Агенция „Тренд“ представи данни от свое проучване по поръчка на „24 часа", посветено на нагласите спрямо отминаващата 2024 и предстоящата 2025 година. Изследването е реализирано в периода между 3 и 10 декември 2024 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1005 души на възраст 18+.
„Няма съмнения, че политическата криза влияе по-скоро негативно на оценката за миналата година. Имахме отворен въпрос дори, в който питахме кое е най-значимото събитие и най-висок процент беше отговорът: „Поредните безсмислени избори“. Политическата криза в България стана фоново събитие, не е нещо ново за българите“, посочи в ефира на NOVA NEWS политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.
Близо една четвърт от българите определят изминалата година като добра за България. 38% смятат, че следващата година ще бъде по-добра за страната. В личен план 47% очакват 2025 г. да е по-добра година, става ясно от изследването.
Ганев отбеляза, че от 2017 г. до 2024 г. има период на доста различни данни и това е по време на COVID кризата. „Тези около 60%, които са щастливи в личен план през изминалата годината, са нива, които са ни познати отпреди COVID и без да има сериозна разлика с 2024 г.“, поясни той.
Според него нивата на щастие обаче са относително високи. „Има едно изследване за индекс на щастието, което се прави от години в много държави. В него България никога не е била на дъното. Всички тези приказки, които сме свикнали да чуваме за черногледието на българина, в личен план категорично не важи“, категоричен бе политологът.
Ганев подчерта, че в столицата хората показват по-високи данни на щастие, отколкото в регионалните градове.
Политологът изрази мнение и за случващото се на политическия терен.
„Смятам, че се прави сериозен опит да се направи кабинет. Но не съм склонен да прогнозирам на базата, която виждаме в момента, как ще завършат преговорите. В нито един момент не сме имали съмнения, че има кой знае какви различия между „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС. Те са доста сходни в идеалогически план. В момента се води по-скоро припомняне на позициите. Но се съмнявам, че е проведен големият политически разговор“, изтъкна експертът.
