“Иподякон” Атанас Стефанов, който представя себе си като заместник-председател на гражданско сдружение “Приятели на Русия и православния свят”, влезе с кръст при клетите животинки във Велинград, при които е установена чума, преметна едно от животните на рамо и призова за протести.
“Животните са абсолютно здрави”, заявява той във видео в социалните мрежи.
“Няма съмнение за наличието на болестта”, заяви вчера д-р Даниел Денев, началник отдел “Здравеопазване на животните” в БАБХ.
Стефанов носи църковни дрехи, кръстове. Изглежда като църковнослужител. В същото време той не е такъв.
Софийската света митрополия на 4 октомври 2024 година посочи следното: “Заявяваме, че лицето Атанас Стефанов, представящ себе си за духовно лице на публични места и събития, не е част от свещения клир на Софийската света митрополия, не е упълномощавано, нито представлява някое от поделенията на Българската православна църква – Българска Патриаршия. Въпросното лице няма благословение да носи подрасник (дреха, която се носи от клирици и монаси), както и да благославя и носи свещенически кръст. Опитът на мирянин да представя себе си за клирик служи за съблазън на верните и е строго наказуем от вътрешното (канонично) право на св. Православна църква. Категорично се разграничаваме от скандалното поведение на споменатото лице”.
В същото време, въпросният Атанас Стефанов, очевидно одобрява новия патриарх Даниил, с когото се снима в цивилни дрехи.
Коментарите под публикациите на Стефанов от Велинград са одобрителни. Зад екраните коментиращите подкрепят и да “въстанем” най-сетне срещу това “потисничество”.
И така, след две седмици криене на заболяването и при категоричното му установяване, около животните има жива верига от мъже с трибагреници. Има и мъж, който се представя за поп, но не е поп. Със същата логика може да ни лекува лекар, който не е лекар, а екстрасенс, пожарите ни да гасят хора, които не са виждали огън, хлябът ни да се пече от други, които не са месила хляб в живота си.
Но всичко това е нормално. Живеем в среда, в която руската дезинформация успява.
Точната формула на дезинформацията тук е проста - една част евроскептицизъм (“Европа иска да ни унищожи, да убие животните ни” или “Някой слуга на Европа и САЩ иска да убие животните ни”), една част конспиративност (“Властите ни лъжат за всичко"), една част "Русия като спасител" ("Не може да имаме доверие на никого, освен, разбира се, на Путин, който идва да ни спаси”).
Вече почти няма смисъл да си говорим за противодействие на дезинформация - тя толкова успешно работи у нас, че противостоенето ѝ на каквото и да е ниво изглежда като невъзможен процес. Живи вериги спират изпълнението на решения на държавните органи, след това тези в живата верига обясняват, че няма демокрация, търсят силна ръка. Ако бяхме със силна ръка, щеше ли да им е позволено това протестно действие - не, но това е друг въпрос.
Малко прилича на времето на COVID-19, тъмните години на зеления сертификат. И тогава се вярваше на дезинформация, а вярващите решаваха, че правото им да не се ваксинират с нещо, което в крайна сметка май не ни вкара чипове - поне ваксинираните не светим в тъмното, е по-голямо от правото на други да оживеят, днес да са тук. Едни депутати пък подкрепяха хората да не се ваксинират, самите те обаче се ваксинираха, заради възрастен дядо в семейството, а "добре да се предпазват възрастните хора" (по думите на един от тези депутати).
По подобен начин сега едни хора укриват данни за болест, други спират властите от изпълнение на задължения, а за задържане или обвинения - никаква информация. Нищо. Днес и при взимането на повторните проби казусът беше същият - напрежение, спиране на властите.
Впрочем пак по време на COVID оставиха църквите отворени на Великден. През 2020 година борехме коронавируса с "усърдни молитви". Сега поп, който не е поп, ни казва, че животните са “абсолютно здрави”, нищо че властите ни казват: “Няма съмнение за наличието на болестта”. И всичко това - акомпанирано от жива верига.
Дезинформацията не е еднократно явление. Тя е процес. Подготвя се дълго, търсят се точните механизми, финансира се обилно. Малко по малко се намират чувствителните точки, търси се подходящата форма - дали ще е фалшиви новини, дали ще е постистина, дали ще е с наратив. Всички тези комуникационни феномени са описани подробно с трудовете на комуникационната наука, която също не се ражда вчера, а е процес. Впрочем - отговорът на дезинформация също трябва да е координиран и планиран дългосрочен процес, но това у нас не се случва.
Десет години, след като НАТО и Европейския съюз заявиха в основни документи, че дезинформацията е огромен риск за обществата, у нас все още нямаме специализирано звено, което да извършва ефективен отговор на дезинформация. Впрочем признанието на НАТО и ЕС дойде през 2014 година и поводът беше незаконното анексиране на Крим от Руската федерация. Тогава в Уелс бе приета предпоследната Стратегическа концепция на НАТО, която обърна внимание на дезинформацията (последната бе в Мадрин през юни 2022 година - след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна). След работа през 2014 година, през 2015 година заработи порталът на ЕС EUvsDisinfo, чиято цел е да разобличава руската дезинформация, което е пряко посочено в документите, с които беше създадена платформата, която е част от работната група на East StratCom. Групата също беше създадена 2015 година заради нуждата да се “противопоставим на продължаващите кампании за дезинформация на Русия“.
Стратегическите комуникации впрочем, също са понятие от науката на комуникацията, освен че са практика от комуникационния акт. НАТО ги дефинира като “цялостен подход към комуникацията, основан на ценностите и интересите, който обхваща всичко, което даден участник прави, за да постигне целите си в оспорвана среда”. Компонентите на процеса са публична дипломация, връзки с обществеността, военни връзки с обществеността, информационни операции, психологически операции.
Всичко това изброяваме с една идея - процесите в комуникацията са именно това: процеси. Те не се появяват от нищото, не се случват безцелно. Ако разпространението на една информация нямаше цел, тя нямаше да се разпространява, нямаше да е комуникация, щеше да остане мисъл в главите ни. Целта на това да публикуваме виц в социалните мрежи е да разсмеем аудиторията си. Ако качим готино селфи - показваме себе си, за да ни завиждат, да ни харесат, да повдигнем самочувствието си. Медиите публикуваме новини, за да ви информираме.
И този текст има цел - да покажем, че дезинформацията е проблем, който съвсем вероятно и съвсем скоро ще разгради обществото ни до такава степен, че не просто няма да можем да функционираме и да излъчваме власти (и днес - при шести опит, Парламентът, избран след седми поредни избори за три години, не си избра председател), а вероятно ще стигнем до крайности (ако вече не сме).
Дезинформацията също има цел. По дефиниция при нея има умисъл от страна на дезинформатора, който цели или да навреди на обществото, или да извлече полза за себе си или трето лице, на гърба на обществото, или и двете. А когато говорим за руска дезинформация, най-честата причина - и според документи на НАТО и ЕС, и според различни научни публикации и изследвания, е най-общо да отслаби и раздели обществото, което да се превърне в немощно държавно управление.
И докато казусът с клетите животни във Велинрад - тук “клети” носи истинското си значение, наистина ни боли за тях - продължава, не е ясно дали вече не става твърде късно да търсим спасение от заразата, която носи руската дезинформация. Тя видимо успява у нас, а този случай е просто поредно доказателство, което не носи нищо повече от още една доза горчиво разбиране колко безпомощни са обществото и държавата ни да се справят с нея.
ФрогНюз
