Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология. След 15 г. мълчание пред „Торнадо” бившият политик говори за пръв път за тайните
- Г-н Дърмов, във ваш анализ за началото на прехода в България, публикуван в електронния сайт Frognews.bg, загатвате, че бившият премиер Жан Виденов през последните месеци от управлението си е бил подложен на медикаментозна зависимост. Каква е достоверността на тази информация, как стигнахте до нея?
- Тази информация беше факт, но има обстоятелства, които предварително трябва да бъдат обяснени, за да стане ясна цялата задкулисна картина от този период.
Какви са тези обстоятелства?
- В началото на управлението си Жан Виденов беше много комуникативен, можеше да се говори с него, да се обсъждат проблеми. Но изведнъж се откъсна от всички, стана некомуникативен, подозрителен. Това е периодът, когато го обградиха орионци (приятелският кръг „Орион”, ръководен от Румен Спасов, собственик на фалиралата БЗК, б.а.), там всички бяха първаци (бивши служители на Първо главно управление на ДС, б.а.). Комуникацията с премиера стана много трудна, неизвестна. От друга страна, независимо че Виденов стоеше и начело на партията, вътре бяха всеки срещу всеки. От едната страна седеше Краси Премянов, а от другата Николай Добрев.
Като организационен секретар тогава и шеф на комисията в парламента по национална сигурност Кольо може и да е имал лидерски амбиции, но проблемът му беше за информацията. Добрев не беше сигурен, че всичко важно, ставащо в държавата, стига правдоподобно и обективно до него. От една страна, се опасяваше, че Краси Райдовски (тогава шеф на пресцентъра на МС, б.а.) и други от ПГУ около Виденов филтрират и манипулират информацията. От друга страна, покойния Любомир Начев го бяха нарочили за министър на вътрешните работи, който да не върши нищо. Работата му минаваше в хапка – пийка, после поспи малко, а вечерта го поемаха девойките от „Визаж”. От него надеждна информация не можеше да се очаква. Реално в МВР управляваха Цветко Цветков и Иван Бояджиев. Поради тази ситуация Кольо реши сам да си събира чрез свои канали паралелно информация от Виденов.
- От каква информация се интересуваше Добрев?
- Течаха актуални скандали в държавата и беше важно да се знае какво става в новоучредените банки, какви кредити се раздават, как се източват и от кого, какво става със зърното? През този период бях помощник на Добрев и съм участвал в събирането на такава информация. Срещахме се с хора, добре разположени към нас лица от различни структури на властта. По такива канали при нас попадна и предупреждение за състоянието на Виденов. По време това съвпадна, когато премиерът отричаше за изнесеното зърно и празния резерв, за създаването и фалитите на банките. Не съм сигурен дали той имаше истинската и цяла картина по тези теми. Скандалите се разиграваха през периода на лятото и есента на 1996 г. Тогава стана факт и сериозната конфронтация между премиера и „Мултигруп”. Виденов явно не харесваше начина, по който Илия Павлов искаше да спасява държавата. В началото, когато започнаха конфликтите с мултаците, той се почувства, че е саботиран от средния ешелон, реално хората по тези нива бяха свързани с предишната номенклатура.
- С какво заблуждаваха Виденов?
- Всичко започна от историята с житото – има ли го, няма ли го в резерва. Жан до последно смяташе, че това е пропагандна измислица, за да го компрометират. После се повтори и с банките. Всъщност той не искаше да приеме истината – резултатът от управлението му не бе това, което му се искаше. Просто беше употребен. Най-лесно беше да го изолират и да го направят некомуникативен. Тогава се опита да мине на ръчно управление, но това се оказа невъзможно, особено за сам човек. Зопочна да работи по сума ти часове през денонощието, времето не му достигаше. Тогава е поискал някакви стимуланти, за да бъде по-работоспособен. Но явно под формата уж на стимуланти са му давали медикаменти с различно въздействие, които до голяма степен удължават мисленето, стимулират самочувствие и създават някакво еуфорично състояние. Тези медикаменти реално не са му давали възможност да взима адекватни решения и така са подготвяли краха на управлението на БСП.
- Откъде бяха информаторите?
- Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.
- Източникът ви изрази ли предположение по чие нареждане става тази медикаментозна диверсия, кой е имал интерес да се влияе върху състоянието на премиера?
- Становището на службите беше, че поръчката идва от групата на „Орион”, но аз бях скептичен към тази версия. Орионци нямаха чак такива възможности за въздействие. Вероятно тази следа ни е пусната за заблуда. Нашите анализи показваха, че най-вероятно това дрогиране става по поръчка на хора, близки до „Мултигруп”, или от среди на бившата номенклатура, които са искали Виденов да бъде по-малко ефективен. А той през този период изобщо не беше ефективен.
- Колко време Виденов е бил под тази зависимост?
- Нямам реална представа, но вероятно всичко е започнало от пролетта на 1996 г.
- Как реагира Добрев, когато му казахте опасната новина?
- Беше доста емоционален, беше шокиран, а и може би уплашен, но точният му коментар бе: “Предай му, че който се опита да каже това на Жан, ще му бъде отрязана главата още преди да може да слезе от първия етаж на Министерския съвет (където е кабинетът на министър-председателя – б.а.) до изхода.” Реакция, която еднозначно говори, че лицата, които манипулират политическата реалност в България, имат интереси, за реализирането на които животът на отделната личност няма стойност. Тези играчи не бяха дребни, по-скоро зад тези истории стояха големите кукловоди, които после хвърлиха Виденов на кучетата.
- Кои са големите кукловоди?
- Това са тези, които днес са най-богатите в България. Свързани са с бившото Политбюро на БКП. Не трябва да има съмнение, че тези, които държат сега икономиката на страната, са свързани с върха на режима на Живков.
