"Европейската сигурност пряко зависи от това, което ще се случи с войната на Русия срещу Украйна. Ако видим Русия по-близо до нашите граници - и българските, и тези на Европейския съюз и НАТО, при това една агресивна Русия, с мобилизирана армия, с военен комплект, който работи на максимални обороти и който използва демографските, природните и материалните ресурси на окупираните територии на Украйна, това ще означава много по-голяма заплаха. Всичко това крие абсолютно негативни последици за България, особено имайки предвид, че ние всъщност ще бъдем фронтова държава".
Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".
"Всички държави, които граничат пряко с Русия, се готвят за това, че след няколко години Русия може да започне война срещу тях. Всички увеличават разходите за отбрана, всички подготвят своето население за мисълта, че може да има война. Видяхме това и във Финландия, и в Швеция, и в Балтийските страни, и в Полша. Ние, за съжаление, и в момента изоставаме. При една такава негативна ситуация, милитаризацията на Черно море без никакво съмнение ще се отрази негативно".
"Ако войната не намери позитивно решение за Украйна, това ще има изключително негативен ефект по четири линии. Една от опасностите е дали европейските страни по някакъв начин ще бъдат включени в тези преговори като страна. Тоест, дали преговорите ще бъдат тристранни - САЩ, Русия, Украйна, или на тази маса ще присъства и Европа. На второ място, стои въпросът за това какво ще бъде отношението на Тръмп към Европа и към НАТО. Ако се случи негативен сценарий по отношение уреждането на този конфликт от гледна точка на украинските и на европейските интереси, всеки ще търси да се сдобие с ядрено оръжие. Това ще насърчи и авторитарните тенденции в различни части на света. Ще видим и допълнителна милитаризация на света, в частност на Европа".
"Ще видим също засилване на различните подривни, саботажни, пропагандни, информационни действия и кампании на Русия на европейска територия".
"Най-крайният възможен вариант, ако Украйна смята, че предложенията са изключително неприемливи, а САЩ настояват за тях, е Украйна да продължи да води тази война до някакъв момент, когато положението стане абсолютно невъзможно и се наложи да разпусне своите въоръжени сили. Идеята тук е първо да има масирана партизанска война, която да нанесе сериозни поражения на руските окупационни власти. На второ място, този самоубийствен ефект ще бъде отмъщение към САЩ и Европа, те ще бъдат принудени да помогнат на Украйна. Украинската страна може да прецени, че една изцяло окупирана Украйна ще бъде по-неприемлива за САЩ и Европа и те ще бъдат принудени да помогнат на Украйна, отколкото Украйна, която е буфер между Русия и границите на НАТО. Този образно казано буфер може да просъществува десетилетия, докато окупирането на цяла Украйна от Русия ще има незабавен, изключително неблагоприятен ефект върху сигурността не просто на европейските съюзници в рамките на НАТО, но и на самите САЩ".
Ето и цялото интервю:
Украинска делегация, водена от съветника на президента Зеленски - Андрий Ермак, се е срещнала в сряда с членове на екипа на бъдещия американски президент Доналд Тръмп. Няма информация за разговорите, но пък има информация, че председателят на Камарата на представителите на САЩ няма да подложи на гласуване искането на Байдън за допълнителна помощ за Украйна в размер на 24 млрд. долара. Какви са Вашите очаквания - какви отношения ще установи Украйна с новата американска администрация?
Няма никакво съмнение, че Украйна ще се опита да установи възможно най-добри отношения с бъдещата администрация на президента Тръмп. Затова бе посещението в сряда. Украйна не прави изключение от много други страни - виждаме, че през последните седмици куп официални лица от различни страни посещават Доналд Тръмп в неговото имение във Флорида, опитвайки се да предразположат бъдещия американски президент от гледна точка на своите позиции и да създадат възможност за постигане на своите национални интереси. Украйна се опитва да постигне същото - да създаде персонални лични контакти, да представи своята гледна точка не само пред президента Тръмп, но и пред неговите близки сътрудници, които ще имат възможност да повлияят върху решението на Тръмп.
Трябва да кажем нещо много важно, свързано с темата за плановете за мир, които се появяват в медиите. В крайна сметка, независимо какви предложения има, особено при този американски президент, говоря за Тръмп, а и принципно в американската система, президентът е този, който взима окончателното решение. Решението може да бъде напълно различно от това, което е получавал като предложение. Така че, каквото и да виждаме като информации, това са спекулации - ще можем да съдим тогава, когато самият Тръмп каже нещо. А Тръмп към момента не е казал нищо, освен, разбира се, своето желание да спре военните действия в рамките на 24 часа - това съмнително ще се случи в рамките на 24 часа.
