Местният референдум в Казанлък, проведен в неделя, 17 ноември, се провали тотално. Избирателната активност би антирекорд - едва 19.44% от имащите право на глас се включиха в допитването. А трябва да са минимум 40% за валидност. Мероприятието бе обречено предварително, въпреки огромните усилия, рекламни изказвания, интервюта, репортажи, патриотични оди и носталгични вопли към близкото минало.
Не става. Хората не искат партиен монумент да виси над гравите им и да им напомня непрекъснато за властването на една партия.
93 на сто от отишлите до урните изразили подкрепа за съхраняването на чинията там горе.
Защо се провали уж патриотичната и насочена към туризма инициатива на симпатичната кметица Галина Стоянова?
Няколко от причините са очевидни.
Хилядите тонове бетон са изляти за да символизират могъществото на една партия – БКП. Само на нея.
Всички исторически личности, вкарани в стенописите са използвани като фон на „историческата роля на комунистическата партия“, без които България нямаше да я има. Невярно и изключително подло спрямо истинската българска биография и делото на светлите български умове, които нямат и никога не са имали общо с БКП.
В близо 2/3 от територията, на която са изобразени „постиженията“ на БКП е описано, че това се дължи на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и диктатурата на пролетариата, която „червената армия“ налага в страната ни след окупацията на 9.09.1944 г.
Какво общо имат 45 години комунистическа власт с над 1400-те години българска история? 1355 години българите са живяли без комунизъм и не само са оцелели, но сме имали „Златен век“, Ренесанс, върхови постижения в науката, културата и военното изкуство. Имаме и своите мрачни периоди, един от които е именно тоталитаризма, обявен за престъпен като равен на нацизма. Точно него ли трябва да възпяваме и почитаме поколения напред?
На преклонение пред „великото дело на Партията и нейния генерален секретар Тодор Живков“ (точно това гласи един от надписите в търбуха на партийното бетонно чудовище) ли ше учим младите българи? Ще ни презират за това.
Защо европейски милиони трябва да се наливат в паметник на отречен политически строй? Няма ли по-подходящи обекти и идеи за изполване на въпросните средства? В образователни програми, например.
През последните години от БСП твърдят, че между 25 и 50 хиляди социалисти или поддръжници на „лявото“ се качват на Бузлуджа послучай 2 август, датата на която през 1891 г. двайсетина социалдемократи учредили партия БСДП. Вместо кебапчета и бира, скандирания името на партията и сълзливи спомени за „ах, колко хубаво беше при др. Живков“, всички тези леви хора да бяха разчистили комплекса, да бяха събрали по левче за охрана и елементарна поддръжка. Ама не, те са по лозунгите и чутовните небивалици за дружбата на БКП с КПСС.
Кметицата на Казанлък щяла да постави темата за „чинията“ на обществен дебат в страната. Защото засягала цялата нация. Г-жа Галина Стоянова нещо се е объркала. През 1981 г., когато е открито онова нещо в Балкана, то е кръстено „Дом-паметник на партията". На „партията“, а не на България! Май в ГЕРБ все още има хора, които не искат и не могат да скъсат пъпната връв с БКП…
Нахално е 184 304 души, гласували за БСП - обединена левица на последните избори, да претендират „домът“ на тяхната партия да виси над главите на 6 милиона българи.
Колкото до туризма, страната ни има стотици, дори хиляди паметници и исторически места, които предизвикват възхищението на чужденци и на българи. Казанлъшката гробница, Голямата косматка и гробницата на Севт III са само част от древната съкровищница на Казанлъшкия край.
Хайде да сравним паметника на Оборище, където се е състояло Първото българско Велико народно събрание през април 1876 г. и където се взима решение за най-величавото и трагично събитие в новата ни история – Априлското въстание. Паметникът е висок около 2,5 метра. Поставен е през 1928 г. Почиства се за 2 май, когато там се събират хиляди българи от цялата страна, за да почетат паметта на онези, които извоюваха свободата ни с кръвта си.
Пилоните с двете петолъчки на Бузлуджа са високи 70 метра, а централната зала „само“ 14,5 м. и с квадратура над 500 кв/м!
БКП и Оборище… Хора, нормални ли сме?! Дотам ли сме я докарали, партиен грамадански бункер да смазва с мащаба си святото място, на което се клеха върху библията и камата да умрат за свободата най-вдъхновените ни поборници?
И най-сетне да проумеем, че бетонната камара на Бузлуджа не е паметник на културата нито национален паметник, а идеологическа мегаломания на една партия.
Михаил Димитров
