"Това с изключването на депутатите беше малко на нервна почва… В една демократична партия изключването, само по себе си, е винаги имиджово негативен ход, защото от това не се променя нещо особено в ситуацията, а само прави жест, който не ти прилича на политическото поведение”. Така медийният анализатор доц. Георги Лозанов коментира в "Кой говори" по Дарик изключването на депутатите от “Продължаваме промяната” (ПП) Явор Божанков и Даниел Лорер.
Те бяха изключени, след като не подкрепиха с гласа си в петък номинацията на “Има такъв народ” (ИТН) Силви Кирилов за председател на Народното събрание (НС).
“Действително тези депутати, ако бяха гласували, можеше да се стигне до развръзка, която ПП-ДБ търсеха поне с избора на председател на НС. Това има много различни измерения. Там нещата опират до сериозния риск много скоро прокурорът (бел.ред. - главният прокурор) от изпълняващ длъжността да се превърне в титуляр, което за ПП-ДБ е лош сценарий. С тези двама депутати, като не гласуваха, помогнаха на такава хипотеза. Аз разбирам темата изнервеност на ПП, затова че техните депутати не са се подчинили на тази обща нагласа”, каза доц. Лозанов.
Според експерта вътрешното противоречие между ПП-ДБ има една основна разлика.
“ДБ имат по-голяма надежда, че ГЕРБ може да се промени в някаква степен, така че да може да помогне на промяната, независимо че трябва да бъде и субект, и обект едновременно. Но от друга страна, за да може въобще да участва ПП-ДБ в някакъв смисъл в управлението на страната, това може да бъде само в коалиция или в някакъв тип взаимодействие с ГЕРБ. И в този смисъл те също са в една взаимно патова ситуация. И за ГЕРБ имиджово е изключително рисковано да излезе извън това възможно взаимодействие, и за ПП-ДБ също”, каза доц. Лозанов.
Той коментира и засиления напоследък политически натиск върху медиите. Според проучването на Асоциацията на европейските журналисти има безпрецедентен натиск върху медиите - над 70%, според усещанията на журналистите.
Коментирано беше поведението в ефир на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов спрямо Мария Цънцарова от bTV, това на Тошко Йорданов от ИТН спрямо водещия на “Стълбището” по Дарик Константин Вълков, както и заплахите, отправяни към журналиста Венелина Попова от кмета на Гълъбово Николай Тонев.
“Сега ще ви кажа как си го обяснявам. Може да не се хареса много на публиката това обяснение, тъй като ще прозвучи малко абстрактно, но идва от намаляването на значението в обществото за демокрацията. Тя въобще думата демокрация изчезна, напоследък малко се опитваме да съживим употребата ѝ”, каза медийният експерт.
Той уточни, че и преди е имало влияние върху медиите, но то е било задкулисно, тъй като никой не е смеел да демонстрира публично желанието си за натиск върху журналистите.
“Новото е, че то става в ефир”, каза доц. Лозанов и подчерта, че вече е “спряло да им пука на политиците” и те “право, куме, в очи” казват на журналистите каква журналистика да правят.
“Това е абсолютно невъзможно от демократична гледна точка стратегия и отношения между политици и журналисти. Политиците да диктуват и да се опитват да поставят под контрол журналистическото поведение. Възможно е само обратното, защото… по Чомски, това дали под диктатура или в демокрация се познава по това дали властта или предметите за власт са под контрола на медиите или медиите са под контрола на властта”, обясни доц. Георги Лозанов.
Той заяви, че в демокрацията има процедури и роли: "Когато влезеш в демократично общество играеш ролята си, според нейния репертоар, който е свързан с човешки права, със защита на определени ценности на аудиторията, каквато е свободата на словото на медията и нейната независимост".
“Ако политик започне да ти диктува, това е във всички случаи посегателство върху свободата на словото, както и обратното - ако журналистът спре да задава неудобни въпроси на политика, това също е посегателство върху свободата на словото”, каза той.
