„Задължение на всички нас в академичния свят е да сме наясно какво се случва с нашата страна. Това не може да продължава. Недопустимо е да се губят човешки животи и никой да не поема отговорност“.
Това каза Анджела Савич, студентка във Факултета по природни науки и технологии, на протеста в Белград. Повече от месец след трагедията на гарата в Нови Сад на 1 ноември, когато външният навес се срути, убивайки петнадесет души и ранявайки десетки, бунтът взема връх над емоциите и тъгата. За първи път, откакто авторитарният президент Александър Вучич започна управлението си, студентите се мобилизират масово. В повече от 27 факултета - в Нови Сад, Белград, Ниш и Крагуевац - преподаването е преустановено. Студентите са блокирали учебните заведения с подкрепата на своите преподаватели. Не е било така от демонстрациите срещу режима на Слободан Милошевич през зимата на 1996-1997 г.
От самото начало вълна от граждани мълчаливо отдаде почит на онези, които не можаха да бъдат извадени от развалините. Особено в Нови Сад, където на 5 ноември се състоя едно от най-големите събрания, регистрирани някога в града, с искане за честно разследване и признаване на отговорността на властите, които няколко месеца по-рано откриха станцията с големи фанфари в присъствието на президента Вучич и унгарския министър-председател Виктор Орбан. След това избухнаха сблъсъци между демонстрантите и провокаторите на властите, които разграбват обществени сгради, без униформената полиция да реагира. Няколко протестиращи бяха арестувани, включително студенти, а някои от тях прекараха близо месец в затвора.
След това митингите - "Сърбия, спри!“ започват да се случват редовно. Точно в 11,52 ч., по същото време, когато на 1 ноември се срути козирката, за петнадесет минути се спира и блокира движението в мълчание, по една минута за всяка от петнадесетте жертви.
Първи „платиха цената“ студентите от Факултета по драматични изкуства в Белград. На 22 ноември, заедно със своите преподаватели, те отдадоха почитта си в 11,52 ч. Тогава група хора ги нападнаха физически пред очите на безучастните униформени полицаи. Те разпознали няколко от нападателите, сред които и служители на градската управа на Белград, и поискали от полицията да потвърди това и да подаде жалба. Но не бяха предприети никакви действия.
„Преди тези събития се страхувах да се присъединя към демонстрациите. Режимът е авторитарен и всеки, който му се противопоставя, поема рискове, включително физически. Но когато Илия Костич, който е на 74 години, беше арестуван на 22 ноември по време на митинг пред прокуратурата в Нови Сад с искане за разследване, а след това беше пребит от полицията до степен, в която се озова в спешното отделение и се наложи да му бъдат извадени тестисите, реших да се впусна. Пребиването на моите състуденти във Факултета по драматични изкуства ме превърна в активист“, обяснява студент по антропология във Философския факултет в Белград.
„Не искам повече да се страхувам от твоята чернота“, „Философско е да се бориш“, „Мисля, затова протестирам“, „Факултетите затворени, очите отворени“, „Блокираме часовете, за да можем да проведем един за теб“, „Мамо, ще взема и този изпит“: това са само част от лозунгите, поставени на входа на Философския факултет в Белград. Вътре хората са се организирали, за да преживеят деня. Точно както в съседния ректорат. Всичко се решава с мнозинство на „пленумите“ в препълнената основна аудитория: съобщения за пресата, координация с преподавателите, медиите, разпределение на задачите...
Пред една от стаите е поставена табела с надпис „храна и одеяла“. Тук се съхраняват даренията от стотиците граждани, които идват, за да донесат вода, храна, одеяла и хигиенни продукти. В други стаи, след като се стъмни, хората играят настолни игри, за да убият времето си, играят карти, организират прожекции на филми...
„Толкова ме е срам, че съм оставила на тези млади хора такава ситуация на ужасна автокрация и широко разпространена корупция, че да им донеса тенджера супа и да пазя петнадесет минути мълчание до тях е най-малкото, което мога да направя“, обяснява елегантна дама, дошла с количка от супермаркет, за да донесе храна точно преди срещата в 11,52 ч. в петък, 6 декември. Върху торбичките има надписи като „ти си смел“, „не си сам“, „продължаваме оттам, откъдето сме тръгнали“... След това жената се отправи към Студентски площад, в центъра на Белград, на няколко крачки от него, където към тях се присъединиха студентите, блокиращи ректората, и солидарни граждани. Всички гледат тежко и слушат мълчаливо, докато се изписват имената на жертвите. Точно както на стотици кръстовища в цялата страна по същото време.
„Настояваме да бъде публикувана цялата документация за реконструкцията на железопътната гара в Нови Сад и да бъдат идентифицирани отговорните лица - организираните групи, които нападнаха студентите.“ Последваха петнадесет минути мълчание. Докато един шофьор не налетя върху демонстрантите, не повали десетина от тях на земята и избяга. Резултатът: няколко души са ранени, със счупени ръце и крака, включително членове на Филхармоничния оркестър, чиято зала се намира в съседство, които бяха дошли да изразят своята солидарност. Насилие, което се превърна в нещо обичайно.
Това не попречи на студентите от Нови Сад да оставят за пореден път кървави отпечатъци от ръце на централния площад - символ, който се превърна в лого на движението. Както по времето на Отпор, който се бореше срещу режима на Милошевич и използваше за свой символ стиснат юмрук, така и сега тази кървавочервена ръка нахлува в публичното пространство. Калдъръма, стените, фасадите на търговските центрове, парламента и дори Арена Белград, където се играеше мач между Партизан и чуждестранен клуб.
„Убийци“, скандираха демонстрантите. „Кражбите, арогантността и некомпетентността не са слабости на това правителство, те са неговата същност“, заяви Павле Чичварич от студентската организация „Борба“, която играе централна роля в протестите. Сръбската прогресивна партия на Вучич отвръща, че демонстрантите са платени от „чужди сили“, че искат да завземат властта със сила и че се възползват от мъртвите като „хиени“. „Животът на гражданите става невъзможен заради тези блокади на движението“, казва Александър Вучич, който все още не е сметнал за нужно да посети мястото на трагедията в Нови Сад.
Дали с наближаването на празниците режимът отново ще успее да сложи край на движението, благодарение на контрола си върху медиите, разпространяването на страх и нарастването на насилието срещу опонентите? „Ние сме наясно, че носим надеждите на голям брой граждани. Експертизата, законът, процедурите и институциите трябва да се спазват. Ако това беше направено, станцията нямаше да бъде отворена след възстановяването й и щяха да бъдат спасени човешки животи. Искаме да живеем в държава, в която сигурността ни е гарантирана. Близо 10 000 ученици участват активно. Подкрепата на голяма част от населението ни дава криле, включително и тази на колегите ни в региона - в Загреб, Сараево и Баня Лука. Този път всичко е различно“, казва със спокоен тон 20-годишният студент по химия Ранко Матейич.
