Прокуратурата трябва да плати 60 000 лв., а не 15 000 лв. обезщетение за забавено правосъдие по делото "Алабин". Това реши Софийският апелативен съд на втора инстанция и увеличи определеното от градския съд обезщетение на Александрина Ченишева, майка на една от младите жени, които загинаха при срутването на сграда на ул. "Алабин" в София на 19 септември 2006 г.
26-годишната Деница Ченишева бе в кола заедно с 24-годишната Петрина Христова, която също загина, премазана от отломките. На прокуратурата й отне 10 години, за да внесе обвинителен акт в съда. Делото на два пъти беше прекратявано, а в крайна сметка всички подсъдими бяха оправдани на три инстанции. Преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.
Искът срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата беше за 300 000 лв., но Софийският апелативен съд определи обезщетение от 60 000 лв. Това обезщетение не е за болките и страданията от смъртта на момичето, а заради забавеното правосъдие по случая.
Градският съд посочва, че делото за срутената сграда е било 41 тома, с висока правна и фактическа сложност, включваща множество експертизи и разпитани близо 70 свидетели. Основната причина за забавянето обаче остава незаконното разчистване на местопроизшествието веднага след срутването на сградата. От мотивите на съдилищата, оправдали подсъдимите, става ясно, че това прибързване е довело до невъзможност за извършване на непосредствен оглед и заснемане от специалисти. След това, поведението на разследващите също е довело до забавяне на делото.Психолог, вещо лице, пред съда обяснява, че депресивната картина при ищцата е резултат от фиксирането й върху липсата на справедливо наказание за смъртта на дъщеря й и прекалено дългия съдебен процес. Експертът посочва, че липсата на осъждане на виновните също е травма, но ако наказателният процес беше приключил по-бързо, ефектът върху майката нямаше да е толкова тежък.
Източник: БГНЕС
Разследващите не са проявили желание да изпълнят своите правомощия по закон – да събират доказателства, да разследват и да упражняват държавна принуда, така че да се достигне до обективната истина и виновните да понесат съответните наказания. Дали това нежелание се дължи на невъзможност, некомпетентност или друга причина, е без значение за делото, посочва апелативният съд. Магистратите допълват, че активно се е разследвало само в първия месец след трагедията. След това е имало години, в които не е вършено нищо, или са разпитани само няколко свидетели, или са съставени няколко протокола. В същото време прокуратурата два пъти е опитала незаконно да прекрати делото.
Съдът приема, че бездействието на прокуратурата е доказателство за нежелание да се изпълнят задълженията по закон. Според тримата апелативни съдии не сложността на разследването, а нежеланието на прокуратурата да си свърши работата е довело до забавянето му. Жената е чакала година след година прокуратурата да прояви активност и да разследва смъртта на детето й. Тя е чувствала болезнено бездействието и безсилието си. Магистратите обясняват, че заради това решават да завишат обезщетението, присъдено от първата инстанция.
Майката беше толкова обезверена, че започна сама да прави опити да събира доказателства. "Опитът гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност", пише в решението. Решението на апелативния съд не е окончателно и може да бъде оспорено пред Върховния касационен съд.
