"Възродителният процес беше пирон в ковчега на комунистическата диктатура." Това мнение изрази в ефира на предаването "Денят с В. Дремджиев" докторът по история Ибрахим Карахасан.
Запитан защо диктаторът Тодор Живков е взел решение за този изключително мрачен и срамен момент от нашата история, историкът отбеляза следното:
"Човек трябва да влезе много дълбоко в ролята на Държавата от тогавашното време, за да проследи тези събития. Това никак не е лесно, но общо взето преди смяната на имената на българските турци е имало смяна на българо-мохамеданите. След това - на смесените семейства, ромите-мюсюлмани. 80-те години вече се поставя въпросът за турския етнос, защото той включва около 1 млн. души. В комунистическата клика прозира едно напрежение, едно притеснение да не се повторят събитията в Кипър в България. 80-та година даже в един доклад се казва, че този проблем - смяната на имената на българските турци - ще бъде много по-значителен и крие определени рискове. Вече 84-та година кампанията ударно започва. Трябва да кажем, че Тодор Живков винаги е бил най-големият ястреб в това отношение", категоричен бе специалистът.
"Икономическата криза на комунистическата държава минава на следващия си етап и се хваща за национализма или, директно казано, за асимилацията на турския етнос в България. Това, което виждаме към границата, вече определено може да бъде наречено като "етническо прочистване", допълни той.
"Хората, които са участвали в този процес, за съжаление, всички от тях вече са покойници. Затова делото се подхвърля от Апелативния съд към прокуратурата и обратно. Основните виновници освен Тодор Живков, са вътрешният министър Димитър Стоянов, Георги Джагов, който тогава е бил председател към Държавния съвет на Съвета за духовно развитие, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов (той беше последният обвиняем по делото, но скоро почина)."
Карахасан разказа, че преди дни се е срещнал с пострадали от този срамен процес, които търсят справедливост.
"Много интересно беше, че един от участниците в разследването на тези събития зададе един въпрос към хората - дали българското общество или управляващите са се притеснявали от този факт? Дали са се страхували? И общото мнение беше - не. Но е имало един заместник-министър Стоев, който е преценил нещата някак, т.е. имало е някаква съпротива вътре в управляващите среди. Въпросният Стоев е казал - "Бъдете по-внимателни, защото рано или късно ще ни бъде поискана сметка. Тази сметка е поискана от 446 души - толкова са жалбоподателите в делото, което беше засекретено до 2022 г. Вече не е секретно. Юридически ако трябва да обясня нещата, престъпление има, но наказани няма от цялата тази ситуация", подчерта историкът.
Той алармира, че раната от "Възродителния процес" не заздравява изобщо. По думите му някои хора споделят покъртителни истории от престоя си в Белене без съд и присъда.
"Очевидци разказваха когато са работели на остров Белене, как са попадали на човешки кости. Много хора са били поставяни в една килия. Хората са били взимани набързо, нямали са нормално облекло. Тези, които са отстоявали имената си, са били прибирани нощно време, за да няма свидетели. Това са героите на нова България, това са хора на честта. Техните наследници трябва да се гордеят с тях. В Котел например отказалите да си сменят имената са били вкарвани в кучешките колибки на Пожарната, защото не е имало място."
Карахасан бе категоричен, че пострадалите от "Възродителния процес" не са гневни, те просто искат виновниците да бъдат наказани. За съжаление, все още няма наказани, но хората не губят кураж.
