и като че ли могат да си го позволят. И това е най-грандиозното противоречие той се опитва да ги върне в 18-и век, на тях пък много им се ще да живеят в 21-ви".
