Политическото едноклетъчно, известно като евродепутатът Волгин, се появи в студиото на БНТ и заля в неделната утрин аудиторията с кремълска пропаганда, наричана от фашизирани путинофили „друга гледна точка“. Сред множеството изречени лъжи, обиди и гнусотии по повод всичко европейско и демократично Волгин изрече с широка усмивка старата лъжа на Путин, че исторически и геополитически Крим е руски. Такъв бил от двеста години.
Защо точно период от три столетия е аргумент за притежание на нещо, не е ясно. Важното е какво твърди Путин.
По същият малоумен начин военната доктрина на Путин изтъква, че Киевска Рус била не начало на Украйна, а на Русия. С това „доказателство „щото така“ руската армия нахлу на украинска територия, а Путин заяви на света, че никой не трябва да му се бърка да „възстанови“ историята. Ние сме основали Киевска Рус, казва Путин, тя си е наша и ще си я вземем - с убийства, разрушения, изнасилвания, пожари и кражби.
Всичко това се срива от публикации в … руски медии. Преди дни се появиха текстове, че всъщност на мястото на Киевска Рус е била държавата Велика България на хан Кубрат. (Ние това го знаем отдавна и историческата наука го е доказвала многократно, време е да го проумеят и в Москва.) Излиза, че по логиката на Кремъл, българите имаме всички основания да си искаме полуостров Крим.
Специализираната и популярна руска медия russian7.ru („Русская семерка“) неотдавна публикува нови исторически факти, които разбиват военната доктрина на Москва. Същите данни представя и една от най-посещаваните руски платформи rambler.ru.
Ето какво пишат тези медии.
„В средата на VII в. между Кубан и Днепър процъфтява държавата Велика България.
За родина на българите (в античната историография наричани още прабългари или булгари) се смята Централна Азия, или по-точно планинският район на Памир и Хиндукуш. В индийските източници това място се нарича Балхара, в гръцките - Бактрия. За първи път в летописите се споменава за българите през IV век. Арменският историк от V век Мовсес Хоренаци описва преселването на българите в Закавказието: „В дните на Аршак I (арменски цар) във веригата на големите Кавказки планини, в страната на българите, възникна голямо вълнение; много от тях, след като се отделиха, дойдоха в нашата страна.” През този период в прикаспийските степи, заедно с други номади, българите се оказват въвлечени в мащабния процес на Великото преселение на народите. Това дава основание на историците да предполагат, че българите са част от огромен племенен съюз, който съвременниците наричат хуни. След падането на Тюркския каганат в началото на VII век върху неговите руини започва формирането на нови държави. Най-големият от тях бил Хазарският каганат. Успоредно с това се извършва разграничаване на българските племена от Приазовието и Черноморието, които са били част от два племенни съюза - кутригури и утигури. Първият свързва съдбата си с аварите и отива на запад, а вторият пада под властта на тюркутите. През VII в. на историческата сцена се появява още едно племе - гунугундурите, които византийските автори, в частност Константин Порфирогенет, наричат българи. Според изследователите това племе преди това е било известно под името оногур и е живяло на изток от Азовско море, между Дон и Кубан. Съветският историк и археолог Михаил Артамонов пише, че приазовските българи по това време са били под властта на тюркутите, а те са били предвождани от хан Туркут. Въпреки това, междуособната война силно разклатила силата на Тюркския каганат и дала възможност на някои племена да се освободят от властта му. Към 635 г. хан Кубрат изгонва тюркутите (по друга версия аварите) от Северното Черноморие и успява да обедини под властта си приазовските и черноморските българи. В държава.
Величие
Историците разполагат с ограничена информация за Кубрат, създателят на държавното обединение Велика България. Египетският епископ Йоан Никийски в своята хроника посочва, че Кубрат е възпитан и обучен във Византия. Тясно свързан с Константинопол, като български владетел той провежда провизантийска политика. Средновековният писател Никифор Григора отбелязва, че Кубрат и византийският император Ираклий I поддържат мир помежду си до смъртта на последния. Що се отнася до самата държава Велика България, за нея се говори рядко, но фактите са неумолими. В хрониката на Григора се споменава византийският монах Теофан Изповедник: „От другата страна, на северните брегове на Евксинския понт, зад езерото, наречено Меотийско, откъм океана, през сарматската земя тече най-голямата река Ател (Волга); река Танаис (Дон) се приближава към тази река, идваща от Иберийската порта в планините на Кавказ (Дарял); от сливането на Танаис и Ател, които се разминават в различни посоки над езерото Меотия, река Куфис (Кубан) излиза и се влива в Понтийско море близо до Мъртвата порта, срещу челото на нос Рам. От казаното езеро морето като река се свързва с Евксинския понт при Кимерийския боспор, където се ловят мурзулии и други риби. На източните брегове на езерото Меотия отвъд Фанагория, освен евреите, живеят много народи. Отвъд това езеро, над Куфис, в което се лови българската риба койст, е древна Велика България и живеят родствените на българите котраги.”
