Около 100 млн.евро инвестиции в ТЕЦ "Варна" смята да инвестира до 2023 година чешката компания ЧЕЗ, собственик на въглишната централа. По този начин ще бъде удължен живота на три от блоковете на ТЕЦ-а. Това съобщи новият й регионален мениджър на компанията Петър Докладал пред журналисти вчера.
Бившият посланик на Чехия у нас по времето на приватизацията на електроразпределителните дружества пое управлението на българските активи на ЧЕЗ в края на миналата година, след като предишният шеф Ян Вавера се оттегли от поста.
ТЕЦ "Варна" стана собственост на чешкото дружество през 2006 г. Първият блок на централата спря работа на 1 януари 2010 г., защото не отговаря на европейските екоизисквания. Втори блок затваря година по-късно, а на 1 януари 2011 трябва да преустанови дейност и третият блок.
Собственикът смята да спаси останалите три мощности, като в момента анализира възможностите за инвестиция в азотни и сероочистващи инсталации. Точният й размер ще се прецизира в следващите около два месеца, каза Докладал.
Той обаче подчерта, че вложението ще бъде направено, само ако се гарантира възвращаемостта му чрез споразумение с държавата. От думите му стана ясно, че това се налага, защото при покупката на ТЕЦ "Варна" не са се оправдали очакванията на компанията за по-бърза либерализация на електроенергийния пазар и не са успели да си върнат вложението от 206 млн. евро.
ТЕЦ-ът покрива върхови натоварвания на системата и я балансира чрез поддържания студен резерв, който представлява 60 на сто от резервните мощности на страната. В същото време, тъй като дружеството произвежда евтина енергия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) резервира значителна част от тока на ТЕЦ "Варна" за регулирания пазар, където ДКЕВР определя традиционно по-ниски от реалните цени.
ЧЕЗ настоява и да се определи конкретен режим на работа на централата, тъй като иска да организира търгове за произведената си продукция и да може да изнася ток.
Докладал посочи, че ЧЕЗ има подкрепата на ЕК и министерствата на околната среда и на икономиката и енергетиката за екопрограмата и е постигнато споразумение централата да работи на лимитиран режим от 20 хил. часа до изпълнение на екоизискванията.
Планираният преди време проект за изграждане на газова централа на мястото на трите блока, които ще спрат работа, към момента е замразен, тъй като няма гарантирани дългосрочни доставки на природен газ и не е ясно какви ще са цените му.
Договорите с трите дружества на "Газпром" изтичат в края на 2012 г., а по условията на следващите доставки на синьо гориво още преговорите са в доста начална фаза.
Според ЧЕЗ е нужно и да се знае как ще се развива цената на електроенергията в следващите години, за да е ясна възвращаемостта на подобна инвестиция.
По повод предишни информации, че чешката компания търси купувач на ТЕЦ "Варна", Докладал заяви, че централата не била обявявана за продан. Тогава се е търсил стратегически партньор за развитието й, но сега този въпрос не стои на дневен ред.
В скоро време ЧЕЗ очаква да подпише с правителството нов меморандум за създаването на фонд за инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), който бе договорен още през 2006 г. като част от приватизацията на ТЕЦ "Варна". В него компанията трябваше да налее 40 млн. евро и с държавата съвместно да решават кои ВЕИ-проекти да финансира.
Преди дни компанията майка създаде специално инвестиционно дружество за целта - "ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс". С държавата ще се договорят начините за разпределяне на въпросните 40 млн. евро и критериите, на които трябва да отговарят искащите финансиране водни, фотоволтаични и използващи биомаса проекти.
Попитан дали ЧЕЗ има интерес към участие в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", Докладал обясни, че такъв е бил проявен при избора на изпълнител на централата, но е била предпочетена руската оферта (в проведения от НЕК търг за изпълнител се включи и "Шкода алианс", в която косвено участваше ЧЕЗ, но спечели "Атомстройекспорт"). По думите на регионалния мениджър в момента компанията му е съсредоточена върху изграждането на два нови блока в собствената ядрена централа в Темелин, Чехия, и "сме по-консервативни към други подобни придобивки".
Той допълни още, че ЧЕЗ не е получавала оферта от българското правителство да придобие миноритарния държавен дял от 33 на сто в електроразпределителната мрежа. Удовлетворени сме от партньорството с държавата, каза Докладал, давайки да се разбере, че компанията му явно не възнамерява да става 100-процента собственик. Чехът допълни и, че предпочита печалбата на електроразпределителното дружество за 2010 г. да се реинвестира, вместо да се раздаде дивидент.
