ЕС е изправен пред календарната зима 2024/25 г. с най-ниските запаси от газ през трите години на руската инвазия в Украйна. Студената есен гарантира на Европа още една година на предизвиканата от Кремъл енергийна криза, която води до обедняване на населението, фалит на промишлеността, изпразване на хазната и смяна на властта.
ЕС се подготви предварително за този отоплителен сезон. Два месеца преди началото на сезона газовите хранилища бяха пълни на 90 %. 100-те милиарда кубически метра, нагнетени под земята до края на август, осигуряват една трета от годишното потребление. Цените на светлината и топлината започнаха да падат, но природата реши друго, отбелязва Би Би Си.
След последните две меки зими, прелюдията към настоящата беше мразовита. През ноември газът беше изтеглен от хранилищата поради повишеното търсене на отопление, което беше рекордно за почти десетилетие и половина. До началото на декември те бяха пълни само на 86%. Миналата година те бяха 96%, а преди две години - 93%.
Въпреки тревожната статистика Европа със сигурност няма да замръзне тази зима, смятат анализаторите, но това няма да остане без последствия. Тежко ще бъде през лятото, когато търсенето на газ традиционно изчезва, цените падат, а евтиният газ се нагнетява в хранилищата за следващата зима.
„Настоящите резерви са повече от достатъчни при всеки сценарий, дори ако зимата е по-студена от обикновено. Европа няма да се сблъска с недостиг на физически доставки“, пишат експертите от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Въпреки това всичко, което ще бъде изпомпано от хранилищата, ще трябва да бъде възстановено през лятото на 2025 г.“, добавят те.
И в това се крие опасността.
ЕС завърши миналия отоплителен сезон с рекордно високи баланси в хранилищата - 59%, а година по-рано - 55%. Според оценките на Оксфордския институт през следващата пролет ще останат по-малко от 44%.
Това означава, че през следващото лято европейците ще трябва да надплащат за втечнен природен газ, за който освен 27-те държави от ЕС, на световния пазар претендират и бързоразвиващите се азиатски икономики, особено Китай.
Как Европа страда от газовата война с Русия
Преди войната Европа залагаше не на втечнен газ, а на много по-евтин тръбопроводен газ от Русия. Но още преди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. контролираният от руския президент Владимир Путин „Газпром“ започна да намалява доставките на газ за Европа, а когато войната започна, ги намали повече от два пъти.
В отговор ЕС купуваше повече втечнен природен газ, предимно от Съединените щати. Той също така определи цели за икономичност (осветление и отопление) и натрупване (газ в хранилищата).
Всичко това, защото високите цени на газа и електроенергията, причинени от руската агресия, подкопават европейската икономика. Цените на газа в Европа са пет пъти по-високи от тези в Америка, отбелязва Ричард Майер от Американската газова асоциация. В Европа те дават 15 долара за милион британски термични единици; в САЩ същото количество газ струва само три долара.
Само през последните седмици в Германия, индустриалният двигател и най-голямата икономика в Европейския съюз, няколко компании обявиха предстоящи съкращения и ограничаване на производството.
Концернът Thyssenkrupp е на път да съкрати 40 % от работната сила в стоманодобивното си подразделение, а основният германски автомобилен гигант Volkswagen и неговият американски конкурент Ford се готвят да съкратят хиляди германци и да затворят заводи в Германия.
В германските провинции, където е концентрирана проблемната индустрия, крайно десните и популистите все по-често печелят избори, което плаши органите на ЕС и Европейската комисия.
В прощалната си реч в Европейския парламент в сряда напускащият поста европейски комисар по енергетиката Кадри Симсон призна, че енергийната криза прави Европа по-бедна.
„Остава фактът, че цените на електроенергията в Европа са по-високи от тези в САЩ, защото нашият газ е по-скъп. Това от своя страна подкопава нашата конкурентоспособност и вреди на икономиката и обществото ни“, заяви Симсон.