Вероятно ще видим още опити украинската страна да комуникира с бъдещата американска администрация до 20 януари, да създаде връзки с ключови фигури в новата администрация, с хора, които изглеждат номинирани да взимат постове. Украйна ще опита да използва всяка възможност до встъпването в длъжност на Доналд Тръмп да се позиционира максимално добре от гледна точка на представяне на възгледи и създаване на лични контакти с хората от бъдещето на американска администрация.
Плановете за прекратяване на военните действия, които са неофициални и излизат в медиите, са всъщност три. Най-общо можем да ги обобщим с това, че Украйна остава извън НАТО и не си връща окупираните от Русия територии. Говори се по-скоро за замразяване на войната, за автономни зони, демилитаризирани зони. Съдейки от предходния мандат на Тръмп като президент, дали той би позволил САЩ, които дълго време подкрепяха Украйна, да се озоват в неизгодна позиция?
Големият въпрос, въпросът за един милион долара, е как Доналд Тръмп възприема американските интереси в тази война. Оттам идва и въпросът на какво би бил склонен да се съгласи като настоявания на руската страна и да смята, че това е добра договорка за САЩ. Това не означава, че Украйна остава безгласна буква в тези преговори. Да, тя е силно зависима от САЩ, но в някакви крайни сценарии, които са изключително неизгодни за Украйна, смятам, че тя ще се противопостави на Доналд Тръмп, независимо от последствията, които това би имало.
Най-крайният възможен вариант, ако Украйна смята, че предложенията са изключително неприемливи, а САЩ настояват за тях, е Украйна да продължи - въпреки заплахата на САЩ и осъществяването на тази заплаха да спре всякаква военна помощ за Украйна - да води тази война до някакъв момент, когато положението стане абсолютно невъзможно и се наложи да разпусне своите въоръжени сили, да последва това, което направи Саддам Хюсеин през 2003 година. Тогава иракските въоръжени сили се изпариха, Хюсеин отвори и раздаде оръжието на всеки, който искаше да вземе.
Идеята тук е първо да има масирана партизанска война, която да нанесе сериозни поражения на руските окупационни власти. На второ място, този самоубийствен ефект ще бъде отмъщение към САЩ и Европа, те ще бъдат принудени да помогнат на Украйна. Украинската страна може да прецени, че една изцяло окупирана Украйна ще бъде по-неприемлива за САЩ и Европа и те ще бъдат принудени да помогнат на Украйна, отколкото Украйна, която е буфер между Русия и границите на НАТО. Този образно казано буфер може да просъществува десетилетия, докато окупирането на цяла Украйна от Русия ще има незабавен, изключително неблагоприятен ефект върху сигурността не просто на европейските съюзници в рамките на НАТО, но и на самите САЩ. От тази гледна точка, този най-краен вариант е възможен инструмент да се повлияе на американската страна.
Другото нещо, което трябва да имаме предвид, когато мислим за позицията на Тръмп, е, че към момента той няма абсолютно никаква идея как ще се спре и разреши тази война. Тези предложения, които виждаме в медиите, може би има и такива, които не са публични, са чисти спекулации, които се стремят да привлекат вниманието на президента Тръмп. Каква е неговата позиция, ще сме сигурни едва когато я чуем от него. Това, което можем да сме сигурни, е, че каквото и решение да има от американска страна, и каквото и да се случи, то трябва да изглежда като не просто победа на САЩ, но и като лична персонална победа на Доналд Тръмп и подчертаване на неговата водеща роля като американски президенти и на САЩ като водеща сила в системата на международните отношения.
От една страна, това е хубаво, защото означава, че САЩ не биха се съгласили на руски настоявания, които ще изглеждат сякаш западния свят и в частност САЩ са били политически победени в тази ситуация. Но от друга страна, представлява опасност. Тръмп иска да излезе в позиция на победител, на човека, който е спрял войната - няма никакво съмнение, че ще претендира да получи Нобелова награда за мир за това. Това е широкоизвестна тайна - защо той толкова много настоява за спирането на тази война. Не е само просто заради военнополитически причини, но и защото иска да надмине Барак Обама, който само няколко месеца, след като стана президент, получи Нобелова награда за мир. Това е едната линия, по която Тръмп може да стигне до тази Нобелова награда - спирането на войната в Украйна. Другата линия е прекратяването на конфликта в Близкия изток, специално в Газа. Не мисля, че и в двата случая има голям шанс, но това е отделен въпрос. Говорейки за това негово желание, той може да е готов да приеме всяко предложение, което би било негативно за европейската и за американската сигурност, но привидно би изглеждало като победа за САЩ.
