Руските сили към 6 декември все още не бяха евакуирали руската военноморска база в Тартус, Сирия, но остава неясно дали ще задържат корабите си в пристанището, докато сирийските бунтовници продължават да напредват бързо през територията, контролирана от режима.
Бившият офицер от ВМС на Норвегия и независим OSINT анализатор Торд Аре Иверсен заяви, че корабите са се върнали в пристанището в Тартус въз основа на сателитни изображения, събрани на 6 декември.
Това пише в поредния анализ на бойните действия в Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).
Руското министерство на отбраната (МО) заяви на 3 декември, че десет руски военноморски кораба, включително фрегатите "Адмирал Горшков" и "Адмирал Головко" и подводницата "Новоросийск", са участвали в учения в източното Средиземно море, а руският началник на генерал армейски генерал Валерий Герасимов е информирал САЩ по време на разговор на 27 ноември.
Bloomberg съобщи на 6 декември, че човек, близък до Кремъл, е заявил, че Русия няма план за спасяването на сирийския президент Башар ал Асад и че е малко вероятно Русия да създаде такъв план, докато про-режимните сили продължават да изоставят позициите си.
Руското посолство обяви на 6 декември, че руските граждани, живеещи в Сирия, трябва да напуснат страната поради "трудната военна и политическа ситуация" в Сирия.
Кремъл продължава да напредва в стратегическите си усилия за де факто анексиране на Беларус и допълнително разширяване на руското военно присъствие в Беларус чрез рамката на съюзната държава.
Руският президент Владимир Путин и беларуският му колега Александър Лукашенко подписаха нов съюзен договор за гаранции за сигурност на заседание на Висшия държавен съвет на съюзната държава в Минск, Беларус на 6 декември.
Лукашенко отправи публичен призив към Путин Русия да разположи балистични ракети "Орешник" в Беларус при условие, че военно-политическото ръководство на Беларус ще определи целите на "Орешник", ако ракетата някога бъде изстреляна от беларуска територия.
Путин отговори на искането на Лукашенко, като заяви, че Русия може да разположи системи "Орешник" в Беларус до средата на 2025 г. въз основа на новото споразумение на съюзната държава за гаранции за сигурност и тъй като Русия увеличава производството на балистични ракети "Орешник".
Путин отбеляза, че новият договор за сигурност позволява да се използват "всички налични сили и средства" като част от задълженията за взаимна отбрана на Русия и Беларус.
Договорът също така изисква държавите да гарантират сигурността на границите на съюзната държава и Путин подчерта, че новият документ включва потенциалното използване на руски тактически ядрени оръжия, разположени в Беларус, в случай на агресия срещу Беларус.
Споразумението следва публикуването на актуализираната ядрена доктрина на 19 ноември, която официално постави Беларус под ядрения чадър на Русия и в съответствие със съществуващите договорни задължения.
Разполагането на балистични ракети "Орешник" в Беларус допълнително ще увеличи военния отпечатък на Русия в Беларус и ще ускори дългогодишните стратегически усилия на Кремъл да подкопае беларуския суверенитет и де факто да анексира Беларус чрез рамката на съюзната държава.
Русия и Беларус подписаха още 10 документа на съюзната държава.
Лукашенко вероятно се опитва да запази беларуския суверенитет срещу Москва, като се застъпва за това Беларус да контролира руските оръжия, разположени в Беларус - начинание, в което Лукашенко исторически се проваля. Лукашенко публично поиска Минск да има правото да реши как да използва ракетите "Орешник" в Беларус, вероятно в опит да запази суверенитета на Беларус в рамките на съюзната държава и да подкрепи позицията си в преговорите срещу по-нататъшната интеграция на съюзната държава.
Лукашенко отдавна се опитва да се състезава с Кремъл, за да определи дали Беларус може да установи контрол върху руски военни активи - като модерни системи за противовъздушна отбрана С-400 - разположени в Беларус.
Държавният секретар на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович по същия начин неоснователно заяви, че само Лукашенко може да издаде заповед за използване на руските тактически ядрени оръжия, разположени в Беларус.
Разполагането на ракетите "Орешник" в Беларус не увеличава значително непосредствените рискове от удари с балистични ракети със среден обсег (IRBM) срещу Украйна или държави от НАТО, въпреки засиленото дрънкане на ядрени оръжия. Путин отново се опита да парадира с ракетата "Орешник" и руските ракетни способности по време на заседанието на Висшия държавен съвет на Съюза като част от рефлексивната контролно-информационна операция на Кремъл. Руският външен министър Сергей Лавров по подобен начин се опита да представи удара на Орешник срещу град Днипро на 21 ноември като готовност на Русия да използва всякакви средства, за да попречи на Запада да победи стратегически Русия в интервю с американска медийна личност на 5 декември.
ISW продължава да оценява, че постоянното парадиране на Кремъл с ракетата "Орешник" е малко вероятно да предвещава развитието на особено нови руски способности за дълбок удар.
Разполагането на ракети "Орешник" от Русия в Беларус не променя значително заплахата за Украйна или НАТО, тъй като руската армия отдавна има ядрени оръжия в континентална Русия и анклава Калининград, способни да поразяват цели в Украйна и НАТО. Руските сили редовно изстрелват срещу Украйна балистични ракети "Искандер", хиперзвукови балистични ракети "Кинжал" и крилати ракети Х-101, способни да носят ядрено оръжие.
Кремъл ползва като изкупителна жертва вече бившия губернатор на Курска област Алексей Смирнов заради неспособността на Русия да отговори адекватно на нахлуването на Украйна. Руският президент Владимир Путин подписа указ на 5 декември, в който се посочва, че Смирнов подава оставка "по собствено желание" и назначава ръководителя на комисията по информационна политика на Държавната дума на Русия Александър Хинштейн за изпълняващ длъжността губернатор на Курска област.
Путин проведе среща с Хинштейн на 5 декември, по време на която му предложи поста и подчерта важността на управлението на кризи в Курска област.
Назначаването идва след седмици на протести от страна на жителите на Курска област за допълнителна правителствена помощ за жилища и на фона на продължаващия неуспех на руските сили да отблъснат украинското нахлуване в Курска област, започнало в началото на август 2024 г.
Путин назначи Смирнов за изпълняващ длъжността ръководител през май 2024 г., преди жителите на Курска област официално да изберат Смирнов за ръководител през септември 2024 г. Руската държавна новинарска телевизия ТАСС отбеляза, че Смирнов е служил като ръководител на Курска област само 205 дни, от които е прекарал само 80 дни като избран управител.
Кремъл вероятно се е въздържал да замени Смирнов по време на изборите през септември 2024 г., за да омаловажи общественото въздействие на украинското нахлуване в Курска област.
Други високопоставени руски служители - включително говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин и руският министър на транспорта и предшественик на Смирнов Роман Старовойт - подчертаха, че Путин е назначил Хинштейн, защото Смирнов не комуникира адекватно с жителите на Курска област или не ги подкрепя по отношение на жилищните въпроси и похвалиха Khinshtein като способен да реши тези проблеми.
Вероятно сега Путин иска да изглежда посветен на решаването на социалните проблеми в Курска област и да потуши местните протести, като същевременно отвлече вниманието от провала на Русия да отблъсне украинското нахлуване.
Руският външен министър Сергей Лавров използва интервюто си с американския журналист Тъкър Карлсън на 5 декември, за да повтори тезите на Кремъл - за "нормални" отношения със САЩ и НАТО и обвинения към тях за влошаването на отношенията с Русия. Изявленията му до голяма степен съвпадаха с тезите на руския президент Владимир Путин от 7 ноември, които също се застъпиха за рестартиране при условията на Русия.
Кремъл все така няма намерение да преговаря при различни условия и невярно заяви, че Русия иска да сложи край на войната в Украйна въз основа на Устава на ООН - въпреки че Русия продължава да го нарушава. Лавров отхвърли всяка идея за изтегляне на руските сили от окупирана Украйна и невярно заяви, че Русия не се опитва да "унищожи" украинския народ.
Съобщава се, че западните санкции влошават цялостното качество на руските дронове, което показва, че целенасочените санкции имат някои отрицателни ефекти върху руската отбранителна индустриална база. Washington Post съобщи на 5 декември, че мерките принуждават Русия да купува двигатели от Китай, като дроновете после имат проблеми с маневреността по време на полет.
