"Забраната на социална мрежа е реакция срещу „пръчката“, която те удря, а не срещу „ръката“, която я държи. Това означава, че подобна забрана не е най-ефективният начин за справяне с проблема. Всъщност, тя е по-скоро слабо решение, което няма да доведе до реално намаляване на употребата на мрежата. Един от примерите, които можем да разгледаме, е Румъния. Те предприеха подобни мерки, но водени от чисто политически причини. Това е нещо, което аз смятам за много по-опасно".
"TikTok продължава да предизвиква бурни реакции, както в България, така и по целия свят, заради неговото влияние върху подрастващите и отражението му в политическата сцена. Платформата създава сериозни дебати относно ефектите от социалните мрежи върху психичното здраве на младите хора и възможността за манипулация на общественото мнение".
Това каза пред ФрогНюз, доц, д-р Александър Христов, комуникационен експерт и преподавател в УНСС и ФЖМК.
Ето го цялото интервю:
Г-н Христов, защо социалните мрежи като TikTok са толкова привлекателни за подрастващите и как алгоритмите насърчават опасно съдържание?
Този въпрос може да се разгледа от две гледни точки. Първо, привлекателността на TikTok е свързана с алгоритмите. Те са разработени така, че да предлагат съдържание, което потребителят вероятно ще хареса. Това създава усещане за персонализирано изживяване, което задържа вниманието на подрастващите.
Второто е свързано със самото съдържание. TikTok предлага кратки и визуално привлекателни клипове, които лесно привличат вниманието. Този тип съдържание обаче често включва рискови или неподходящи теми, което може да въвлече подрастващите в ситуации, които не са безопасни или подходящи за тяхната възраст.
TikTok е пример за „хипертрофиран“ феномен. Алгоритмите му са толкова ефективни, че непрекъснато подават ново съдържание, базирано на вече заявени интереси, без да има „почивка“. Това може да доведе до прекомерна консумация на информация, без време за осмисляне и критично възприемане. Въпросът е още по-сериозен, защото живеем в свят с изобилие от информация и все по-малко внимание, което отделяме на нея. Това изкривяване на вниманието се отразява не само на възрастните, но и на децата, които бързо губят интерес и търсят постоянно ново съдържание.
Тази динамика вероятно има дълбоки психологически последствия, които специалистите трябва да изследват. Това е и ключова точка в съвременните комуникации.
Къде е границата между забавлението и опасността в тези предизвикателства? Кой носи отговорност – платформите, родителите или училищата?
Отговорността е споделена. Платформите трябва да бъдат по-ангажирани с мониторинга на съдържанието и да подобрят своите механизми за контрол. В същото време родителите и училищата имат ключова роля в изграждането на дигиталната грамотност у децата. Въпреки че има хора, които преглеждат съдържанието преди публикуване, опасното съдържание все пак намира път към потребителите. Причината е, че понякога съдържанието е трудно за предварителна оценка или се появява в личните профили на потребителите, където контролът е по-слаб. TikTok е едно неразорано поле, което не подлежи на регулации. Според мен, трябва да се вкарат допълнителни саморегулационнни текстове в документите на професионалните организации.
Подкрепяте ли забраната на TikTok за деца и кои държави може да вземем като пример?
По принцип позицията ми дълго време беше категорично „не“. Забраната на социална мрежа е реакция срещу „пръчката“, която те удря, а не срещу „ръката“, която я държи. Това означава, че подобна забрана не е най-ефективният начин за справяне с проблема. Всъщност, тя е по-скоро слабо решение, което няма да доведе до реално намаляване на употребата на мрежата.
Но събитията, които наблюдаваме в социалните мрежи, и ефектите, които съдържанието им предизвиква, може би оправдават въвеждането на временно ограничение за показване на съдържание, особено към деца. Причината е, че децата имат по-ниска критичност и са по-уязвими към внушенията, които социалните медии им предлагат. Затова и има специални регулации за рекламата, насочена към тях.
