В петък френският президент Еманюел Макрон назначи Франсоа Байру за четвърти министър-председател на Франция през тази година, като възложи на дългогодишния центрист да помогне за извеждането на страната от политическото и бюджетното блато, в което не се вижда ясно решение.
73-годишният Байру е лидер на центристката партия „Демократично движение”, бивш министър на образованието и кмет на югозападния град По. Той е приближен на президента Еманюел Макрон, откакто той дойде на власт през 2017 година. Основен приоритет на Байру ще бъде да прокара Закона за бюджета на страната за следващата година. Преди това той ще има тежката задача да състави правителство, което да не бъде свалено още в началото с вот на недоверие. Очаква се Байру да представи кабинета си в идните дни.
Байру, един от първите поддръжници на Макрон, дълго време беше смятан за основен кандидат за поста, но хаотичният и неорганизиран начин, по който той беше назначен, сигнализира за предстоящия труден път. Байру и Макрон седяха заедно в Елисейския дворец в продължение на почти два часа в петък сутринта на среща, която френските медии определиха като „напрегната“. Le Monde съобщи, че френският президент е казал на Байру, че той няма да бъде министър-председател.
Изборът изглежда е бил обсъждан до последната минута. Макрон пропусна наложения от самия него краен срок да посочи нов министър-председател до четвъртък, преди канцеларията му да съобщи на репортерите, че новият министър-председател ще бъде посочен в петък сутринта. Изявлението от Елисейския дворец беше изпратено по електронната поща на репортерите малко преди 13:00 ч. в Париж.
Всъщност решението дойде толкова късно, че служителите в двореца Матиньон, резиденцията на френския премиер, бяха постлали червения килим, но не можеха да определят на каква височина да поставят микрофона на новия премиер за официалната церемония по предаването по-късно през деня, каза журналист от Агенция „Франс прес“, който беше на мястото на събитието, пише Politico.
Въпреки че Байру в крайна сметка беше назначен на поста, към който се стремеше от години, не е ясно как 73-годишният мъж от Югозападна Франция ще успее да избегне същата съдба като предшественика си Мишел Барние. Миналата седмица законодатели от крайната десница и левицата се обединиха, за да торпилират правителството му, след като бившият преговарящ за Брекзит се опита да приеме непопулярен, орязан бюджет за социално осигуряване, за да ограничи огромния дефицит на страната.
Барние се опита да пробие през раздробения френски законодателен орган, като си осигури мълчаливата подкрепа на Националното обединение на Марин льо Пен, което за известно време проработи. Крайнодясната партия имаше безпрецедентно голямо влияние при формирането на политиката и осигури някои ключови отстъпки в бюджетните преговори, но в крайна сметка Льо Пен оттегли подкрепата на партията си за правителството на Барние заради неговите бюджетни планове.
Говорейки пред репортери малко след като се появи новината за неговата номинация, Байру заяви, че ще работи за помиряването на разделената страна.
„Когато си на път и знаеш къде отиваш, времето не се губи“, каза той.
Непосредственото предизвикателство пред Байру ще бъде да състави правителство, което да не бъде свалено веднага от опозицията - трудна задача, като се има предвид, че министрите му ще произхождат предимно от тясна коалиция от промакроновски и консервативни депутати от предишния кабинет.
Хард-левицата „Непреклонна Франция“ вече обеща да внесе вот на недоверие срещу Байру, въпреки че Марин Тонделие, ръководител на Зелените и опора в широкия ляв алианс, заяви, че партията ѝ ще изчака - но че няма да има „друг избор“, освен да свали новия министър-председател, ако той запази политиките от времето на Макрон и напускащите министри на ключови позиции.
И макар че лидерът на социалистите Оливие Фор заклейми назначението на Байру като „избор, който може да задълбочи демократичната криза“, той също така даде знак, че е готов да работи с новото правителство. В свое изявление Социалистическата партия заяви, че няма да гласува за сваляне на правителството, стига Байру да се въздържа от използването на конституционна маневра, която налага приемането на закони без одобрението на парламента.
Председателят на Националния митинг Жордан Бардела призова Байру да се ангажира с опозиционните партии, но заяви, че премиерът не притежава „никаква демократична легитимност или мнозинство“ и че червените линии на партията, които свалиха Барние, не са се променили.
Байру и преди се е сблъсквал с тежки политически препятствия и е доказал, че е оцелял. Той вече е заемал два високи поста в правителството, като е бил министър на образованието при консервативния министър-председател Едуар Баладюр през 90-те години на миналия век и за кратко е бил министър на правосъдието веднага след избирането на Макрон през 2017 г. - работа, от която е принуден да се оттегли след по-малко от месец, когато срещу него е започнато официално разследване за предполагаемо присвояване на средства на Европейския парламент.
По онова време политиката на Макрон беше, че никой, срещу когото се води официално разследване, не може да остане в правителството - правило, което президентът впоследствие отмени.
В крайна сметка Байру беше оправдан поради основателни съмнения, въпреки че прокуратурата обжалва това решение. Други членове на центристката му партия - която е в съюз с тази на Макрон - бяха осъдени на глоби и условни присъди, след като бяха признати за виновни за плащане на партийни служители като парламентарни сътрудници на членове на ЕП. В момента Льо Пен е подсъдима по подобни обвинения, които заплашват да провалят президентските ѝ амбиции. Тя твърди, че е невинна.
