Днес, на 5 декември, отбелязваме Световния ден на турското кафе, което е не само любимата напитка на милиони, но и символ на гостоприемство и културна идентичност. В същото време, култури по света празнуват свои традиции за напитки, които също заемат централно място в обществени събития и обичаи. Един от тях е японското саке – оризовото вино, което ЮНЕСКО наскоро включи в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.
Днес отбелязваме Световния ден на турското кафе, което е важен елемент от културното наследство на традиционната турска кухня. През 2013 г. ЮНЕСКО включи културата и традицията за приготвяне на турското кафе в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Оттогава 5 декември е обявен за официален ден в чест на тази напитка.
Турското кафе се приготвя от висококачествени зърна, които обикновено идват от Бразилия и Централна Америка. Процесът на приготвяне включва бавно печене и много фино смилане на кафето. То е едно от най-консумираните кафета в света, наред с еспресото, и се сервира в малки чаши, обикновено заедно с чаша вода. Турската традиция за кафе е символ на гостоприемство и приятелство, а също така играе важна роля в различни социални поводи като годежи и празници.
Именно от Йемен през 1543 г. турското кафе е разпространено в Истанбул от Йоздемир паша. С бързото разпространение чрез търговци и пътешественици, то скоро става популярно в Европа и по целия свят. Според данни от Университета „Айдън“ в Истанбул, през последното десетилетие значително се е увеличила консумацията на турско кафе в Турция.
В същото време, ЮНЕСКО обяви, че японското саке, оризовото вино, което играе важна роля в културните и социални обичаи на Япония, също е включено в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството. Това традиционно японско вино се приготвя от ориз, вода, мая и коджи, оризова плесен, която разгражда нишестето за ферментация. Сакето има дълбоки корени в японската култура и се използва при сватби и други специални събития.
Също така в сряда ЮНЕСКО добави традицията за производство на занаятчийско сирене от бразилския щат Минас Жерайс, както и техниките за възстановяване на цинкови покриви в Париж, в списъка на нематериалното културно наследство. Тези практики са важни за идентичността и културното наследство на съответните региони.
