Българският ХХ век бе белязан от преврати: антитоталитарен през 1923 год., прототалитарен през 1934 год., комунистически през 1944 год. и вътрешнопартиен през 1989 год.
За последния преврат имаше сериозен спор в началото на 90-те дали е демократичен, дали социалистически, дали антиживковистки или е някакъв друг - перестроечен, например.
Сега вече сме наясно, че преди повече от две десетилетия комунистическата партия в България реши да си спретне вътрешна промяна и както всичко при тях тя се изрази със смяна на лидера, т.е. изпусна се парата контролирано. В резултат - БКП се оказа най-подготвената комунистическа партия от всички нейни посестрими в бившия Източен блок. На персонално, генеалогично ниво тук промяна не е настъпила, ако не отчетем биологичния часовник. Просто поколенчески старата комунистическа партия се е обновила, червените кръвни телца са сменени с нови, така да се каже. Тежките комунистически фамилии Живкови, Станишеви, Бокови, Пръмови /в нея блести комисарката Меглена/, Пирински, Велчеви, Танчеви са в управлението на страната, дори си живеят на същите места, където ги е сварил 10 ноември. Други от тези фамилии са в "национално-отговорния бизнес", като един от последните шефове на ДКМС Евгений Узунов, който е "влиятелен банкер" или последния комсомолски лидер Иван Атанасов, който бе шеф на Пътния фонд. В крайна сметка дори "Кремиковци" е същото бреме за държавата.
Оня красив и бурен "вятър на промяната", който отнесе Берлинската стена и Чаушеску, Югославия и Ярузелски, СССР и ГДР, мина през републиката българска като лек и много миризлив повей с дъх на зловещата ДС, назначените милионери, самоцензурата, поръчковите убийства, демографския срив, турбо-чалгата, циганските своеволия, парвенющината и мега-корупцията.
Равносметката ни е ужасяваща, защото този вятър не можеше да ни подмине, защото светът се променяше с дни, защото още на 16.01.1988 год. в гр. Септември политическия затворник № 1 в света Илия Минев бе създал своето НДЗПЧ, по-късно се появиха Клуба за защита на Русе и Екогласност, Комитет 273 и Подкрепа, съживяваха се БЗНС-Никола Петков, БСДП и ДП, защото "Свободна Европа" стана по-популярна от "Хоризонт", а Рейгън спечели битката с Империята на злото - СССР. Равносметката ни е ужасяваща, тъй като българина след 21 год. се пита как стана така, че сме най-бедната страна в ЕС, най-корумпираната, най-бързо изчезващата нация в Европа, как стана така, че през 2007 год. имаме по-малко засята земя, отколкото след Първата световна война, как стана така, че сме с най-много наркомани на глава от населението, а за проститутките да не говорим. Питат се останалите в Родината какво стана, че за последните 15 год. има у нас най-много поръчкови убийства от всички страни-членки на ЕС. И в същото време най-много луксозни автомобили и яхти... Въпросите нямат смислен отговор за българина, освен за Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които гордо обявиха края на прехода. За тях, разбира се. БКП ли бе най-подготвена за прехода или опозицията ни се оказа най-неподготвената?!
Можем и да получим някакви отговори след десетилетия, ако въобще ги получим, защото балканците се славим с недовършените дела, с палиативните решения и доволствата от изкуствения блясък на ерзац ВИП-овете. По-вероятно е да не ги получим, обаче.
Истината е, че "млада България" и улицата през 1989 год. акумулира енергия за промяна, за радикална промяна, че избухна "гневът на роба", но водачите не бяха на нивото на "улицата" или не искаха да бъдат. Вместо да вземат властта на 14.12.1989 год. новите лидери на СДС ни подсетиха да се прибираме по къщите, за да видим "как ще се отрази протеста по телевизията"/Ивайло Трифонов/. Да, направиха го от балкона на Студентския дом в София, когато "властта се търкаляше по улицата" - така написа един анализатор. "Градът на истината" и студентските стачки свалиха нелепия президент Петър Младенов, но не промениха посоката на "промяната". Националната стачка свали Луканов, но остана неговия мораториум по външния дълг. В същото това време по друг път вървяха ГДР, Полша, Чехия и Унгария. В тези страни протестиращите не обградиха Парламентите, а блокираха сградите на тайните служби, на ЩАЗИ и Секуритате. Дали в тези мрачни и зловещи помещения не са се криели истинските архитекти на "прехода"? Изглежда, че чехите и унгарците, даже румънците са били прави в ония "първи дни", защото и след две десетилетия сме единствената страна в ЕС, в която не се проведе дори символична лустрация, а да не говорим, че само тук и никъде другаде бивши доносници на политическата полиция могат да станат депутати, министри и даже президенти/Гоце Сирищника/. Цялото ни "обществено-държавно" устройство заприлича на юдинско хоро, което няма край.
