През декември 1994 г. руските войски започват брутална и в крайна сметка неуспешна военна кампания срещу чеченските бунтовници, с което на практика започва Първата чеченска война.
Тридесет години по-късно и две войни след това Чечения, ръководена от силния човек Рамзан Кадиров, се превърна в ключов стълб на репресивния режим на руския президент Владимир Путин.
След като губи първата и печели втората чеченска война, Русия укрепва властта си над региона, в който живеят 1,5 млн. души, с помощта на бащата на Кадиров, Ахмат, и лоялните сили под негово командване.
Сега прокремълската Чеченска република се е превърнала в държава в държавата, която разпространява бруталност и заглушава критиците на режимите на Кадиров и Путин.
Семейство Кадиров успява успешно да събере частна армия, която според местните власти наброява 70 000 чеченски бойци, верни на военачалника. Чеченски бойци и полицаи отвличат, измъчват и убиват активисти, членове на ЛГБТК+ общността и лица, заподозрени в нелоялност към режима.
В замяна на поддържането на мира в ЧеченияКадиров е получил свобода на действие далеч извън границите на своята малка република, като се съобщава, че е извършил извънсъдебни убийства в Грозни, Москва и Берлин.
„Травмата от войната в Чечения в началото на 2000 г. все още витае над Кремъл като призрак“, казва Вадим Дубнов, експерт по Кавказ във Фондацията за международен мир „Карнеги“, пред „Kyiv Independent“. „Последното нещо, от което Москва се нуждае сега, е нестабилност в Северен Кавказ, особено в Чечения.“
Харолд Чеймбърс, експерт по Северен Кавказ във фондация „Джеймстаун“, се съгласява, като казва, че „Путин се нуждае от Кадиров, за да запази статуквото в Чечения“.
„Реинтеграцията на Чечения беше и е крайъгълен камък на легитимността на Путин“, казва той пред „Kyiv Independent“.
Решението на Путин да започне пълномащабна инвазия в Украйна допълнително обвърза оцеляването на режима на Кадиров с това на Путин и обратно. Кадиров и неговите верни войници сега играят централна роля в поддържането на режима на Путин.
„Доминиращата роля на семейство Кадирови в управляващите структури на Чечения само се засилва. По същество Кадиров е превърнал семейството си в единствената възможност за Путин да управлява Чечения в рамките на настоящата руска политическа система“, казва Чеймбърс.
„Пехотинецът“ на Путин
Кадиров и баща му Ахмат, тогава велик мюфтия на Чечения, се сражават срещу Русия по време на Първата чеченска война от 1994 до 1996 г.
Те преминават на страната на Русия по време на Втората чеченска война, която продължава от 1999 г. до 2000 г., като някои сблъсъци се водят до 2009 г.
През 2000 г. Ахмат Кадиров става поставен от Русия ръководител на Чечения и е убит при терористична атака през 2004 г. Синът му, Рамзан, укрепва властта през 2007 г.
Кадиров неведнъж е обявявал лоялността си към руския президент и се е наричал „пехотинец на Путин“. Централната улица на Грозни и полицейската академия на Чечения са кръстени на Путин.
Въпреки тези изявления Кадиров превърна Чечения в полунезависима феодална държава, като чеченските правоприлагащи органи са изцяло подчинени на Кадиров, а не на Москва.
През октомври Кадиров заяви, че разполага със 70 000 войници. Част от войските на Кадиров са официално подчинени на Националната гвардия (Росгвардия) към Министерството на вътрешните работи, а други части са под юрисдикцията на Министерството на отбраната.
През 2015 г. обаче Кадиров разрешава на чеченските правоприлагащи органи да стрелят по федералните войски, ако действията им не са разрешени от чеченското правителство.
„След като изтласка (руските) сили от Чечения, (Кадиров) всъщност стана ръководител на независим режим, свързан с Путин чрез личен съюз“, казва Николай Петров, експерт по Русия в Чатъм хаус, пред „Kyiv Independent“.
Чеймбърс се съгласява с него, като казва, че „Кадиров е станал толкова могъщ отчасти заради уникалния си статут в политическата система на Русия“.
„Той се възползва от тази позиция, за да получи степен на автономност, която иначе е невиждана в Русия“, добави той. „Другото основно обяснение за това как той е станал толкова силен е уникалната му връзка с Путин. Тези отношения надхвърлят покровителствените и се превръщат в нещо по-близко до семейните.“
Чеймбърс добавя, че „между Кадиров и Путин съществува доверие, което е позволило на Кадиров да преодолее всички свои колосални провали и нарушения“.
Дубнов казва, че „в Чечения има само един господар“.
