“С приемането ни в Шенген се отстранява една несправедливост - отдавна сме изпълнили критериите за членство. С това решение пада дългогодишната дискриминация на страната ни, наложена заради вътрешнополитически проблеми в други държави членки. За България това означава приближаване към ядрото на ЕС и големи икономически ползи - за икономиката, транспорта и туризма. По груби сметки за 13-те години отлагане сме загубили над 15 млрд. лв. Сега икономистите прогнозират ползи в размер на 1.7млрд. лв годишно.”
Това посочи Сергей Станишев в “Неделя 150” на БНР. Попитан дали страната ни ще бъде изложена на мигрантски натиск, той коментира, че “опасности винаги има в живота. През 2014 г. не бяхме в Шенген, но десетки хиляди бежанци минаха през България. Сега ще получим възможност за значително укрепване на границата ни.”
“Решението е резултат от усилията на цялата държава - на всички политици и институции. През 2018 г. внесох доклад за приемането на България и Румъния в Шенген и той беше подкрепен първо от българските евродепутати, а след това и от 4/5 от ЕП. Еврокомисията също отдавна признава готовността на двете страни. С тежки преговори успяхме да наложим и промяна в Дъблинския регламент и сега уреждането на статута на мигрантите работи в полза на България.”
На въпрос дали БСП трябва да участва в съставянето на бъдещо управление, Станишев отговори, че “партията е тежко болна, в резултат на произвола и вътрешните войни в последните 8 години. Виждам, че на сегашното ръководство много му се иска да участва в правителството, заедно с ГЕРБ и ПП-ДБ, но това не е добре за левицата. Със 7% подкрепа ще сме втора цигулка, ще изпълняваме чужда воля. Не виждам как ще се спазят ключовите за столетницата предизборни обещания при толкова големи различия по теми като помощта за Украйна, изграждането на Белене и борбата с паметниците. Интересно как ще се продаде това на нашите партийни членове.”
“Като обективен наблюдател виждам процесите вляво - сегашното ръководство, просто без Нинова, се опитва да оцелее, търгувайки БСП в частен интерес, мислейки си, че не се забелязва, защото общественото внимание е насочено другаде. Ясно е, че за левите хора изборът на Киселова изглежда като победа, но това е изкушението за участието в управлението. Този успех е като да рисуваш с пръчка по морския пясък.”