Само още веднъж хората събраха сили да изхвърлят властимащите. През 1997 год. вярващите и гневливите подариха управлението "на тепсия", а новата власт роди уродлива приватизиция, РМД-та, Гаражите и Надето Михайлова, Славчо Христов и Олимп, Богомил Бонев и Никола Филчев. За доносниците и техните механизми отново не остана време. Стигна се до 2001 год., когато това управление "на тепсия" бе пометено от един ерзац-цар с глупотевини от рода на "800 дни и нов морал". Тогава се откри и широко пътя на безнаказанието и нищоправенето, защото новите управници не бяха толкова глупави и прецениха, че обществената енергия след 1990 и 1997 год. вече няма да подари властта, че течението ще ги остави до края на мандата. Хората не простиха проиграването на мечтите, защото гладуваха и студуваха за много малко - за справедливост, която не получиха/Ив. Костов от стълбите на храма - "Няма да ви излъжем!"/. Някаква нова справедливост се отля в имотите и горите на бившия цар, в джобовете на разни ченгета, мутри, колбасари, псевдо-юпита, партийни секретари или просто обикновени престъпници и проститутки, обявени за новия ни елит, за "национално-отговорен капитал" или вип-персони. Хората не получиха "своята малка справедливост" и можещите поеха към чуждите пазари, а пенсионерите чакаха подаяния от Масларова или Станишев за поредните 20-30 инфлационни левчета.
Удивлението от сбърканата "промяна" и "преход" роди този тежък въпрос "Какво стана?". Защото никой от "дежурните интелектуалци" /основни представители Левчев, Дончев и агент "Бор"=Тошко Тошев/ още не може да обясни как така две десетилетия сме най-бързо намаляващата нация в света, как възпроизвеждаме повърхностни гласоподаватели, които се самоубиват с търгувани гласове, как така Райна Кабаиванска и Гена Димитрова бяха заменени в ценностната скала на българина от Азис и Галена, как така група идиоти унищожава Черноморието - едно от най-красивите кътчета на земята и как така го нарекоха "спа и уелнес туризъм", как така този строителен башибозук разсипва красотите на Пирин, Родопите и Рила и кръщават всичко това "зимен и конгресен туризъм", докато правителството на Дмитриевич пращаше пенсионери на зимно море - да се поизкъпят в студа, та дано не дочакат другата пролет. Сега не мога да си обясня как един елементарен тетевенски помак, обслужвал години наред партийни велможи и милиционерски шефове се превръща в национален мъченик с претенции да замени Гоце Президента – формен граовски елементарник. Не спирам и да се питам как така аристократичния и витален Пловдив стана собственост на един северняшки свинегледач като Гергов и се управлява от наследник на служител от ДС като Славчо? Ами да споменавам ли неповторимия природен експеримент и партиен шеф Мара Мисса?! Тя няма свършване…
Единственият жив български гуру и европейски интелектуалец Светлозар Игов казва на едно място,че всъщност комунистите са постигнали мечтата си, сочена още от класиците Маркс и Енгелс, а тя е: "Пролетариите да станат буржоа". Да, по парадоксален начин, но я постигнаха. Синът на слезлия от планината чавдарец Дмитрий Яковлевич бе премиер и приятелката му въртя кълки в бляскаво лайф-стайл предаване; осиновената щерка на полуграмотния Янко бе видна депутатка и собственичка на фешън модна агенция; наследниците на селско-стопанските труженици са видни анализатори на финансовия пазар, а бедното комсомолче Банев е българския Онасис. Така че - българският преход изпълни мечтата на пролетариата в цялост. Като добавка - гоцеделчевският безработен адвокат Праматарски вече има къща до посолството на САЩ с басейн на покрива. Ама какъв символ само, нали!? Басейн на покрива! Мечтата на всеки комунист - "Работникът да стане капиталист".
Обяснението на "Как така се случи?" след 10.11.1989 год. има, поне според мен, две обяснения. Едното като проблясък, другото като смешно разделяне с миналото. Първото е на неповторимия Игов и гласи, че "Народ от роби ражда водачи лакеи", а комичното е, че на същата тази дата 10.11. през 1982 год. си е отишъл от тоя свят Леонид Брежнев - дали дейците на ЦК не са проявили и въображение и подсказали на Живков, че времето му е изтекло с това на съветския пръв ръководител? Второто е по-сериозно и зловещо - на тази дата от 1962 год. в СССР официално като празник се чества ... Денят на милиционера. Затова ли толкова милиционери, като о-бозе почившия Кюлев, станаха милионери??? Май и двете обяснения са приемливи.
Такива размисли ми се завъртяха в главата тези дни в началото на годината, докато се запознавах с наследството, което са ни оставили другарите от Държавна сигурност – досиетата. Страшна работа, гнусотия тече на талази от тези странички! Ако имате възможност се разходете до тази сграда на „Врабча” 1, поискайте проверка за себе си, ако няма данни имате възможност да се запознаете с папка на вече обявените доносници - направете го. Постепенно ще започнат да ви се проясняват събитията и манипулацията, в която живеем вече десетилетия. Ама защо ли давам съвети и ги пиша тези работи? Остана ли надежда вече у някой? Дано 2011 г. е по-смислена – как мислите?!
Христо Марков
