На 5 декември 1994 г. Украйна подписа набор от политически споразумения, които щяха да гарантират суверенитета и независимостта на страната в замяна на присъединяването ѝ към Договора за неразпространение на ядрените оръжие (ДНЯО).
Подписаният в Будапеща меморандум дава основание на Украйна да се освободи от ядрения си арсенал в замяна на гаранции от страна на САЩ, Великобритания и Русия, че няма да използват икономически и военни средства за нападение срещу страната.
Двадесет години след подписването на споразумението - през 2014 г., Русия започна война срещу Украйна, като окупира Крим и части от Източна Украйна. Тридесет години след това - от 2022 г., Русия активно провежда пълномащабна офанзива срещу Украйна, опожарявайки градовете и убивайки хората, които някога е обещала да защитава.
Сянката на събитията от 1994 г. преследва Украйна и днес.
Въпреки споразуменията, Украйна не получи основната полза от отказа от третия по големина ядрен потенциал в света - сигурността. Мнозина в Киев смятат, че страната е била принудена да сключи неравностойно споразумение от страните, които не са имали намерение да спазват подписаното.
„Днес Будапещенският меморандум е паметник на недалновидността при вземането на стратегически решения в областта на сигурността“, се казва в изявление на украинското външно министерство преди 30-годишнината от подписването на споразумението.
„Това трябва да напомни на настоящите лидери на евроатлантическата общност, че изграждането на европейска архитектура за сигурност за сметка на интересите на Украйна, вместо да се вземат предвид, е обречено на провал.“
Как Украйна загуби всичко
След разпадането на Съветския съюз Украйна е останала със 176 междуконтинентални балистични ракети, включително 130 ракети с течно гориво SS-19 Stiletto и 46 ракети с твърдо гориво SS-24 Scalpel, по данни на Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NPT). Освен това Украйна е разполагала с между 1514 и 2156 стратегически ядрени бойни глави и 2800 до 4200 тактически ядрени бойни глави в арсенала си.
Въпреки това Украйна не е предопределена да запази ядрения си арсенал.
Разпоредбата за неядрен статут беше залегнала в Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, приета от украинския парламент на 16 юли 1990 г. Разпоредбите за бъдещия ядрен статут бяха потвърдени и при обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г.
В рамките на по-малко от година Леонид Кравчук, първият президент на независима Украйна, одобри Лисабонския протокол. Протоколът допълва Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (START I), подписан между Съветския съюз и САЩ през 1984 г. САЩ, Русия, Беларус и Казахстан също подписаха протокола.
Съгласно Лисабонския протокол Украйна, Беларус и Казахстан се ангажираха да се присъединят към Договора за неразпространение на ядрените оръжие (ДНЯО), като по този начин се отказаха от ядрения си статут.
На 5 декември 1994 г. Украйна подписва меморандума от Будапеща. Съгласно документа подписалите го страни - Великобритания, Русия и САЩ - се задължават да бъдат гаранти на независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от използване на оръжие или икономически натиск срещу нея. В замяна на това Украйна се отказа от ядрения си статут.
Антон Лиагуша, академичен директор на магистърската програма „Изследване на паметта и обществена история“ в Киевския университет по икономика, казва, че Украйна се е съгласила на неядрен статут под огромен натиск.
„Русия използва Будапещенския меморандум много хитро. По-точно казано, тя насърчаваше и принуждаваше Запада да оказва натиск върху Украйна да подпише меморандума. В същото време Русия го позиционира като „благороден акт на глобалната геополитика“ - казва Лиагуша.
„Русия насърчаваше наратива, че Украйна е провалена държава, несъществуваща държава, а несъществуваща означава неконтролирана. А в една несъществуваща и неконтролирана държава ядрените оръжия са най-лошият възможен вариант. За съжаление, тази хитра и подла дипломация и пропаганда постигнаха целите си“.
През 1996 г. Украйна изцяло изпълни споразуменията си: всички ядрени бойни глави бяха предадени на Русия за унищожаване, а класифицираните стратегически бази бяха преобразувани за невоенна употреба. Гарантите, от друга страна, не изпълниха своите задължения.
Историкът определи тази стъпка като грешка, защото е убеден, че днес ядрените оръжия все още са гаранция за ненападение и известна гаранция за защита на суверенитета.
„По време на подписването на Будапещенския меморандум Украйна не беше в състояние да гарантира своя суверенитет в случай на пряка военна агресия от страна на Русия или някои други държави“, казва Лиагуша пред Kyiv Independent.
„Това означава, че отказът от ядрени оръжия е нелепа история. И аз съм сигурен, че политиците, които подписаха този меморандум, са разбрали това“.
Други експерти, интервюирани от Kyiv Independent, отбелязват, че разоръжаването има и някои положителни аспекти.
