По стара традиция на 14 януари българските роми посрещат Новата Година – Василица. Празникът е популярен още като Бонго Васил (куцият Бонго)и продължава цели три дни.
През първият ден ромите отбелязват Бъдни вечер. По стар обичай се нарежда празнична софра с постни ястия. Трапезата се прекажда от най-стария мъж в семейство, заедно с традиционните инструменти и сечива. Жените пекат обреден кравай за здраве, като първия залъг слагат винаги под възглавницата за късмет. Проготвят тиква с мед, върху която се поставя пара и гадаят щастлива и хубава ли ще е годината.
На вторият ден празнуват Василица. Още преди изгрев слънце стопанките пръскат царевични зрънца по пода за да има берекет. Гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. По традиция се коли курбан – най-често гъска, която се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Поднася се на масата върху месал, като на крилцата й се слагат две свещици. В края на празника деца обикалят с дрянови тояжки къщите и сурвакат за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.
В третият ден, патерицата, ромите си разменят гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голями веселби.