„Между Кадиров и Путин има доверие, което е позволило на Кадиров да преодолее всички свои колосални провали и нарушения“.
„(Ако някой посети Чечения), той ще има работа с Кадиров, а не с Путин, и Кадиров ще решава всичко там“, каза той. „Нищо няма да се случи там, ако Кадиров не го иска. В този смисъл той е независим - но само докато поддържа стабилността в Чечения“.
Рихор Нижникау, експерт по Русия във Финландския институт по международни отношения, заяви пред „Kyiv Independent“, че Кадиров е сред най-висшите представители на руския политически елит и може да бъде сравнен с член на съветското политбюро - де факто колективното президентство на СССР.
Чеченското правителство също така е получавало щедри субсидии от руските власти, което според анализаторите е опит да се купи лоялността на Кадиров. Това позволява на чеченското правителство да започне мащабни строителни проекти в републиката.
„Чечения остана част от Русия, защото Кадиров служеше на Путин, за което Путин му плащаше“, казва руският политически анализатор Дмитрий Орешкин пред „Kyiv Independent“.
Влиянието на Кадиров извън Чечения
Без да има сериозни предизвикателства към управлението му, Кадиров разширява влиянието си и извън границите на Чечения. Хората в няколко руски региона, които са критикували Кадиров, са били принудени да му се извинят публично или да бъдат отвлечени или убити.
Неговата бизнес империя се простира и извън Чечения.
През последните месеци той е въвлечен в драматичен конфликт с дагестанския милиардер Сюлейман Керимов за контрола над най-големия руски онлайн търговец на дребно Wildberries.
През септември хората на Кадиров нахлуха в офиса на Wildberries недалеч от Кремъл в Москва и започнаха престрелка, в резултат на която бяха убити двама души, а около 10 бяха ранени.
Той се опитва да разшири влиянието си и в чужбина, представяйки се за защитник на мюсюлманите по света.
Кадиров се нахвърли върху журналистите от френския сатиричен вестник „Шарли ебдо“, които през 2015 г. бяха убити от терористи, след като осмиваха пророка Мохамед. През 2017 г. Кадиров организира и митинги в подкрепа на мюсюлманския народ рохинджа в Мианмар, който е преследван от правителството на страната.
Поредица от убийства
Журналисти и групи за защита на правата на човека са публикували множество доказателства, уличаващи режима на Кадиров в убийства, изтезания, отвличания и други нарушения на правата на човека. Убити са около дузина противници на Кадиров.
Сулим Ямадаев, руски офицер, чието подразделение влиза в сблъсък със силите на Кадиров, е убит в Обединените арабски емирства през 2009 г. Местен съд осъди двама чеченци за убийството, а полицията на Обединените арабски емирства смята, че организатор на престъплението е депутатът Адам Делимханов, най-близкият сътрудник на Кадиров.
Друго убийство на критик на Кадиров, чеченския боец Умар Исраилов, е извършено в Австрия през 2009 г. Няколко чеченци са признати за виновни от австрийски съд за това убийство, а австрийската полиция смята, че то е поръчано от Кадиров.
Най-значимото убийство, в което Кадиров може да бъде замесен, се случи през 2015 г., когато руският либерален политик Борис Немцов, основен критик както на Кадиров, така и на Путин, беше застрелян близо до Кремъл в Москва.
Руски съд осъди Заур Дадаев, бивш високопоставен командир на полицейския батальон „Север“ на Кадиров, и още няколко чеченци за убийството на Немцов.
Режимът на Кадиров също така е предприел репресии срещу ЛГБТК+ общността в Чечения. През 2017 г. десетки мъже са били арестувани и измъчвани в Чечения по подозрение, че са хомосексуални, а най-малко трима са били убити, според независимото руско издание „Новая газета“ и Human Rights Watch.
Ролята на Кадиров в Украйна и Сирия
Кадиров активно подкрепя агресията на Русия срещу Украйна, като се превръща в една от най-гласовитите провоенни фигури след началото на тоталната инвазия през 2022 г.
Бойците на Кадиров, повечето от които официално са част от Националната гвардия на Русия, участват в пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна от февруари 2022 г. насам. Те са участвали във военни престъпления на украинска територия, според проекта за разследваща журналистика Slidstvo.info.
Бойците на Кадиров са публикували редица инсценирани видеоклипове с бойни действия от Украйна в TikTok и други социални платформи, получавайки прозвището „TikTok forces“.
Според Conflict Intelligence Team, разузнавателна служба с отворен източник, бойците на Кадиров са участвали предимно в инсценирани операции и има малко доказателства за тяхната ефективност в битките. Това породи спекулации, че Кадиров не желае да изпрати свои войски на война, тъй като ще му е необходима значителна сила, за да запази властта си в Чечения.