Отговорът ми по принцип остава „не“, но все пак започвам да се замислям дали временни ограничения, въведени за определен период от време, не биха били полезни. Това може да се приложи само за конкретна възрастова група, за да се оцени дали такава мярка има позитивен ефект върху психичното здраве и развитието на критично мислене. Един от примерите, които можем да разгледаме, е Румъния. Те предприеха подобни мерки, но водени от чисто политически причини. Това е нещо, което аз смятам за много по-опасно. Ограничаването на свободата на изразяване по политически причини е далеч по-лошо от ограничаване с цел защита на деца или обществото.
Тук можем да дадем пример с TikTok и неговата роля в президентските избори в някои страни. Има случаи, в които една платформа се превръща в средство за политическо влияние – нещо, което е крайно опасно. Например, печеленето на избори с помощта на кампания, започнала в TikTok, седмици преди вота, е показателно за силата и влиянието на тези мрежи. От друга страна, Австралия също разглежда варианти за ограничения, но с акцент върху защитата на децата. Подобни мерки са насочени към предотвратяване на негативните последици за младите хора, причинени от социалните мрежи.
Какви са аргументите на страните, които вече са ограничили достъпа до TikTok, като Индия и САЩ?
Аз бих добавил и Румъния, която е голямо изключение сред тези страни, защото те предприеха действия по чисто политически причини. Ограничаването на свободата на изразяване по политически подбуди е много по-опасно, отколкото когато това се прави по други причини.
Румъния не се опита реално да наложи ограничения, но повдигна въпроса за TikTok, защото платформата повлия на президентските избори. Победителят в тези избори е спечелил, отчасти благодарение на TikTok и кампании, организирани в платформата няколко седмици преди вота. Това е изключително тревожно.
В Австралия, доколкото ми е известно, също се обсъждаха подобни ограничения, но там фокусът е върху съдържание, насочено към деца. Такива мерки може да бъдат оправдани, ако са в обществен интерес. Въпросът е каква е основната причина за тези ограничения – ако тя е обществено благо, това е едно, но ако става дума за инструмент в политическата борба, тогава това е сериозен проблем.
Как социалните мрежи влияят на психиката на децата? Говорим ли достатъчно за тревожност и депресия сред подрастващите?
От гледна точка на комуникацията, бързото възприемане на информация и възможността да сменяш много лесно източниците й, като реагираш на това, което получаваш, всъщност пречи на хората да се задълбочат и да направят по-задълбочен анализ на получената информация. Това е същото, което прави стандартното и традиционно образование, включително училищата и университетите, в известен смисъл създават едно специфично „образование“, което е широко, но плитко. Тази „повърхностна“ информация може да се сравни с това, което виждаме в социалните мрежи. Възможността да получаваме огромно количество информация в кратки интервали е предимство, но същевременно няма дълбочина. Не можем да се потопим напълно в даден феномен или проблем и да разберем детайлите му. Тази плиткост е един от основните проблеми, които се наблюдават в съвременната комуникация и формирането на възприятия.
Психолозите също се опитват да анализират този проблем. Този начин на обмен на информация ни кара да приемаме лесно конспиративни теории. Те са добре структуриран и лесен за възприемане начин за обяснение на сложни въпроси, защото предлагат опростено решение за неща, които иначе изискват задълбочено разбиране. Пример за това е пандемията от COVID-19 и различните теории за произхода на вируса или ефективността на ваксините. По-лесно е да се повярва в конспиративни теории, отколкото да се проучат подробностите и научните факти.
Трябва ли родителите и учителите да наложат по-строг контрол върху използването на мобилни устройства?
Учителите и родителите трябва да наложат контрол върху начините, по които децата използват мобилните устройства, но този контрол трябва да бъде разумен и балансиран. Мобилните устройства могат да ограничат развитието на децата, ако се използват неправилно. Лично аз имам пример с моето дете, което е на 12 години. Преди две години го видях да играе на телефона си и го попитах какво прави. Оказа се, че чете в Wikipedia и се интересува от нова тема. Това е пример, че не всяко използване на мобилно устройство е лошо – той научава нещо ново и разширява своето познание. Ограничаването на мобилните устройства не е панацея. Всичко зависи от това какво правят децата, когато използват тези устройства. Много деца общуват помежду си чрез различни приложения като Viber, а в същото време изпълняват училищни задачи или научават нови неща. Това също е част от тяхното социално развитие. Но, разбира се, има и опасности, свързани с това, като рискове от злоупотреби, вредно съдържание или пристрастяване.
