"Всъщност залогът на войната между Русия и Украйна ще предупредели западния модел на развитие за дълги години напред. Ако ЕС, САЩ и НАТО изберат пътя на несправедливия мир, то това само ще изостри точки на напрежение по света. Но и при сценария на вечно продължаващи и тлеещи конфликти също имаме този рисков фактор. Ако отчетем правилно всички фактори, то дори да имa мир в Украйна през 2025 г., пътят към неизбежен световен конфликт, като че ли е предначертан. Историята просто винаги се повтаря като фарс! Ред е на българската политическа класа да избере пред смелостта и колаборационизма!".
Димитър Къцарков, международен анализатор и специалист по Близкия изток, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Напоследък разсъждавам много около това каква година изпращаме в геополитическия смисъл на думата. Преди всичко 2024 г. беше годината с най-много избори в съвременната история. Около половината от световното население имаше право да упражни правото си на глас тази година. В някои отношения имаше победи за демокрацията, а в други се забеляза, че някои народи са се уморили от съвременната политическа класа и търсят корекция, къде в крайнодясно, къде в крайноляво. Но преди всичко мислите ми са насочени към песимистичната прогноза, че светът убедено върви към неизбежен световен конфликт.
След края на Първата световна война победата беше на страната на реваншистите, като Клемансо и Лойд Джордж, които в своя реваншизъм спрямо Германия заложиха основите на Втората световна война. Тогава, все пак, ако четем Уолтър Ръсел Мийд се появява и школата на Уилсънизма (или идеализма) в международните отношения, която залага създаването на международни институции и организации, които да регулират отношенията и конфликтите между държавите. Идеализмът и "14-те точки" на Уилсън изпреварват времето си с около 30 години.
Едва след края на Втората Световна война международните организации започват да се налагат, като инструмент в регулирането на следвоенния световен ред и Студената война. Тази регулация е продиктувана изцяло от школата на реализма, която се налага и поддържа от страха за взаимно унищожение, който през 50-те и 60-те диктува тенденциите в международната сигурност.
Днес аз смятам, че ние повтаряме същите грешки по отношение на сигурността, точно както са били в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. В световен план имаме разпад на международните институции и организации, като например най-голямата световна организация - ООН, е парализирана и на практика не функционира. Отделно всякакви международни правни тела си правят каквото искат, а в същото време никой не зачита нито Римски статути, нито всякакви юрисдикции. Подобно на 20-те и 30-те години на XX век има горещи точки ("pressure points"), като ако тогава са били Манчурия, Абисиния и прочие, днес са Украйна, Тайван и Близкия Изток. Политическата криза в ЕС доведе до разделението между държави, чиито управленски елити са готови да бъдат колаборационисти на режима в Кремъл (България е една от тези държави) и други западни държави, като Франция, Германия и Великобритания, където икономическите проблеми доведоха до политическа криза, която заплашва сигурността в Европа.
Всичко това ме кара да си мисля, че по отношение на войната на Русия в Украйна, нещата могат критично да завият към повторение на Судетския сценарий и "мирът" на Чембърлейн от 1938 г. И това е вариант, който може да се случи, защото Запада има много какво да губи, докато Русия ще влезе в едни бъдещи преговори с "Орешник" зад гърба си и прословутата формула на Дугин: "За какво ни е свят без Русия в него".
В тази светлина намирам за неприемливо по отношение на регионалната сигурност да се формира кабинет в България, който едва ли не да бъде един колаборационистки режим и то в подчинение не на Русия, а на интересите на други държави в Източна Европа, като Унгария, които, докато искат да получават евтин руски газ, финансират анти-българска пропаганда в Северна Македония и открито говорят за един несправедлив "Мюнхенски мир" в Украйна.
Всъщност в това се крие трагедията на съвременната западна политика. Тя вече не е подчинена на реализма, а по-скоро на меркантилизма. Страхът от обедняване и икономическо свиване, надделява над основните точки за сигурност. Строенето на бази на НАТО в Полша и Румъния допълнително подсказват, че до една голяма степен Западът е отписал Украйна и всъщност НАТО показва на Русия къде ще са новите червени линии. Но те няма да се крепят на реализма, а на страхът от руска експанзия на запад. Ако Западът предаде Украйна, това означава промяна в цялата концепция за сигурност и вкарването на НАТО в режим на пасивна отбрана. Това ще даде кураж на държави, като Русия, Китай, Иран и други сатрапи по света.
Всъщност залогът на войната между Русия и Украйна ще предупредели западния модел на развитие за дълги години напред. Ако ЕС, САЩ и НАТО изберат пътя на несправедливия мир, то това само ще изостри точки на напрежение по света. Но и при сценария на вечно продължаващи и тлеещи конфликти също имаме този рисков фактор. Ето затова, ако отчетем правилно всички фактори, то дори да имa мир в Украйна през 2025 г., пътят към неизбежен световен конфликт, като че ли е предначертан. Историята просто винаги се повтаря като фарс! Ред е на българската политическа класа да избере пред смелостта и колаборационизма!
