НОВИНИ


Направихме биячите известни, но загърбихме жертвите: Защо медиите не показват родителите на качулките от МОЛ-а?

31 9556 02.12.2024
Направихме биячите известни, но загърбихме жертвите: Защо медиите не показват родителите на качулките от МОЛ-а?

Развълнувани психолози, коментатори от „домовата книга“ на трите големи телевизии, политици, полицаи, педагози и други „фактори“ две седмици вдигат рейтинга на биячите с качулките от МОЛ-а. В Сингапур са забранени дъвките, защото замърсяват средата за живот и работа. Словесните дъвки обаче причиняват много по-големи щети. Например дъвката с "голямата обществена загриженост" по повод демонстративното физическо насилие в столичен МОЛ доведе до възможно най-лошият резултат: насилниците получиха щедри порции известност, а жертвите потънаха в забрава.


Научихме за биячите, че дълбоко в себе си те са „добри момчета“, чувствителни, неразбрани, може би отхвърлени, може би с проблеми в семейството, трудни характери, сбъркали пътя, нуждаещи се от обществено разбиране и подкрепа. Един голям експерт по всичкология дори предположи, че някои от тях може би пишат стихове. Затова трябва да пипаме деликатно, да подхождаме тактично, с добро, да им дадем шанс, да им разказваме за светлите примери от историята.

 

Загриженост се лее отвсякъде за горките объркани бандитчета, накичили се случайно с боксове и ножове. Ах, милите ангелчета, кривнали от правия път и християнските ценности.

Отвратително лицемерие.

 

И никой не пита: КАКВО СТАВА С ЖЕРТВИТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ! КЪДЕ СА ТЕ, ИМАТ ЛИ НУЖДА ОТ НАС?

 

Бъдете сигурни, че ако се стигне до съд за побойниците, няма да се намери един свидетел, който да даде показания. Българинът не обича да се замесва в „мътни неща“.

За пореден път чухме клишето как прокуратурата и полицията щели  да действат заедно - бързо и храбро. От което на качулките и техните покровители вече им тракат зъбите от … смях…

Нито една голяма медия (защото само те имат ресурс за разследвания и разполагат с екипи от журналисти в различни ресори) не откри родителите на насилниците, например? Да чуем какво мислят те за своите синове, които пребиват невинни граждани нагло и садистично? Да видим очите и чуем думите на майката и таткото на един такъв келеш. Кое е добро и кое зло, според тях?

Няма ги и учителите на въпросните лица, да споделят как същите се справят в часовете по математика, история,български?

 

В едно от видеата от МОЛ-а се вижда как един от биячите извършва движения, характерни за хора, трениращи бокс или бойни спортове. Няма ги обаче треньорите, за да кажат  нападението на невинни хора част от тренировъчния  процес ли е?

 

Липсват и патрЕотите, които иначе анатемосват от екрана пиеси и Истанбулската конвенция. Иначе качулки участват в техните фашизирани мероприятия.  

Всички тези хора носят отговорност пред обществото и закона и трябва да плащат сметката заедно с насилниците.

 

А жертвите наистина са оставени сами. Лицемерничат всички, които ни говорят с показна загриженост от името на някакви институции. Бездушно чиновническо прехвърляне на отговорности.

Национална черта на българина е да не се интересува от проблемите на околните. Нашенецът понякога злорадства, убеден, че на него няма да му се случи, нито на неговите деца, съпруга, родители и близки.

 

Жертвите не подават сигнали в полицията и прокуратурата, защото не вярват, че ще срещнат разбиране и ще получат закрила и справедливост. За строго прилагане на закона отдавна никой не мечтае.

Синът на мои приятели и колеги имаше сериозен проблем с дрогата. Родителите му направиха всичко по силите си, за да спасят момчето, което бе в тийнейджърска възраст. Бащата се срещна няколко пъти с полицейски шеф, на когото посочи къде около известен басейн и Южния парк шетат дилъри и разпространители на наркотици. Синът му след това му каза, че само си губи времето, защото същият полицейски шеф е получил апартамент от босовете в хубав столичен район, обзаведен с италиански мебели. Момчето за огромно съжаление си отиде от този свят, а полицаите все така бездействат или прикриват престъпниците. Някои дори участват и дори ръководят престъпни групи. Затова разговорът за доверието в държавата се е обезмислил.

 

Досега не сме чули за осъден футболен ултрас или член на банда за побоища и други хулигански действия. Няма задържани от онези типове, които разнасяха отрязани кървящи агнешки главички в центъра на София пред Висшия съдебен съвет и на метри от Съдебната палата.  

 

Същите качулки предизвикваха хаос и провокираха сбивания с полицията по време на протестите през 2020 г. Осъдени няма. Както няма осъдени полицаи за бруталните действия срещу мирни демонстранти.

 

Далеч съм от мисълта да давам акъл как да се справим с биячите, които превземат безпрепятствено територии в цялата страна. Но не трябва да се държим с тях като с невинни палавници. Държат се като терористи, заплашвайки живота на граждани в градове и села. Те са използвани като средство за натиск и всяване на несигурност и страх в обществото. Защо да не се прилага закона за терористични действия? Още повече, че отдавна има съмнения, че техни акции са част от подривната дейност на руските служби, залегнали в доклад на Кремъл от края на 2013 г.

 

Нещата са повече от сериозни, защото не става дума за хлапашка глупост или дързост. Добре организирани престъпни структури контролират повечето от агресивните групи. Върхът на тази пирамида стига до най-високите етажи в държавата. Оттам се насочват действията на биячите в определени ситуации, срещу определени хора, партии и бизнеси. Техните агресивни действия нерядко се съпровождат с медийни атаки срещу същите обекти.

Затова босовете осигурят недосегаемост на бандите от закона. Не че прокуратурата, ДАНС и МВР са се засилили да ги разкриват и обезвреждат.

 

У нас отдавна никой не споменава, че през 2015 г. е приет от Евросъюза Закон за защита на гражданите и жертвите на насилие. Той би трябвало да е въведен в българското законодателство на основание Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 13 декември 2011 г.

 

Директивата включва мерки за защита на дадено лице от престъпно деяние на друго лице/лица, което може да изложи на опасност живота, физическата, психическата или сексуалната му неприкосновеност. Цели се предотвратяване на всякаква форма на тормоз, посегателство върху достойнството и личната свобода, отвличания, преследване и други форми на пряка принуда.

Да сте забелязали някоя институция в България да прилага въпросния закон?

 

В родната животинска ферма са актуални други вълнения: как и колко ще се осребри от властта и кои райски острови са най-подходящи за Коледната ваканция…

 

Огнян Стефанов

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама