"Режимът на Башар Асад падна, което отпушва нови динамични и не задължително еднозначни процеси, носещи както възможности, така и рискове, но криещи в себе си много несигурност. Това е най-значимата стратегическа промяна в Близкия изток през последните години."
Това заяви пред БНР дипломатът Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отношения.
"Очаква ни един много напрегнат, неясен и рисков период за целия регион на Близкия изток, който ще има отражение и върху глобалните процеси", прогнозира експертът.
"Асад си отиде в Москва, бунтовниците от Идлиб се прехвърлиха в Дамаск и поеха управлението, а останалата част от Сирия тепърва ще реагира на промените", каза още дипломатът.
Кючуков бе категоричен, че най-важният въпрос сега е какво следва след падането на режима на Асад:
"Губещ е Иран, който постепенно е изтласкан от региона, както и Русия - тя губи стратегически. ... Намесени са изключително много и геостратегически интереси, и регионални, и вътрешнополитически процеси. ... Турция получава нова значимост в Близкия изток".
Когато говорим за евентуалните печеливши, боя се, че демокрацията трудно ще бъде сред тях, отбеляза той.
"Ако се опитаме да направим аналогия с падането на режимите на Саддам Хюсеин и на Муамар Кадафи, то пътят на Сирия за в бъдеще, като че ли се ситуира някъде в полето между сегашното състояние на Ирак и Либия, но с определен джихадистки привкус на формацията "Хаят Тахрир ал-Шам". ... Дори най-безпроблемното поемане на властта от новите управляващи в Сирия, трудно може да се очаква да се възцари ред и стабилност. Най-важното е дали ще се осъществи политически мирен преход, интегриращ изключително разнопосочни интереси и влияния и създаването на управление, което да представлява цялата държава".
Според Кючуков новите управляващи в Дамаск ще бъдат изправени пред изключително трудната задача да намерят баланса между изграждането на силна и стабилна централна власт, за да не се позволи разпадът на държавата, и осигуряването на значими права и автономност на различните етнически и религиозни групи, за да се избегне развитието на сепаратистки тенденции.
