Западноевропейски медийни концерни тръгват към Източна Европа, за да „въоръжат” с демократичност тамошната медийна среда. Връщайки се обаче, те добре ще са напълнили своите джобове – пише австрийският “Der Standard” и тълкува „наказателната” акция на WAZ по повод редакционната политика на „Труд” и „24 часа”, която в бъдеще ще се опр
Джордж Буш преди време нахлу в Ирак, за да внесе демокрация в страната, но вместо това докара смърт и престъпност. Западноевропейски медийни концерни пък тръгват към Източна Европа, за да „въоръжат” с демократичност тамошната медийна среда. Не, това не е равносилно на смърт и престъпност, но и не означава и непременно по-добри медии. Това, с което концерните със сигурност ще се върнат вкъщи, ще бъдат много пари в собствения джоб.
Интересен пример в тази посока е най-новото приключение на германския медиен мениджър Бодо Хомбах в България. Хомбах, някогашен министър в първото правителство на канцлера Шрьодер, е шеф на Есенския медиен гигант WAZ, партньор на австрийската “Krone” (б.ред. вестникарска група в Австрия). Той очевидно е от онези социалдемократи, които са много добри в печеленето на пари. През последните години WAZ с размах си закупи вестници и телевизии на Балканите, които функционират успешно на принципа "Cash and Trash".
Компанията със сигурност се е опряла на опита, който Хомбах е насъбрал на Балканите като координатор на Пакта на стабилност. Но сега два български WAZ-ови вестника попаднаха под кръстосания огън на международната критика, защото се превърнаха в острие на дяснонационалистическа кампания на омразата.
Става дума за научен форум в София за митовете на българското национално самосъзнаване, предизвикан от българска културоложка и немски колега, и двамата работещи в Берлин. В центъра на този мит се намира освободителната борба на българите срещу турците и преди всичко клането в Батак от 1876 г., превърнало се в известна, а междувременно станала и национална икона, картина на един полски художник. Научната сътрудничка Мартина Балева установила, че картината почива върху по-късни фотоси. Това било достатъчно екстремните десни в България да се запенят срещу „предателката”. Вече имало и заплахи за убийството й, а Балева междувременно се страхува да пътува в родината си. А WAZ-овите издания „Труд” и „24 часа” здраво наляха масло в огъня.
Сега Бодо Хомбах сам заминава за София, за да ограничи размера на бедствието. Той оповести, че в бъдеще линията на вестниците ще се определя не от местните редактори, а от германската централа. Досега германският шеф-редактор твърде малко се грижеше за това, още повече, че той не знае български.
Преди известно време на международен симпозиум във Виена български и румънски експерти се оплакаха от това, че германската булевардна машина практически е съсипала малкото останали критично настроени медии. Не чрез политически натиск, а по пътя на задушаващ комерсиализъм. Тиражи на Балканите, както е известно, могат да се вдигат не само със секс и крими, но и с мобилизация срещу чужденците, срещу ЕС, срещу всички, които „цапат гнездото”. Това, че „европейските ценности”, в които всички се кълнат, отиват на кино, е просто странична вреда. Засилването на демократичността в някогашните комунистически страни винаги е било постоянен аргумент за разширяването на ЕС на изток. Но ако тази цел безскрупулно се жертва в името на гешефта, не бива да има учудване, когато скептиците се множат.
превод: Ана Кочева
* Заглавието е на Frognews.bg
