Украйна проучва европейските модели на изборно право, включително електронното гласуване, с цел провеждане на избори веднага след края на войната с Русия.
Провеждането на свободни и честни избори ще бъде ключово за нормализирането на страната, разкъсана от война, както и за амбициите й да се присъедини към Европейския съюз.
„Трябва да разберем как можем демократично да проведем избори, използвайки най-добрите и най-ефективни практики“, заяви Олена Шуляк, председател на Комитета по държавна власт в украинския парламент за POLITICO.
Преди войната Украйна все още провеждаше избори само чрез физическо присъствие на избирателните секции за парламентарни, президентски и местни избори. Междувременно не е имало национални избори от 2019 г., което означава, че президентът Володимир Зеленски и украинският парламент са изтекли в мандатите си.
Причината за това е, че конституцията забранява провеждането на избори по време на военно положение и активна война, тъй като Киев не може да гарантира безопасността и правото на глас на всички украинци, включително войниците и хората, живеещи в територии, окупирани от Русия.
„В момента имаме огромен проблем с избирателния регистър, защото хората са напуснали [страната]“, каза Шуляк. „Според различни оценки, само 6.5 милиона са вътрешно разселени.“
Дори след края на войната, един от ключовите предизвикателства ще остане възможността гражданите, разпръснати по целия свят, да гласуват, включително и тези в руски контролирани украински територии.
„Къде са сега, къде ще гласуват — всички тези въпроси трябва да бъдат разрешени“, добави Шуляк.
За тази цел, продължи тя, украинските власти проучват различни европейски модели на избори, за да приемат практики, които ще им позволят да проведат свободни и честни избори след края на войната.
„Интересуваме се от нюансите на електронното гласуване и техническата оценка на други алтернативни опции за гласуване, също така и от гледна точка на
ИТ сигурността“, каза Шуляк, добавяйки, че депутатите също обмислят гласуване по поща, гласуване в чужбина на изборния ден, гласуване чрез пълномощник и онлайн гласуване.
Киев често попада под натиск от различни съюзници да проведе избори, докато Кремъл използва липсата на избори в Украйна за пропагандни цели, твърдейки, че ръководството на Киев е нелегитимно и Украйна не е демокрация.
Според препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа и на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и правата на човека, значителни промени в изборните закони трябва да бъдат приети поне една година преди датата на следващите избори в Украйна.
Наблюдателят за изборите в Украйна OPORA също призовава правителството да започне подготовката за изборите, веднага след като войната свърши.
„Демокрацията не е само денят на изборите. Ако държавата не работи върху изборната инфраструктура, дори когато изборите не са възможни поради съображения за сигурност или война, тогава това изпраща сигнал, че се отдалечава от стандартите на демокрацията“, заяви Оля Айвазовска, председател на управителния съвет на OPORA за POLITICO.
Във видео интервю на 5 декември за британския вестник „Телеграф“, Андрий Ермак, ръководител на президентския офис на Украйна, каза: „Зеленски е демократ по същество. Той е готов за избори по всяко време. Но изборите трябва да бъдат организирани така, че всички в демократичния свят да ги признаят за справедливи. Всички граждани на Украйна трябва да имат възможност да гласуват, включително войниците и бежанците.“
През септември Централната избирателна комисия на Украйна започна да обновява информацията за избирателните станции, които остават в страната, като се има предвид, че Русия все още окупира около 20% от Украйна.
Ермак каза: „След справедлив мир ще бъдем веднага готови за истински демократични избори.“ Шуляк обаче каза, че ще са необходими „поне шест месеца“ след края на военното положение, за да се проведат избори.