Какъв трябва да бъде балансът?
Категорично трябва да има баланс. Родителите и учителите трябва да помогнат на децата да развиват своите умения и да използват мобилните устройства по продуктивен начин. Ако едно дете прекарва цялото си време в TikTok, това е проблем. Но ако мобилното устройство е начин за комуникация с връстниците, за събиране на информация или за участие в образователни дейности, то тогава не трябва да се налагат строгите забрани. Балансът е ключов. Нужно е да се осигури подходящо време за всяка дейност – забавление, учене и социализация.
Може ли дигиталната грамотност да помогне срещу вредното съдържание и какви стъпки са нужни?
Дигиталната грамотност играе ключова роля в защитата срещу вредното съдържание, особено когато става въпрос за интернет и социални мрежи. Вие посочвате, че в Уикипедия може да качи информация всеки, дори ако тя не е вярна. Това е точен пример за нуждата от критично мислене и умение за оценка на източниците на информация. Дигиталната грамотност позволява на хората (включително децата) да разпознават и избягват фалшивата информация, както и да се учат как да търсят надеждни и проверени източници. Тя е част от образованието като цяло и може да бъде най-доброто средство срещу невежеството, включително и това, което се среща в социалните мрежи.
Какви стъпки трябва да се предприемат?
По-голяма отговорност от страна на образователните институции – училищата и университетите трябва да поемат инициативата и да осигурят качествено обучение по дигитална грамотност. Подобряване на програмите за дигитална грамотност – трябва да се разработват нови, иновативни и актуализирани учебни програми, които да подготвят младите хора да бъдат критични и отговорни потребители на информация. Повече внимание към проблема – трябва да се насочи внимание към рисковете, свързани с интернет и социалните медии, както в образователния сектор, така и в обществото като цяло.
Подценяват ли институциите рисковете от социалните мрежи и каква е тяхната роля?
В България, институциите не са успели да намерят ефективно решение на този проблем, като причина за това е и политическата криза. Образователната система все още не реагира достатъчно бързо на динамиката на социалните мрежи и не се предприемат достатъчни мерки. В глобален контекст, институциите не подценяват рисковете, но тяхното функциониране често е прекалено бюрократично и не може да отговори на нуждите на така динамичната сфера на социалните мрежи.
Заместители ли са социалните мрежи на реалното общуване и какви ще са последствията за децата?
Социалните мрежи са начин за комуникация между децата, но ако те напълно заменят живото общуване, това е проблем. Ако допълват живото общуване, това може да бъде полезно. В момента обаче, онлайн общуването има превес и живото общуване често изглежда по-нечесто срещано и по-малко предпочитано. Проблемът е, когато онлайн комуникацията стане единствена форма на социализация, което може да има сериозни последици за социалното и емоционалното развитие на децата.
Каква е перфектната симбиоза между регулации, образователни кампании и отговорността на родителите?
Перфектната симбиоза включва не само забрани, но и добре установени регулации и образователни кампании. Регулациите трябва да бъдат ясни и приложими, като трябва да има повече внимание към защита на децата от вредно съдържание и в същото време да се даде възможност за образование и развитие в цифровата среда. Ролята на родителите и учителите е да се грижат за децата, както за физическото им развитие, така и за психическата им стабилност и дигиталната грамотност.
Какви регулации трябва да съществуват, за да бъдат ефективни?
Регулациите, които съществуват в момента, са достатъчно добри, но тяхното приложение е по-трудно в контекста на динамиката на дигиталния свят. Проблемите в социалните мрежи като TikTok показват, че трябва да има специални мерки за ограничаване на вредното съдържание, особено когато става въпрос за деца.
Въпреки че забраните и ограниченията могат да изглеждат като краткосрочни решения, дългосрочният подход трябва да се базира на образование, подобряване на дигиталната грамотност и по-добър достъп до качествено образование. Това е най-добрият начин да се справим с проблемите, свързани с интернет и социалните мрежи. Възпитаването на критично мислене и умение за навигация в дигиталния свят е основа за бъдещето на децата и тяхното безопасно използване на технологиите.
Интервю на Бояна Маркова
