Европейската комисия (ЕК) е отправила запитване към България през август 2010 г. за предполагаема държавна помощ в полза на "Корпоративна търговска банка" и група от медийни и телекомуникационни компании свързани с КТБ, пише "Сега".
Информацията бе потвърдена от Министерство на финансите (МФ). Още през май 2010 г. единадесет главни редактори и собственици на печатни медии попитаха финансовият министър Симеон Дянков къде стоят парите на държавните фирми. От справката стана ясно, че КТБ е фаворит и на тази власт с дял от 48% (408 млн. лв.) от депозитите на държавните компании.
Веднага след това в ЕК е постъпила жалба от лице, пожелало изрично да остане анонимно, в която се твърди, че страната извършва неправомерна държавна помощ към частен субект. Брюксел е уведомил българските власти за оплакването и е поискал обяснение по случая. От финансовото министерство уточняват, че това не е наказателна процедура, а "рутинна процедура, произтичаща от оплакването и е необходима за вземането на официално решение на Европейската комисия по конкретния случай".
Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура и до финансови санкции. От МФ твърдят, че са представили железни аргументи, че всичко е наред, и нямат никакви притеснения за изхода от проверката.
Ведомството е изпратило отговора си в Брюксел през септември и оттам досега не е постъпвала нова информация.
МФ съобщава на ЕК, че Корпоративна банка оперира с около 50% от средствата на държавни фирми. Към края на март 2010 г. тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Най-много в КТБ са парите на енергийните дружества "Булгартрансгаз" - 105 млн. лв., "Български енергиен холдинг" - 76 млн. лв., АЕЦ "Козлодуй" - 61 млн. лв., "Булгаргаз" - 59 млн. лв. и др. През ноември 2010 г. в. "Сега" е поискал повторна справка за депозитите и разплащателните сметки на държавните фирми в банките - този път към 31 октомври 2010 г., но много от дружествата, включително енергийните, не са отговорили.
В аргументацията на българските власти пише, че в конкретния случай не са налице критериите за държавна помощ, защото няма трансфер на държавни средства, няма избирателност на стопанския субект, предмет на жалбата, няма икономическа изгода за него по-голяма от колкото предоставена на другите субекти, както и че не се нарушава конкуренцията и търговията в Европейския съюз.
Държането на средства на предприятия в определени банки не се дължи на действия на централното правителство или на негови органи и институции. Държавните предприятия в страната са търговски субекти, които функционират на пазарен принцип съгласно Търговския закон и вземат самостоятелни решения чрез своите управителни органи относно своята дейност, включително избора на обслужващи банки, казват от МФ.
Юридическите лица отговарят самостоятелно за своите задължения, независимо от техния учредител, пък бил той и държавата. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост, не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Макар държавата да притежава или изцяло, или мажоритарен пакет от акциите на посочените дружества, не може да се презюмира, че мярката може да се вмени в отговорност на българската държава, смятат от ведомството на Дянков.
Информацията за участието на КТБ в управлението на държавните пари предизвика различни реакции. Миналата година финансовият министър заяви, че ще се изработят единни критерии за избор на обслужваща банка. През август м.г. министерството предложи насоки, които да се прилагат от държавните фирми при избор на обслужваща банка. Това не е нормативен акт със задължителен характер, а инструкции, които не предвиждат санкции за евентуално неспазване.
В Корпоративна банка са над 90 на сто от авоарите на дружествата под шапката на “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) в размер на близо 76.5 млн. лв.
Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на "Нова българска медийна група холдинг", която се държи от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Групата притежава няколко национални всекидневника, най-тиражния жълт вестник – "Уикенд", печатницата на ИПК "Родина", телевизии.
Миналата година Ирена Кръстева заяви, че свързването на КТБ с медийната група е "манипулация, целяща да се внуши на българската общественост, че медиите от групата са купувани с държавни пари" и се закани да съди "клеветниците си". Управляваните от нея медии се отличават с безрезервна лоялност към премиера Бойко Борисов и политическата му линия.
В. "Сега" припомня, че казусът с парите на държавните фирми не е едниственото разследване на ЕК, свързано с КТБ. Първото е заради нарушения в конкурса за мултиплексите у нас. Най-вероятно ЕС ще поиска досегашните конкурси да бъдат анулирани. Още през лятото от Брюксел стартира проверка за това как се раздават мултиплексите и изпрати 9 конкретни питания, на които България отговори най-общо. Основният проблем при конкурсите за мултиплексите бе прокарването на две нелогични условия - първо, кандидатите да не притежават собствени тв програми и в същото време да нямат преносна мрежа.
Тези условия отказаха австрийската ORS, дружество на австрийския обществен тв оператор ORF. След като ORS отпадна от играта, изискването собственикът на мултиплексите да няма собствена мрежа за разпространение веднага бе махнато. В крайна сметка победители от конкурса излязоха словашката компания "Тауърком" (две честоти) и латвийската "Хану Про" (три честоти) още по време на кабинета "Станишев". Така и обаче не се разбра кой стои точно зад компаниите. БТК ("Виваком") обаче продаде 50% от НУРТС, което държи мрежата за национален тв пренос, на кипърската офшорка "Манселорд Лимитид" срещу впечатляващата сума от 57 млн. евро. В България фирмата се представлява именно от собственика на КТБ Цветан Василев. Сделката мина безпроблемно през Комисията за защита на конкуренцията на 23 юни м. г. После още по-логично дойде и новината, че новосформираното дружество "НУРТС България" е придобило "Тауърком", сиреч и собствеността на първите два мултиплекса у нас.
И при кабинета на Бойко Борисов "Хану Про" спечели т.нар. държавен мултиплекс, на който ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР.
