В началото на октомври във Франция излезе стихосбирката „Новата Герника” на нашия именит поет Кирил Кадийски. За този кратък срок вече три рецензии за пореден път утвърждават Кадийски като най- печатания във Франция български поет, като го поставят на едно от първите места в един по-глобален контекст и правят престижни прогнози.
Наскоро Кадийски се завърна от френската столица, където имаше много делови контакти и приятелски срещи, а книгата му беше представена от култовия водещ на Радио „Куртоази” поета и актьора Паскал Пайен-Апензелер.
Жан-Пол ГАВАР-ПЕРЕ
КИРИЛ КАДИЙСКИ: НОВАТА ГЕРНИКА*
Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет, окрилен лирик, свързан със Сизиф, Орион, Орфей. Неговият вик е вик на непоколебим човек. Той помни всичко, но не ни лишава и от някаква надежда, дори когато злото е навсякъде край нас. Оглеждайки своя изминат път от гара „Надежда“, той напредва като Бодлер към ада или към небето, все едно. То обаче е това, което го привлича. Никога не го впечатляват само видимото в човешката същност или измамния декор на света, който пресъздава. Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват. Авторът се опълчва срещу всичко край него, превъплъщава се и поема ролята на поета.
Неговата „Нова Герника“, следвана от „Под синьото небе над жълтите жита“, е шедьовър. Ако пропуснем или недовидим нещо, авторът ни го припомня с цялата си мощ. Тя преобръща собствената ни природа. Кадийски не изневерява на себе си и на нас дори, когато ни изпълва с увереност, но и със съмнения и молитви към небето.
Небе, за което може би сам
Бог се съмнява, че е убежище.
Надеждата звучи в поезията му, макар с напредването на времето да намалява. Чрез своята вяра в „прераждането“, така скъпо
за Клодел, той се пробужда сред черната тиня и пише:
... все още жив съм. Будя се. И буден, виждам пак:
сред прах от стронций към върха плешив
главата на Орфей Сизиф търкаля...
Личи обещание, подкрепяно от думи за неотложна помощ, спонтанни и искрени, дори ако това е цената, която трябва да се плати за всичко, обречено да изчезне. Безспорно всеки пази по нещо от пребиваването си в ада. Дори когато Кадийски пише в един свят,
разрушен отвътре, той застава лице в лице със злата съдба. Той не просто изказва болката в своите стихове. Той пише, черпейки сили от
своите корени и извори, за да предотврати бъдещи конфликти, изгубени или тлеещи войни.
Той поставя на преден план проблема за традицията и новаторството чрез нов и необикновен лиризъм. Срязва с ножица бодливата тел, която огражда крепостта на традицията и канона. Той няма какво да губи и пресъздава авангардизма по свой начин. Показва хаоса и го унищожава, направо хапе без да лае, дебнейки за разбойник, нов създател, нов самобитен моралист, нов демократ дори. Разделена (в прякото значение на думата) между профанното и сак-ралното тази книга е поетически „жест“, чиито същински характеристики са този език и неизбежното му следствие: понякога скритото, но винаги фундаментално колективно отношение. Така Кирил Кадийски ни учи да виждаме различно. Това е действие на нашата същност, чиято истинска цел е да върне в движение някои
заспали функции.
* Превод от български: Силвия Вагенщайн, издателство „Мишел дьо Мол“,
Париж, септември 2024 г., 104 стр. 20,00
N. B.: Колектив, Кирил Кадийски, „Един внезапно силен вик“, сп. „Летр“, изд.
„Адeн“, №3, зима 2024 г.
превод от френски: Соня Александрова
Ерик НОЛО
НОВАТА ГЕРНИКА НА КИРИЛ КАДИЙСКИ*
Тъй като името на Кирил Кадийски от години вече да се мярка сред претендентите за Нобелова награда, неговото удостояване несъмнено ще предизвика същата изненада, както това стана с Лайза Глюк през 2020 г. За разлика от американската поетеса, почти не издавана във Франция до момента на получаването на най- престижното отличие, българският поет няма никаква пречка с представянето на своите творби – повече от двадесетина негови книги са преведени на нашия език.
В последната издадена стихосбирка „Новата Герника“ запознатите с родения в Кюстендил поет ще преоткрият Кадийски на големия град и Кадийски на полските простори, единият, за да опише София по времето на нощна виелица:
Симфония, която пише някой луд
и свири той с комините – клавиши черни
и с белите клавиши на снега... И мрак, и студ
и другият, за да ни пренесе сред селската действителност:
Горчи, горчи животът. Блудкава пача ври
в казана на небето.
