Четиригодишният документ има безвкусно, бюрократично заглавие - „Основни принципи на държавната политика за ядрено възпиране“ - но съдържанието му е смразяващо, особено след най-новите му изменения.
По-известен като ядрената доктрина на Русия, обновеният вариант, подписан във вторник от президента Владимир Путин, определя обстоятелствата, които му позволяват да използва най-големия в света атомен арсенал на Москва.
Тази нова версия сваля летвата, давайки му тази възможност в отговор дори на конвенционално нападение, подкрепено от ядрена сила. Това вероятно може да включва използването на доставените от САЩ ракети ATACMS от Украйна за поразяване на руска територия - което според Москва се е случило във вторник, когато шест ракети са поразили Брянска област.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че подобни удари потенциално биха могли да бъдат повод за ядрен отговор съгласно преработения документ.
Каква е ядрената доктрина на Русия?
Първата ѝ версия е подписана от Путин през 2020 г., а според Кремъл той е одобрил последната версия във вторник. В нея се посочва кога Русия може да използва атомния си арсенал.
Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., Путин и други гласове от Кремъл често заплашват Запада с ядрения си арсенал. Но това не възпря съюзниците на Киев да му предоставят модерни оръжия за милиарди долари, някои от които попаднаха на руска земя.
В обновения документ ядрените оръжия се описват като „средство за възпиране“, като се отбелязва, че използването им е „крайна и принудителна мярка“. В него се заявява, че Русия „полага всички необходими усилия за намаляване на ядрената заплаха и за предотвратяване на изострянето на междудържавните отношения, което може да предизвика военни конфликти, включително ядрени“.
Такова ядрено възпиране има за цел да защити „суверенитета и териториалната цялост на държавата“, да възпре потенциален агресор или, „в случай на военен конфликт, да предотврати ескалация на военните действия и да ги спре при приемливи за Руската федерация условия“, се казва в документа.
„Ядреното възпиране има за цел да гарантира, че всеки потенциален противник осъзнава неизбежността на възмездието в случай на агресия срещу Русия и нейните съюзници“, се казва в документа.
Макар и формулирана в общи линии, за да се избегне твърд ангажимент за използване на ядрено оръжие и да се държи Западът в очакване на отговора на Москва, модернизираната версия посочва условията, при които Путин може да използва ядрен вариант в отговор на конвенционален удар.
Промените в доктрината се подготвят от месеци и не е случайно, че обявяването на новата версия във вторник последва с два дни решението на Вашингтон да разреши на Украйна да използва такива ракети с по-дълъг обсег за поразяване на цели в Русия. В продължение на месеци президентът на САЩ Джо Байдън преценяваше рисковете от подобна ескалация.
В доктрината се казва, че Москва може да използва ядрени оръжия „в отговор на използването на ядрени и други видове оръжия за масово унищожение“ срещу Русия или нейни съюзници, както и „в случай на агресия“ срещу Русия и Беларус с конвенционални оръжия, която застрашава „техния суверенитет и/или териториална цялост“.
Всяка агресия срещу Русия от страна на неядрена сила с „участието или подкрепата на ядрена сила“ ще се разглежда като тяхна „съвместна атака“ срещу Русия, се казва в документа.
В него се допълва, че при тези сценарии може да се използват ядрени оръжия:
- Ако бъде получена надеждна информация за изстрелване на балистични ракети, насочени към територията на Русия или нейните съюзници.
- Ако ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение ударят територията на Русия или нейните съюзници или бъдат използвани за поразяване на руски военни части или съоръжения в чужбина.
- Ако въздействието на противника върху критично важни руски правителствени или военни обекти може да подкопае способността за ответен ядрен удар.
- Ако агресия срещу Русия или Беларус с използване на конвенционални оръжия представлява критична заплаха за техния суверенитет и териториална цялост.
- Ако бъде получена надеждна информация за излитане или изстрелване на стратегически и тактически самолети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати, хиперзвукови или други летателни апарати и пресичането им на руската граница.
Президентът може да информира военните и политическите лидери на други държави или международни организации „за готовността за използване на ядрени оръжия“ или че вече е взел решение да ги използва.
Неизбежно ли е използването на ядрени оръжия?
Още преди да подпише обновената доктрина, Путин предупреди САЩ и съюзниците им от НАТО да не позволяват на Украйна да нанася удари по Русия с доставяните от Запада ракети с по-дълъг обсег, като заяви, че това ще постави Русия и НАТО в състояние на война.
Запитан във вторник дали подобна украинска атака може потенциално да предизвика ядрен отговор, Песков отговори утвърдително. Той посочи разпоредба от доктрината, която отваря вратата след конвенционален удар, който поражда критични заплахи за суверенитета и териториалната цялост на Русия.
Песков подчерта и новия раздел на доктрината, който описва нападение от страна на всяка държава, подкрепяна от ядрена сила, като тяхна съвместна агресия срещу Русия.
Татяна Станоева от Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия отбеляза, че коментарът на Песков бележи първия случай, в който Кремъл изрично признава „потенциалната употреба на ядрени оръжия в отговор на удари по руска територия с помощта на ракети с далечен обсег“.
„Казано по-просто, Песков открито признава, че в момента Кремъл обмисля възможността за ядрен удар“, каза тя.
Въпреки че доктрината предвижда възможен ядрен отговор от страна на Русия, тя е формулирана широко, за да се избегне твърд ангажимент за използване на ядрени оръжия и да се оставят отворени възможностите на Путин.
Според служител на Съвета за национална сигурност на САЩ, който не е упълномощен да коментира публично и е пожелал анонимност, САЩ не са забелязали промяна в ядрената позиция на Русия. В резултат на това администрацията на Байдън „не е видяла причина да коригира собствената си ядрена позиция или доктрина в отговор на днешните изявления на Русия“, добави служителят.
Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Кралски институт на обединените служби“ за отбрана и сигурност във Великобритания, заяви, че използването на западни ракети с по-дълъг обсег на действие „със сигурност няма да предизвика“ ядрен отговор от страна на Москва, както се опасяваха някои на Запад.
Но той добави, че „Русия може да ескалира по различни начини, за да наложи разходи на Запада, от подводни саботажи до използване на пълномощници за тормоз на търговията в Баб ел-Мандеб“ - проток край Червено море, където нападенията срещу корабоплаването се приписват на йеменските бунтовници хути.
Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на руския Съвет за сигурност, който се председателства от Путин, беше още по-остър. Използването от Украйна на ракети на НАТО за удари по руска територия „може да бъде класифицирано като нападение от страна на страните от блока срещу Русия“, каза той.
„При такъв сценарий Русия си запазва правото да отвърне с оръжия за масово унищожение срещу Киев и ключови обекти на НАТО, където и да се намират те“, каза той. „Това би било равносилно на Трета световна война.“
Становая заяви, че „настоящата ситуация предлага на Путин значително изкушение за ескалация“ и бележи „изключително опасен момент“.
„Путин може да се опита да постави Запада пред два сериозни избора: „Искате ли ядрена война? Ще я имате“ или „Да приключим тази война при условията на Русия“, написа тя в X.
Това няма да попречи на евентуални мирни инициативи, но може да засили аргументите на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за пряк диалог с Путин, каза тя.
„Едновременно с това би изложило Байдън на критики, че е катализатор на ескалацията, и същевременно потенциално би обезкуражило Украйна да продължи да използва ракети с далечен обсег“, добави Станоева.
Асошиейтед прес, преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
