"Кандидатурата на ген. Атанас Атанасов за председател на парламента е начало на възможни преговори."
Това мнение изрази пред БНР евродепутатът Радан Кънев, който е член и на Демократи за силна България.
"Чух се вчера с ген. Атанас Атанасов. Той поиска подкрепата ми за тази номинация. Аз го уверих, че я има. Тази кандидатура е опит и то много сериозен и добросъвестен да се развърже този възел, в който сме се оплели в 51-вия парламент и който изглежда парализира изцяло българската политика и в голяма степен българската държава и институции. Ние трябва да тръгнем нанякъде", категоричен бе той. И продължи коментара си:
""Да, България" още вчера заяви, че подкрепя ген. Атанасов, но в никакъв случай не подкрепя Борисов за премиер, което е и позицията на ДСБ. В ДСБ аз не познавам човек, който подкрепя Борисов за премиер. Това е начало на възможни преговори. Воденето на преговори през медиите е гаранция за провал. Хората, които го правят, не са толкова глупави и неопитни – те търсят провал. Не е изненадващо, че преговори през медиите не се водят, а когато се водят, те са с цел да бъдат неуспешни. Моето дълбоко убеждение в сегашната ситуация е, че на нас ни трябват преговори, които да бъдат успешни".
По думите му "политическата ни система се замърси, а не се прочисти от каскадата от избори".
Евродепутатът уточни, че за номинацията на Атанасов за председател на Народното събрание е било съобщено с писма до формациите в коалицията ПП-ДБ.
Според него още не е дошъл моментът за следващите избори. Когато се провеждат преговори, те обикновено са успешни, смята той.
Кънев подчерта, че твърдо стои зад това да бъде спряна процедурата за избор на главен прокурор. Тя е дълбоко порочна в същността си, обоснова се той.
"Смятам, че всеки разумен политик в този парламент, веднъж ако парламентът заработи, следва да подкрепи тези изменения, които да попречат г-н Сарафов да бъде избран. Но не искам да се създават фалшиви надежди, че спирането на избора на Борислав Сарафов е някаква съществена промяна в българското правосъдие, в борбата с корупцията или по-общо в установяването на правова държава в България".
Според него се касае за "много дълбоко разположени в тъканта на институциите ни мрежи на организираната престъпност, които контролират прокуратурата и службите вероятно доста от преди 10 ноември 1989 г.". По думите му това поставя много по-големи задачи пред политиците.
"Смяната на едно име с друго носи малко или нищо", категоричен е Кънев относно избора на главен прокурор.