От тази гледна точка, руският президент е доста опитен в създаването на подобни илюзии, в манипулациите на хората и със сигурност ще се опита да използва този прийом спрямо Тръмп. Между другото, ние вече видяхме, че той си подготви почвата, когато коментираше избирането на новия президент. Тогава Путин каза, че се възхищава на смелостта на американския президент в онзи момент, когато беше извършен опит на неговото убийство. Тогава погали неговото его, създаде предпоставки да продължи по този път. Имайки предвид егото на Тръмп, това е опасно, защото той може да се съгласи на неща, които не са в интерес не просто на Украйна, но и на САЩ.
Относно сигурността в Европа - какво смятате ще се случи и с европейските инициативи за обща отбрана, и с колективната отбрана в рамките на НАТО?
Европейската сигурност пряко зависи от това, което ще се случи с войната на Русия срещу Украйна. Една от опасностите е дали европейските страни по някакъв начин ще бъдат включени в тези преговори като страна. Тоест, дали преговорите ще бъдат тристранни - САЩ, Русия, Украйна, или на тази маса ще присъства и Европа. Това е изключително важно, защото европейската гледна точка, европейските интереси са малко по-различни от тези на САЩ.
На второ място, стои въпросът за това какво ще бъде отношението на Тръмп към Европа и към НАТО. Не изключвам възможността да се окажем в ситуация, в която Тръмп продължава да оказва значителна военна помощ и дори по-голяма военна помощ, отколкото сегашната администрация оказваше на Украйна, но въпреки това, отношенията с НАТО и с Европейския съюз да бъдат не особено добри - меко казано. Може да се окажем в такава парадоксална ситуация.
Проблемът на какъвто и да е мирен план, който американската страна би представила, е, че това, което отговаря на европейската и на американската сигурност за разрешаването на този конфликт, е неприемливо за руската страна, а това, което е приемливо за руската страна, не отговаря на интересите на Европа и на САЩ. Очевидно, ще трябва да се направи някаква търговия, ако реално имаме осъществяване на подобно споразумение. Въпросът е какъв ще бъде балансът, в коя посока ще бъде - дали Русия ще бъде принудена да отстъпи повече, или ще видим реализиране в по-голяма степен на руските интереси.
Второто е изключително опасно не само от гледна точка на заплахите, които това ще има за сигурността на Европа, но и като отражение върху тенденциите и протестите в системата на международните отношения. Самата руска война срещу Украйна даде знак към всички останали държави в международната общност, че ако тези, които са с агресивни намерения, приложат крайна брутална сила, най-вероятно ще постигнат успех. Даде също сигнал, че единствената гаранция за вашата сигурност, независимо дали сте агресор или жертва, е ако притежавате ядрено оръжие, което ерозира системата за неразпространение на ядреното оръжие - ако се случи негативен сценарий по отношение уреждането на този конфликт от гледна точка на украинските и на европейските интереси, всеки ще търси да се сдобие с ядрено оръжие. Това ще насърчи и авторитарните тенденции в различни части на света. Вече сме на такъв път - видяхме какво се случи само преди дни в Южна Корея. Това ни подсказва, че дори в демократични държави, много бързо заинтересовани сили могат да се опитат да пренебрегнат демократичните процеси, да се опитат да си присвоят властта, което е изключително притеснително. Ако войната не намери някакво позитивно решение, това ще има изключително негативен ефект по тези три линии.
Когато говорим за уреждането на тази конфликт, едно е страните да седнат на масата на преговорите, друго е да подпишат мирно споразумение. Има известни съмнения дали Путин би се съгласил да седне на маса на преговорите, защото Русия смята, че в момента се намира в силна и печеливша позиция. Но дори да приемам, че се съгласи да седне на масата на преговорите, това е едно. Завършването на тези преговори е нещо съвсем друго, което ще отнеме много време. Ще изпаднем в много детайли, които няма да имат лесно решение.