- Предупредихте ли все пак Виденов?
- Не, не съм, отношенията между Кольо и Жан бяха доста напрегнати тогава.
- В какъв смисъл напрегнати, не бяха ли близки съратници?
- Досега не е казана публично истината, че Кольо не знаеше, че Виденов го назначи за министър в МВР. Научи го от медиите. Той не беше щастлив, че го набутват с този пост. Като чу, че влиза в правителството, първите му думи бяха: „Жан е мръсник”. Кольо знаеше, че правителството отива на кино и разбираше, че ангажирането му с този кабинет е еднозначно на съучастник в целия провал. Но нямаше как да откаже на партията си.
- През този период Георги Първанов беше плътно до Виденов, бил ли е наясно с тази афера?
- По принцип цялото поведение на Първанов до избирането му за секретар беше да е по-нисък от водата и по-тих от тревата. Насоката на поведение, която му е била дадена, е да бъде винаги с лидера, независимо кой е той. Фактически Първанов беше най-слабата фигура в Изпълнителното бюро. И ако прочетете внимателно стенограмите, които той е много горд да ги публикува и се изтъква, че едва ли не той е взел решението за отказ от мандат на БСП тогава, съвсем ясно ще се види иронията, с която Кольо Добрев разговаря с него. Доколкото знам, Първанов е стратегически готвен за това, което стана.
- От кого е стратегически готвен?
- Първо, трябва да се види кой е Първанов? Той работи като сътрудник в Института по история на БКП, който е звено на ЦК на БКП. Научните сътрудници в този институт имаха ранг на инструктур в ЦК на БКП. Въпреки че е бил научен работник, той е бил функционер на комунистическата партия. Тоест той е бил в много добра позиция, въпросът е как момчето от Сирищник се оказва в тази добра позиция? Вероятно прозират неговите връзки с историята „Гоце”. Стартът му в новата политика бе даден като кандидат за депутат от националистическата ОКЗНИ, а по-късно беше избран в ръководството на БСП. Първанов никога не се е отличавал с някаква инициативност, твърдост на характера, ясна личност. И изведнъж бе поставен на мястото на Жан Виденов. Явно Кольо Добрев е бил неудобен на кукловодите за този пост, в тази ситуация.
- Принадлежността на президента Първанов към ДС беше ли известна на Николай Добрев?
- Да, той беше наясно с досието много преди то да стане публично достояние.
- Допускате ли, че хората, които са подготвяли Първанов за лидер, са имали интерес паралелно с това Виденов да бъде под медикаментозна зависимост?
- Това е тактически ход. Според мен Виденов е използван само за масовата приватизация да я направи и толкова. Определени хора са имали интерес от нея и резултатите показват, че тя си е чист пладнешки обир. Всичко друго си е просто саботаж на правителството на БСП - от средната номенклатура, до банкерите, службите. Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.
- Казвате, че Добрев се е отнасял със снизхождение към Първанов, но президентът формира друго усещане в обществото, че двамата са били изключително близки и са действали като екип.
- Това абсолютно не е вярно. Първанов започна да говори за Добрев след смъртта му. На Първанов му трябваше авторитет на заем, защото в БСП беше никой. Спомням си, че когато го избраха за лидер на партията, брат и сестра Бокови коментираха пред мен, че са ги ударили с мокър парцал. После обаче пропагандата го наложи като големия реформатор на БСП.
- Хора от НСО сигурно са били въвлечени в тази конспирация с дрогирането на премиера?
- НСО е наследник на УБО. Информацията за охраняваните преди отиваше при Живков, а след това вероятно пак е събирана, но е донасяна на бившите ръководители. Добрев беше наясно също с тази структура и когато стана министър, отказа официално да има охрана от НСО. Ген. Владимир го убеждаваше колко е опасна ситуацията, но Добрев го отряза, че ще намери от МВР кой да го пази. Трябва да е ясно, че тези хора, освен да ти носят куфарчето и да ти отварят вратата, другата им работа е да събират информация за охраняваните.
- До Добрев стигала ли е информация от личния живот на Виденов?
- Да, получавал е такива сведения. За тях не можеше да има друг източник освен НСО.
- Какво разпространяваха гардовете?
- Например за някои негови лични изживявания, излизаха пикантерии. Тогава коментирахме с Добрев как може да допуска до дадено място да го кара кола на НСО и после да го връща и да вярва, че нищо не се знае. Той надценяваше ролята на тази служба, което показваше, че не я познава. После обаче с тази информация те пържат на бавен огън.
- Ако Добрев не е бил окалян с кабинета на Виденов, можеше ли да има друго развитие в партията и да направи реформи, различни от Първанов?
- Да си кажем откровено - Кольо беше пич, имаше и трески за дялане, но принципите му бяха ясни. Реално нещата с него нямаше да бъдат кой знае колко по-различно, защото формулата е зададена и един човек не може да промени ситуацията. Но с него нещата в партията и държавата щяха да бъдат по-принципни. Той можеше да прави компромиси, но без да загуби лице. Нямаше да е така пладнешко както при Първанов.
- Как приемате амбиците на Първанов да прави нов политически проект?
- Единствената му цел е да се запази като лидер. Освен това има хора, които са заинтересовани той да остане в политиката. В момента няма значение дали ще бъде популярен или не, сега се залагат перспективи за след 4-5 г. Явно тези, които го съветват и са инвестирали в него, смятат, че той може да се оформи като обединител и лидер на лявото пространство. Въпреки моята неприязън към него, той е много по-харизматичен от Станишев. Целта им е да има позиция, от която може да се преговаря.
