ГЕРБ и Цветанов създават страх: страх пред униформата, страх пред полицейската лампа, страх от физически силния, казва Москов.
Желанието на всички ни - ДСБ, СДС и останалите формации, които биха се присъединили, е максимално скоро да се случи обща дясна кандидатура, казва в интервю за вестник Труд Петър Москов, член на Националното ръководство на ДСБ. Но за да се случи, трябва да има определена последователност от действия, както е прието в нормалния политически свят. Вероятно още идната седмица ще предложим проект за политическа декларация, в която да кажем кои сме, какво искаме да направим и с кого. Най-общо параметрите трябва да са: какви са нашите цели. А те трябва да са ни повече, ни по-малко да се явим като единна формация на изборите и да започнем буквално от следващия ден процес на разширяване на коалицията с всички, с които споделяме общи ценности. Трябва да се явим на тези избори не като друго, а като алтернатива на сега управляващата партия. Като реформаторска, модернизаторска алтернатива. Не на последно място да заявим ясно пред хората, че всяка от партиите между нас е загърбила тяснопартийните си интереси. И да изоставим дребните сметки по места за сметка на алтернатива на сегашното управление и на архипротивника ни БСП, казва Москов.
Не сме при властта. За съжаление между нас и ГЕРБ настъпиха сериозни разочарования. Те излъгаха нас и по-важно - излъга хората, че ще правят реформи. До някаква степен естествената подкрепа от разумната част от обществото за нещо ново и различно се превърна в просто начин да се получи висок резултат на изборите. Ако само това е целта, политиката се превръща в някакъв самоцелен спорт от типа на голфа, който аз дълбоко не разбирам. Смисълът в политиката е не да получиш най-висок резултат на избори. А да знаеш какво да правиш с този резултат. Това ГЕРБ не можа да направи. Ние и ГЕРБ сме много, много различни. Дори начинът, по който ГЕРБ прави избори е много различен от това, което сме си представяли. Методите на Цветанов са такива, каквито и Румен Петков не си е позволявал. Това е самозабравяне и безобразие. Пример - частичните избори в Разлог, в няколко български села..., посочва Москов. (Труд)
