Не бива да гледаме на влизането в Шенген като на някаква панацея и, че опашките по границите ще изчезнат. Проверките не се изчерпват с гранично-паспортния пропускателен режим. Проверките от НАП и останалите държавни агенции трябва да се изтеглят във вътрешността, а не да се извършват на границата. Това каза доц. д-р Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори по Bloomberg TV Bulgaria.
Те трябва да бъдат "оптимизирани по такъв начин, че наистина да стане възможно свободното движение на стоки, хора и автомобили в Европейския съюз", допълни той.
От 1 януари 2025 година България и Румъния вече ще са част от Шенгенското свободно пространство не само по въздух, но и по суша.
Ползите от приемането ни не са само за транспортния сектор, защото транспортната услуга засяга различни участници на пазара, каза Антов. "Преките ползи са, че се съкращава времето за доставки и разходите. Всички добре съзнаваме, че това е сериозен проблем, както финансов, така и социален. Понякога се чака по 15-17 часа, а и повече на граница. Всичко това, с дългоочакваното и заслужено присъединяване на България към Шенген, отпада".
Все пак не всички предизвикателства ще бъдат преодолени след отпадането на проверките от страна на гранична полиция по границите, каза събеседникът. "Проверките не се изчерпват с гранично-паспортния пропускателен режим. За сега индикациите са, че проверките от страна на Агенция по приходите, проверките на стоки с висок фискален риск, проверките от страна на Българската агенция за безопасност на храните, пътни такси и разрешителни към агенциите, всички тези проверки все още остават на границата", каза още директорът.
