Учени от НАСА повдигнаха завесата на мистерията над нов клас комети, които се наричат тъмни комети. Тези комети нямат обичайните опашки, но не са лишени от замръзнали летливи вещества, способни да се приближат до светилото, което незабележимо се изпарява от повърхността им и действа като реактивен двигател.
Такива комети могат да представляват опасност за Земята, тъй като не се виждат и траекториите им стават непредсказуеми при приближаването им към Слънцето.
За първи път учените откриха такъв обект през март 2016 година под формата на астероидът 2003 RM, който се отклони леко от траекторията си. По принцип астероидите могат да променят траекторията си поради т.нар. ефект на Ярковски, когато от нагряването на страните му възниква слаб реактивен импулс. В случая с 2003 RM отклонението е било много по-силно от допустимото поради неравномерното нагряване на астероида от Слънцето. В същото време той така и не развил видима опашка, което прави невъзможно класифицирането на астероида като комета.
„Когато се наблюдава такава аномалия в поведението на небесен обект, това обикновено означава, че става дума за комета, от чиято повърхност се отделят летливи вещества, които ѝ дават малко тласък, но колкото и да се опитвахме, така и не успяхме да открием никакви следи от опашката на кометата. Тя изглеждаше като всеки друг астероид – просто светеща точка. За кратко време имахме един странен небесен обект, чиято природа не можехме да разберем.“, казва съавторът на изследването Давиде Фарнокиа от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Южна Калифорния
Странното поведение на астероида 2003 RM беше припомнено година по-късно, когато междузвездният астероид Оумуамуа (1I/2017 U1) се взриви в нашата Слънчева система. Оумуамуа толкова много се „задъхваше“, докато се приближаваше към Слънцето, че някои хора го видяха като междузвезден крайцер. Той нямаше и опашка и със сигурност не беше комета. По-късно се предположи, че астероидът е имал запаси от замръзнал молекулярен водород, чието изпарение е дало на обекта допълнително ускорение.
До 2023 година изследователите идентифицираха седем обекта от Слънчевата система, които изглеждат като астероиди, но се държат като комети. Това беше достатъчно за астрономическата общност да им даде собствена категория небесни обекти: „тъмни комети“. Днес, след откриването на още седем такива обекта, изследователите създадоха първата класификация на тези обекти.
След като анализираха орбитите и отражателната способност на 14 тъмни комети, учените ги разделиха на два класа. Единият клас са големи (с диаметър стотици метри и повече) небесни тела със силно удължени орбити.
В някои отношения те приличат на юпитеровото семейство комети. Вторият клас тъмни комети са малки небесни тела с размери до няколко десетки метра или по-малко. Те имат кръгови орбити и се намират в орбитите на вътрешните планети от Слънчевата система: Меркурий, Венера, Земята и Марс. Учените се интересуват от тъмните комети като места за потенциална доставка на живот на Земята от космоса. За щастие те не са достатъчно големи, за да застрашат живота, който вече съществува на нашата планета. От друга страна, кометите все пак са опасни обекти и е най-добре учените да ги наблюдават по всяко време, съобщава още kaldata.com.
