Какъв ще бъде ефектът за бизнеса и туризма от приемането ни в Шенген и по суша. Темата коментираха Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България по NOVA NEWS.
„Първо ще придобием европейско самочувствие, което беше смачкано. Второ – нашият институт направи изчисление, че за целия този период България е загубила 12-13 милиарда евро, а Румъния – 19-20 милиарда. Това означава, че ние трябва да бъдем компенсирани от ЕС, главно в инфраструктура. Цялото това забавяне нанесе огромна щета на нашата икономика”, заяви проф. Драганов.
„Само с приемането ни във въздушен Шегне, очакваме 13,2 милиона да са преминали границата през 2024 г. В предпандемичната 2019 г. сме имали 12,5 милиона преминали. Тоест над 600 000 повече са влезли в страната само тази година. В момента София е пълна с туристи”, каза Драганов.
Ефектът от сухопътния Шенген ще е повече туристи за България, коментира Драганов.
Добрин Иванов цитира статистиката на БАН за загубите за бизнеса от забавеното ни приемане като пълноправен член на Шенген. По думите му става въпрос за загуби от 1 милиард 630 милиона. Сред основните потърпевши са били от тежкотоварния сухопътен транспорт. „Губят и производителите, и износителите”, допълни Иванов и подчерта, че до този момент е губел и фиска.
„Преките загуби за тежкотоварния сухопътен транспорт са в размер на 845 милиона годишно и пропуснати ползи, непреки загуби, в размер на 545 милиона годишно”, обясни Иванов.
Отварянето на сухопътните граници няма да увеличи имиграцията, категоричен е той. „Ще се пътува по-лесно, но няма да доведе до допълнителен натиск на трудовия пазар”, обясни експертът.
„Около 40 000 са внесените работници от български работодатели. Тези граждани са получили достъп до българския пазар на труда, но някои от тях се ориентираха към европейския. Тези хора ще бъдат облекчени от някаква гледна точка”, заяви Иванов.
Според Драганов българският туризъм работи в жестока конкурентна среда със съседните дестинации и всички дестинации в света. „Конкуренцията може да доведе всякакви работници, въпросът е как ще плащаш. Повече българи работят в чужбина, отколкото чужденци у нас. Трябва да сме готови, че светът е отворен, конкуренцията определя кой кой е на пазара”, коментира Драганов.
Иванов призна, че има опасност привлечените от трети страни държави да потърсят друга работа в Западна Европа. Той призова за облекчаване на процедурата за привличане на такива хора.