По време на пълномащабното нахлуване той редовно отправяше пламенни заплахи срещу Украйна и нейните съюзници.
През май 2022 г. Кадиров заплаши да нападне Полша, ако тя не спре доставките на оръжие за Украйна.
През юли 2022 г. той се похвали, че неговите бойци са готови да „продължат напред и лесно да превземат Киев и страните от НАТО“.
След като украинските сили освобождават град Лиман в Донецка област през септември 2022 г., Кадиров призовава за използване на тактическо ядрено оръжие срещу Украйна, за да се подобри военната ситуация.
В началото на декември Кадиров заплаши да използва украински военнопленници като жив щит срещу атаките на Киев с безпилотни самолети в региона. Той публично направи обиколка на своя регион с конфискувана украинска бронирана бойна машина Bradley, показа украински военнопленници и предложи на един от тях да се самоубие.
И все пак, въпреки храбростта си и постоянните призиви за унищожаване на Украйна, Кадиров отказа да изпълни мобилизацията на наборниците на Путин в Чечения, когато този ход беше обявен през септември 2022 г.
Войските на Кадиров са се сражавали и в Сирия на страната на подкрепяния от Русия диктатор Башар Асад, чийто режим рухна на 8 декември.
„Всяка паралелна армия с отделен командир също е потенциална заплаха за Путин, още повече когато той изглежда слаб, както е в момента, когато армията му е толкова претоварена в Украйна, че не може да подкрепи съюзника си Асад, а сега е изправен пред потенциалната загуба на военните си бази в Сирия“, заяви Саманта де Бендерн, експерт по Русия в Chatham House, пред Kyiv Independent.
„Путин ще се нуждае от Кадиров повече от всякога за своята дипломация в сянка в Близкия изток, въпреки че чеченският лидер може да се окаже пасив в Сирия, тъй като неговите сили се сражаваха на страната на сваления режим.“
Тя допълва, че „външнополитическият съветник на Кадиров, Зияд Сабсаби, е прекарал много години в обучение в Дамаск и би могъл да бъде полезен проводник за дискусиите на Путин с новото правителство, ако той иска да се задържи в страната и да запази някакво присъствие на своите бази.“
„Бързата победа на (ислямистката групировка „Тахрир аш Шам“) в Сирия има потенциала да вдъхнови безброй антирежимни движения в цяла Русия, особено в републиките, където има силно мюсюлманско присъствие“, казва дьо Бендерн.
„В този контекст желязната хватка на Кадиров върху Чечения ще бъде още по-важна за Путин.“
Предизвикателства пред властта на Кадиров
Засега няма индикации за сериозна заплаха за властта на Кадиров в Чечения.
Една от ислямистките бунтовнически групировки в Северен Кавказ, „Кавказкото емирство“, беше разпусната през 2016 г. Друга, Кавказката провинция на „Ислямска държава“, не се изявява, откакто последният ѝ лидер беше убит през 2021 г.
„В момента бунтовниците не представляват реална заплаха за властта на Кадиров“, казва Чеймбърс. „От 2020 г. насам е имало около десет престрелки или нападения в Чечения, като повечето от тях са се случили през 2020 или 2021 г. Повечето от нападенията са били изолирани, като бойците са били убити или заловени“.
Петров се съгласи, като заяви, че „основната заплаха за властта на Кадиров са не толкова ислямистите, колкото многобройните представители на клановете, които той потиска в Чечения“.
Дубнов заяви, че „в Чечения основният капитал на Кадиров е неговият монопол върху комуникацията с Москва“.
„Ако загуби това, той ще стане по-малко привлекателен за местните елити и по-малко страшен за населението“, каза той. „Кадиров има много врагове, дори в самата Чечения, защото това е общество, което не забравя кръвната вражда. Засега ситуацията е замразена, но ако се размрази, не мисля, че Кадиров ще оцелее много дълго.“
Но това работи и в обратната посока. Не е ясно какво ще направи Кадиров, ако режимът на Путин се изправи пред сериозна криза.
„Тъй като балансът на силите се променя, запазването на контрола върху огненокожия Кадиров ще бъде по-важно от всякога за Путин“, казва Де Бендерн.
„Възможно ли е Кадиров да се превърне в Путиновия Франкенщайн - чудовище, което се обръща срещу своя създател? Въпреки че няма изгледи Кадиров да поеме руското президентство, той може да се превърне в значителен дестабилизиращ фактор в една нестабилна Русия, ако управлението на Путин изглежда застрашено.“
Олег Сухов, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са наредакцията на ФрогНюз.