Нейните заместници в новата Европейска комисия, одобрени миналата седмица, бяха първите, които увеличиха изискванията за газовите резерви.
В петък, 29 ноември, Европейската комисия издаде директива, според която до 1 февруари подземните газохранилища трябва да бъдат запълнени поне на 50%, но за предпочитане на 55%.
А до 1 май се препоръчва да не падат под 30%, което би трябвало да е достатъчно за запълване до 90% за следващата зима, но е по-добре да се стремим към 45%, в случай че лятото ще е горещо, облачно и безветрено, следва от документа.
Европейската комисия обясни новите засилени препоръки към държавите членки на ЕС с два основни риска. Първо, Русия може да спре газа. И второ, има опасност зимата да се окаже толкова студена, колкото и есента.
Но синоптиците, „Газпром“ и газовите анализатори имат някои окуражаващи новини за Европа.
Добри новини за Европа
Първата е свързана с времето. След студената есен прогнозата обещава на Европа отдих. Европейският климатичен център „Коперник“ очаква, че през декември и февруари отклоненията от нормата ще бъдат по-скоро в посока затопляне.
Вторият е „Газпром“. През януари изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна, който представлява около половината от доставките по тръбопроводите от Русия за ЕС. Те, от своя страна, осигуряват около 8% от нуждите на ЕС от природен газ.
И Украйна, и Европа твърдят, че е време да се откажат от транзита.
Събитията от последните седмици обаче показаха, че „Газпром“ вероятно ще се опита да продължи да снабдява Европа със същия обем, казва Том Марцек-Мансер, ръководител на отдела за газови анализи в изследователския център ICIS.
През ноември руският газов монополист имаше арбитражен спор с австрийската компания OMV. „Газпром“ загуби и спря доставките на газ за Австрия по дългосрочен договор. Обемите на доставките обаче не намаляха - той продаваше там същите кубически метри, но на спот пазара.
„Значи „Газпром“ е променил стратегията си?“, отбелязва Марзец-Мансер. „През лятото на 2022 г. развалянето на дългосрочния договор означаваше пълно прекъсване на доставките на газ. Сега договорът е нарушен, но газът продължава да тече. Значи определящият фактор е бил запазването на пазарния дял и приходите?“.
Преди войната най-близкият, най-богатият и най-конкурентният пазар в Европа беше основният източник на печалба за „Газпром“. Газовата война на Кремъл лиши концерна от този пазар и той стана нерентабилен, въпреки че ЕС не наложи никакви санкции срещу руския газ.
Третата обнадеждаваща новина е, че ЕС с бързи крачки преминава към възобновяеми енергийни източници и намалява зависимостта си от вноса на изкопаеми горива.
Според експертите на ICIS производството на електроенергия от слънчева, вятърна и ядрена енергия в Европа ще нарасне с повече от 6% тази зима, докато производството на електроенергия от изкопаеми източници ще се увеличи само с 1%.
През първата половина на 2024 г. слънчевата и вятърната енергия за първи път в историята ще произвеждат повече електроенергия в ЕС, отколкото въглищата, нефтът и газът, заяви европейският комисар Кадри Симсон.
Но парадоксът е, че колкото повече са вятърните турбини, толкова повече газ е необходим. Периодът на екстремно студено време по традиция е безветрен, както за пореден път показа този ноември.
„С нарастващия дял на вятърното производство, газовите електроцентрали остават основният резервен източник в Европа, което увеличава несигурността в прогнозите за потреблението на газ“, пишат анализаторите от Оксфордския енергиен институт.
И четвъртата добра новина за ЕС е, че удържането на фронта в газовата война с Русия няма да продължи дълго. До края на следващата година предлагането на пазара на втечнен газ рязко ще се увеличи с пускането в експлоатация на нови мощности в най-големите страни производителки на газ - САЩ и Катар.
След това цените би трябвало да паднат.
Единственият въпрос е кои от европейските компании и политици ще доживеят това прекрасно бъдеще.