Историците откриват някои географски грешки в този пасаж. По-специално, Теофан тук обърква реките Дон и Кубан. Именно Кубан, а не Дон, произхожда от Кавказките планини. По един или друг начин може да се предположи, че Велика България е обхващала обширни територии, простиращи се от подножието на Кавказ до Средния Днепър. С други думи, тази държава е била разположена на териториите на съвременна Русия и Украйна. Към средата на VII в. българската държава начело с хан Кубрат се превръща в мощна сила. Неслучайно византийските съставители на исторически хроники са я наричали „Древна Велика България”. Хрониката отбелязва, че в знак на почит римският император Ираклий I удостоява Кубрат с титлата „патриций” и го награждава с богати дарове. Фанагория, спомената от Теофан, разположена на брега на Керченския проток, е била столица на Древна България (днес е развалини край село Сная в Краснодарския край). Бивша гръцка колония, почти напълно разрушена от хуните, Фанагория е възстановена от българите и превърната в център на занаяти и търговия. Край столицата бързо израстват други заселени селища, чиито жители се занимават със занаяти, най-вече грънчарство и земеделие. Въпреки това по-голямата част от населението продължава да води предимно полуномадски начин на живот, прехранвайки се от скотовъдство. Професорът по история от Япония Шигеоши Мацумае пише, че „българската култура от Средновековието е сред седемте цивилизации в човешката история, които са изиграли важна посредническа роля поради мисията си за връзка между Изтока и Запада“.
Разселване
След смъртта на Кубрат, предполагаемо през 50-те – началото на 60-те години на VII век, Велика България не просъществува още дълго. Според легендата петимата сина на хана - Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек - си поделили земите на държавата помежду си. Въпреки това малките владения, лишени от единство, не успяват дълго да се справят с нарастващата мощ на Хазарския каганат. По време на сблъсъците с хазарите през 660-те години най-големият син Батбай (Безмер) с ордата си, която е известна като "черните българи", се присъединява към хазарите. „Черните българи“ се споменават в споразумението между княз Игор и Византия, според което Игор се задължава да защитава византийските владения в Крим от нападенията на тези племена. Въпреки това „черните българи” бързо окупират Кримския полуостров, степите и Поднеспровието. През 1912 г. близо до село Перещепино в околностите на украинския град Полтава е открито съкровище от златни и сребърни съдове, скъпоценни оръжия и бижута. „Съкровищата на Кубрат хан” - така археолозите наричат това съкровище, свързвайки го с името на основателя на Велика България. И не случайно. Тук е открит гробът на богат владетел, най-вероятно на самия Кубрат. Важно е да се отбележи, че разпространението на влиянието както на Велика България, така и на Хазарския каганат в района на Днепър дава основание на историците да предполагат, че Киев, няколко века преди да стане столица на Древна Рус, е бил предимно българска територия и държава.
Друго значимо преселение на българите е свързано с името на втория син на Кубрат – Котраг. Той пресича Дон и се придвижва на север, като основава нови градове на Кама и Волга. Така възниква Волжка България, чието население става предците на съвременните чуваши и татари. Останалите трима синове на основателя на Велика България се насочват на запад. Аспарух отива отвъд Дунава, създавайки там българското царство. Именно дунавските българи, сливайки се със славяните и останките от тракийските племена, полагат основите на съвременния български етнос. Кубер, според легендата, отишъл с ордата си в Панония и се присъединил към аварите. Там прави неуспешен опит да стане аварски каган, след което опитва да превземе град Солун. В крайна сметка неговото племе се обединява със славянските племена от Македония. Най-малкият син на Кубрат Алцек достига до Италия, където получава обширни земи от лангобардския крал Гримоалд. Бенедиктинският монах Павел Дякон от VIII век пише за българите на Алцек: „И те живеят в тези места, за които говорихме, до наши дни и въпреки че говорят и латински, те все още не са изоставили напълно използването на своя език."
Български историци отдавна са доказали въпросните исторически събития, но в Русия тези факти упорито се премълчават. Или умишлено се прикриват, защото Велика България разбива митовете на руската официална пропаганда, как Русия е едва ли не е една от най-древните държави. Абсолютна лъжа и е добре, че руски издания развенчават лъжите.
Имало е Московия, доста след Киевска Рус, а името Русия е измислено от английски търговец през XVIII век.
Същото се отнася и по отношение на приемането на християнството от руските племена повече от 100 години след като това вече е станало в България.
Ние тези неща ги знаем, но е време да реагираме остро на присвояването, преиначаването и манипулирането на историческите факти от чужда държава, пък била тя и Русия.
Превод: Фрог нюз