Краят на света и краят на нашето съществуване остават основните теми за лауреата на наградата Макс Жакоб, понякога осенен от чувството за хумор:
Държа се! Както мъртвият свещта
държи..
Целият отдаден на поезията, продуктивен автор, преводач на Бодлер и Маларме, Кадийски в никакъв случай не живее в кула от слонова кост. Агресията в „полето изранено“ на Украйна от страна на Русия го е вдъхновила за две балади:
Но зейва адът. И денят е нощ. И кръв ли капе, или се зазаря?
Освен това и трети брой на сп. „Летр“ е посветен изцяло на неговото творчество, критическата полифония (Пиер Белфон, Жак Шесекс, Бернар Ноел, Пиер Сегерс, Салах Стетие...) ни помага да чуем гласа на голямата поетеса Мари-Клер Банкар, напуснала тоя
свят през 2019 г. : „Кирил Кадийски показва откъде идва тази жизненост на образите: „буколиките“ са имали селско детство, където
пчели, ябълки и светулки озаряват един живот, все още не подозиращ какво е нещастие“.
превод от френски: Соня Александрова
* Сп. „Трансфюж“, ноември 2024 / №182. Превод от български: Силвия
Вагенщайн, „Мишел дьо Мол“, 106 стр. 20
Сп. „Летр“ №3, Издателство„Аден“, 462 стр. 25
Патрик ВАГНЕР
КИРИЕ КИРИЛ КАДИЙСКИ
Вода и суша, светлина и мрак
и най-жестокото: живот в смъртта и смърт в живота – кома.
Остава поривът…
Приятели на поезията, добър вечер! Жан-Пиер Росне от времето на ORTF* започва своите поетически предавания от Клуба на поетите с тази знаменита формула! Страстен човек, който се бореше поезията да стане „заразна и неизбежна“... Човек бунтар, а как да не бъде такъв един поет?
Същото важи и за нашия приятел Кирил Кадийски1. Вече публикувахме интервю с него в един от предишните броеве на Livr’arbitres по повод издаването на цялостното му творчество2.
Трябва да кажем, че нашият млад поет наскоро отпразнува своята 77- ма пролет и че Калиопа продължава да го вдъхновява. Калиопа, майката на Орфей, чиято гробница е открита близо до Перперикон, древен тракийски център (в източната част на Родопите, югоизточна
България). България, още една страна на поезията. Археологическият обект е великолепен, открихме го навремето заедно с моя приятел
Иван Баталов, друг български франкофил. Там балканската природа си е останала все още дива и не е трудно да се пренесем във времето на Александър Македонски, който се е подвизавал по тия места...
Но да се върнем на нашата тема, на удивителната траектория на нашия журналист, писател, поет, български дипломат, почитател на френската литература, рускоезичен защитник на украинския народ, с философска нагласа към живота, приятел на свободата, на синьото
небе и жълтите жита, да не продължаваме повече. Много за един човек, но българинът си остава борец, той знае какво е съпротива (както срещу опиянението, така и срещу всички форми на тоталитаризъм). По този начин той въстава срещу стихиите, тъмните сили, търсейки светлина и вътрешен мир. Това е един мъдър човек.
Поезия фрагментарна и релефна, вярна на традицията, помагаща на сърцето да се римува с разума. Противопоставяйки се на мита за прокълнатия поет, той не се колебае да се ангажира, да вземе страна и да застане на страната на своя читател. Еклектичен, свободен като звучене, без да се интересува от школи и теории. Амбицията на Кадийски е да приобщи читателя си към своето най-просто и съкровено преживяване на живота на ясен, топъл и достъпен език, предаден великолепно от неговата двойничка, преводачката Силвия Вагенщайн.
В света, поел към новата - поредна! - бездна, поезията винаги била
е кръв по оголелите била
на будещия се живот... След нощ беззвездна.
На кръстопътя. На земята.
Кирил Кадийски, La Nouvelle Guernica, изд. Michel de Maule, 2024 г.
Кирил Кадийски, Един внезапно сирен вик, сп. Lettres, зима 2024 г., изд. Аден.
* Център на Френското радиоразпространение и телевизия.
1 Светлозар Жеков, Литературният път на Кирил Кадийски, изд. Michel de
Maule, 2020 г.
2 Кирил Кадийски, Пълни поетически съчинения, изд. Michel de Maule, 2021 г.
Превод от френски: Соня Александрова.
Очаквайте скоро интервю с поета Кирил Кадийски