Например това къде ще минава границата, какво ще стане с тези територии, които остават окупирани от Русия. Русия 100% ще настоява те да бъдат признати от Украйна за официална руска територия, което Украйна никога няма да приеме - тя ще съгласи да има мирно споразумение, но без да признава, че тези територии са част от Русия, защото това затваря каквито е да е възможности в бъдеще Украйна да търси, включително по дипломатически път, не говоря с военна сила, механизми за връщане на тези територии в рамките на своята държава. Същото важи, ако се осъществи предложението да има демилитаризирана зона. Колко голяма ще е тази зона? Как ще се осъществява контролът върху тази зона? И най-важното: какви са гаранциите, че ако руската страна реши да изпробва дали този механизъм работи след една-две години и вкара в тази демилитаризирана зона малко количество оръжие - 10 танка, 20 танка, как този режим ще предотврати подобни нарушения от руска страна. Всеки си дава сметка, включително украинската страна, че в един конфликт, спрян и замразен, има минимално желание да се види възстановяване на военните действия при всяка страна, с изключение на пряко засегнатите. Украйна знае, че в такава ситуация ще бъде много трудно да мобилизира своите съюзници за ответен отговор, ако няма наистина много твърди и надеждни гаранции. А тези много твърди и надеждни гаранции са присъствието на войски на съюзници на Украйна на украинска територия - в това няма никакво съмнение.
Има много дребни детайли, които ще направят тези преговори много дълъг и много тежък процес.
Западните медии наричат предложението за буферна зона, за демилитаризирана зона “Минск-3”. Знаем какво се случи с Минските споразумения, самата аз не съм сигурна в каква степен Русия би спазвала каквито и да е примирия и писмени договорки.
Така е. Има ги примерите в историята, когато подобни неща не са сработвали. Украйна си дава ясна сметка за това. Тя няма да приеме нещо, което само отлага войната във времето, защото знае, че тогава много по-трудно съюзниците отново ще бъдат задействани. Също така, Русия ще е акумулирала допълнителна сила и този път няма да не допусне грешките, които допусна от 2022 г. насам.
Казвате, че преговорите биха отнели дълго време. Говорейки пряко за нашата държава, какво би могло да се случи по отношение на българската сигурност в този период? Прави впечатление, че поставяте известно равенство между сигурността на Украйна и сигурността на Европа, а знаем - Одеса не е никак далеч по море от Варна.
Сигурността на Европа пряко зависи от войната в Украйна. Първо, заради тенденциите, които ще бъдат насърчени на глобално ниво, ако Украйна бъде принудена да сключи неизгоден за нея мир.
Ако войната не намери някакво позитивно за Украйна решение, това ще има и една четвърта негативна линия. Ще видим допълнителна милитаризация на света, в частност на Европа. Вече се говори за 2,5-3% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Ако видим Русия по-близо до нашите граници, говоря и българските, и тези на Европейския съюз и НАТО, при това една агресивна Русия, с мобилизирана армия, с военен комплект, който работи на максимални обороти и който използва демографските, природните и материалните ресурси на окупираните територии на Украйна, това ще означава много по-голяма заплаха, ще означава много по-големи разходи за отбрана.
Подписването на мирен договор, който е неизгоден за Европа, не означава по-голяма сигурност. Тук трябва да направим и това уточнение - мир в Украйна не означава автоматично сигурност за Европа. Мир може да бъде подписан при такива условия, които дългосрочно да застрашават сигурността на Европа.
Ще видим също засилване на различните подривни, саботажни, пропагандни, информационни действия и кампании на Русия на европейска територия. Това беше казано и на последната Среща на върха на НАТО. Другото, което ще видим - най-вероятно това ще доведе до напрежение между съюзниците в ЕС и НАТО от гледна точка на спорове защо се е стигнало до тази ситуация, която е неизгодна за Европа, кой е виновен за това. Тук е редно да имаме предвид и деструктивната роля на начина, по който Доналд Тръмп комуникира със своите съюзници - той предпочита двустранните формати. Това може да доведе до допълнително разделение вътре и в рамките на НАТО, и на Европейския съюз.
Всичко това крие абсолютно негативни последици за България, особено имайки предвид, че ние всъщност ще бъдем фронтова държава. Всички държави, които граничат пряко с Русия, се готвят за това, че след няколко години Русия може да започне война срещу тях. Всички увеличават разходите за отбрана, всички подготвят своето население за мисълта, че може да има война. Видяхме това и във Финландия, и в Швеция, и в Балтийските страни, и в Полша. Ние, за съжаление, и в момента изоставаме. При една такава негативна ситуация, милитаризацията на Черно море без никакво съмнение ще се отрази негативно и на нашата икономическа дейност, и на нашия туризъм - кой иска да отиде да почива на място, където няма “лодки и платноходки”, а вместо това - руски подводници и бойни кораби.
Това крие изключително големи опасности за България и трябва ясно да осъзнаем, че нашият интерес в тази война е да подкрепим Украйна така, че тя да извоюва максимално добри условия, ако ще се сключва мир. В противен случай, ние ще трябва да отново да платим - при това в пъти повече, за да гарантираме нашата сигурност, отколкото даваме за военната, икономическата и финансова помощ, която оказваме на Украйна сега.
Интервю на Илияна Маринкова