Украйна не е имала достъп до кодовете за изстрелване, но Русия е имала. Следователно Украйна можеше само да съхранява оръжията, но не и да ги използва, но съхранението също изискваше много ресурси.
„Трябва да се поддържа постоянен персонал за охрана на обектите, да се гарантира, че бойните глави и ракетите остават стабилни и че няма проблеми с тях“, каза пред Kyiv Independent Фабиан Хофман, експерт по отбрана и докторант в Университета в Осло.
„Украйна щеше да плати значителни суми за нещо, което не може да използва. Така че не би било много разумно (да задържи оръжията).“
Според Хофман Украйна също така рискува да се превърне в международен парий като Иран или Северна Корея, ако запази ядрените си бойни глави. Ливиу Хоровиц, специалист по ядрено възпиране в Германския институт за международни отношения и сигурност, споделя същото мнение.
„Всички искаха Украйна да се откаже от тези ядрени оръжия, включително САЩ и всички западноевропейски сили. И следователно Украйна по същество щеше да трябва да вземе това решение против волята на всички останали“, каза Хоровиц пред Kyiv Independent.
В замяна на отказа си от ядрени оръжия Украйна получи и икономически ползи под формата на гориво за атомни електроцентрали. В началото на 90-те години на ХХ в. Украйна преживява финансова криза и в цялата страна се стига до прекъсване на електрозахранването. Така, отказвайки се от стратегическите бомбардировачи, Украйна частично изплати дълговете си за газ.
Въпреки това Хоровиц се съгласява с Лиагуша, като казва, че в случай на пълномащабно нахлуване ядрените оръжия биха могли да помогнат на Украйна в защитата ѝ срещу Русия.
„Не е като да се сдобиеш с едно самотно ядрено оръжие и изведнъж всички външни заплахи да изчезнат. Но в исторически план ядрените сили са възпирали по-добре своите противници. Като се има предвид конфликтът на Украйна с Руската федерация, вероятно от украинска гледна точка не би било лоша идея да притежаваме ядрен арсенал“, казва Хоровиц.
Въпреки това и Хоровиц, и Хофман заявиха, че не виждат краткосрочни решения за Украйна, като добавиха, че украинският ядрен арсенал е история от миналото без перспективи в бъдещето.
Призракът и меморандумът от Будапеща
Тази есен президентът Володимир Зеленски разпали нова вълна от дискусии около меморандума и изпълнението на неговите условия.
„Или Украйна ще има ядрени оръжия, които ще служат за защита, или трябва да бъде част от някакъв съюз. Освен НАТО, ние не познаваме такъв ефективен съюз“, каза той през октомври.
След това изказване Зеленски трябваше да се оправдае на фона на нарастващите опасения на партньорите и да гарантира, че Киев не планира да разработва нови ядрени оръжия, а очаква да се присъедини към алианса в бъдеще. Въпреки това той отново подчерта многобройните нарушения на Будапещенския меморандум.
„Това означава, че тя не е добър „чадър“ за нашата сигурност. Ето защо казах, че нямам друга алтернатива освен НАТО. Това беше моят сигнал.“
Лиагуша повтори позицията на Зеленски, като заяви, че меморандумът от Будапеща се е оказал напълно „празен“, тъй като не е имало реален механизъм за защита на Украйна.
Украинският историк твърди, че сега Украйна трябва да инвестира в разработването на ядрени оръжия, докато Хофман и Хоровиц остават по-скептични по отношение на тази идея.
Украйна не разполага със скъпоструваща енергийна инфраструктура, която би била в състояние да се справи с отделянето на плутоний или обогатяването на уран - процесите, използвани за производството на ядрени оръжия, каза Хофман. Според експерта изграждането на необходимите съоръжения може да отнеме „месеци, ако не и години“.
Украйна също така няма да може да направи това тихомълком, тъй като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) провежда т.нар. ядрено счетоводство, като проследява всички ядрени материали във всяка страна с програма за ядрена енергия.
„Тъй като това не може да бъде запазено в тайна, ще имате всички тези политически недостатъци. Това не би било добре прието в чужбина“, казва Хофман.
„Русия би имала всички стимули да изпревари украинско ядрено оръжие... Ако Украйна стигне по-далеч, може да се стигне до ядрено изпреварване. Но това би било опасно и от военна гледна точка.“
От друга страна, Лиагуша не вижда причина за предпазливост по отношение на потенциалното разработване на нови ядрени оръжия от страна на Украйна. Според историка на този етап няма смисъл да се опасяваме от ескалация на войната.
„Намираме се в ситуация на война и социална катастрофа, когато нямаме какво да губим, освен собствения си живот“, каза Лиагуша.
„А Европа е толкова слаба, колкото никога не е била.“
Катерина Ходунов, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
