Пети неуспешен опит да бъде избран председател на Народното събрание. Какъвто и упрек да бъде изречен по адрес на депутатите, все ще им приляга. Ако в нервната и агресивна на моменти ситуация в пленарната зала има все пак някакъв мъничък лъч, то това е пълната изолация на Борисов и съответно на ГЕРБ. Лидерът на спечелилата изборите партия не се сдържа и отново се похвали какъв мачо е, политик и управленец от световна величина.
Но както е казал Стайнбек, за мишките върхът на купчината боклук на двора е истински Еверест.
Спирам се на Борисов, защото пъченето му освен че издава ниско ниво, се базира е на невярни неща. Били го "извлекли" от къщата му пред очите на семейството му. Нищо подобно: бе помолен най-учтиво от служител на МВР да излезе. Това на други задържания по време на трите му мандата не се е случвало. Хора без обвинения бяха натиквани в ареста, където лежаха месеци наред, изтърпявайки всякакви унижения и натиск, включително и лишаване от медицински грижи и лекарства. Десетки са тези хора. Някои не издържаха и починаха.
Други бяха преследвани от прокуратурата – включително политици (Даниел Митов в това число) и хора от медиите. Натиск, заплахи, замеряния с яйца, дори пред Съдебната палата, Висшия съдебен съвет и БТА и др.
Списъкът е драматичен и дълъг.
Така че Борисов да не се прави на активен борец. И като говори за демокрация и „гласът народен“ да си спомни какви наричаше протестиращите през 2020 г. и твърдеше, че са платени.
Теменужка Петкова от трибуната изтъкна какъв невероятен експерт е Рая Назарян и че била адвокат, което я правело чудесен кандидат за председател на НС. И тук ще изразя съмнения, тъй като съм се парил от адвокатските умения и действия на г-жа Назарян. Но да приемем, че това е нещо лично.
Главното е, че 7 от 8 партии в парламента отказват да подкрепят Борисов и ГЕРБ независимо от призивите на борисовите остриета, които се разприказваха чак когато се почувстваха засегнати от други изказващи се.
Толкова по въпроса за санитарния кордон – ГЕРБ се оказа в него.
Като цяло народните представители, въпреки емоционалните речи и клетви, че искат да заработят в името на избирателите, така и не го правят. Аха да се разберат и моментално някоя група или отделни депутати бутат къщичката от карти. И всеки с някакви аргументи в името на обществото.
А то обществото… няма да споменавам какво мисли по въпроса.
Сещам се за един пример от българската история – Оборище. Там от 14 до 16 април 1876 г. се е провело първото Българско Велико народно събрание. Различни източници твърдят, че там са се събрали между 200 и 400 души, от които около 67 представители на комитетите в революционните окръзи. Събранието гласува четиримата апостоли – Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретарят Тома Георгиев. Тези хора са били натоварени с цялата отговорност за избухването, ръководенето и хода на Априлското въстание. Полага се също клетва пред Библията и кръстосани кама и револвер. Посланието е „Свобода или смърт“.
Просто и ясно.
Всички от онова Народно събрание – наистина народно – са знаели, че едва ли ще доживеят края на бунта. Знаели са също какво очаква техните семейства и близки. Но дали клетва и тръгнали да вдигат своите на кървав бой. За да ни има днес. За да слушаме безкрайните препирни на 240 материално задоволени и презадоволени, возени в скъпи лимузини от шофьори на НСО и охранявани от служители на НСО в сградата на парламента.
Историята е запазила и два тъмни детайла от паметното събитие на Оборище. Единият си има име: предателят Нено Терзийски. Този човек изтичва до най-близкото място, където има представители на султанската власт и издава решението за въстание. Получил ли е награда за зловещото деяние не е ясно, но е доказано от няколко източника, че макар да се е укривал след Освобождението в Цариград и други места, в крайна сметка е бил убит. Не е умрял от естествена смърт или болест – не, теглили са му куршума или калъчката, както се полага за предател.
Другата случка е с една змия. Тя изпълзяла, когато събранието обсъждало детайли по подготовката на бунта. Захари Стоянов твърди, че змията била усойница, а според проф. Димитър Страшимиров, че става дума за смок. Това всъщност е без значение, защото всички приели тогава влечугото за лоша поличба. Панайот Волов хванал змията за опашката, но тя се извила и ухапала пръста му. Змията била тутакси убита, помогнали на Волов и продължили своята работа.
Предател и змия…
След петия провал на депутатите да изберат председател и да започнат да вършат онова, за което са избрани, какво би си помислил всеки българин, припомнил си онова тъмно и страшно време, когато избраниците на Оборище се сложиха главите на дръвника заради кого? Заради какво?
Не се ли навъртат в сградата на ЦК на БКП, днес Народно събрание, някоя змия и потомци на Нено Терзийски?
Ако тогава бяха се карали седмици и месеци наред кой да е апостол, кой десятник и стотник или министър в първото правителство на свободна България, Априлското въстание щеше да стане октомврийско в най-добрия случай, защото реално нямаше да го има поради арести и разправа с организаторите.
Сигурно е старомодно или пресилено да се правят сравнения между днес и тогава, но какво ни остава, когато пред очите ни една държава е на път да се окаже на ръба на оцеляването. Не просто физически, а ценностно. Ако се позовем на въображението си със сигурност можем да си представим какво би казал Бенковски на днешните бракониери на гласове и доверие.
Нено и змията не спряха устрема към свобода и независимост, но днес десетки техни наследници не щадят сили да върнат нацията и страната в мрака на разрухата.
Огнян Стефанов
