Днес след залез слънце в домовете си отбелязваме празника Бъдни вечер.
Денят има разни имена в различните краища на страната, почти колкото са и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Всички го знаят и почти всяко семейство го празнува. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският, първоначалният смисъл на празника.
А той е в очакването на раждането на Спасителя и Изкупителя от греха и смъртта, което християните празнуват вече две хилядолетия. В тази вечер се припомня раждането на Иисус Христос в бедната обстановка на Витлеемската пещера, превърната в кошара, пише БТА.
Там се подслонило семейството на Иисус, дошло за преброяването на населението, защото в град Витлеем нямало вече места. Затова обстановката в домовете ни сега е скромна, а ястията са постни, далече от празничната пищност. При това от значение е не числото на предлаганите тази вечер ястия, а тяхното качество - храната ни да е постна, естествена, направена според народната традиция, съхранена през вековете. Целта е да се доближим до онези условия, при които са били в тази тиха и свещена нощ на Христовото Рождество светата Дева и старецът Йосиф.
Според повествованията на евангелистите Матей и Лука, Христос се е родил през нощта - да си спомним за звездата, която водела мъдреците от изток, и за пастирите, които пазели нощна стража при стадото си, когато ангелите им известили за раждането на Спасителя: "Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ".
Затова е създадена и тази християнска традиция на очакване край огъня и около постната предпразнична трапеза да се роди Божият Син.
Посланието на тази вечер е дадено пак от ангелите с думите: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Наистина, нека на земята бъде мир и добра воля!
Бъдни вечер е. Нечетен брой постни ястия очакват цялото семейство на трапезата. Прекадява се с тамян, а питката с парата се разчупва от най-възрастния н къщата.
Според традицията преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой. Най-често 7 (колкото са дните от седмицата) или 9 (колкото време трае бременността). В някои места на България ястията са 11 или 12 (колкото месеца има в годината).
Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В различни краища правят също тиквеник или зелник.
Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината.
Най-възрастният в къщата казва молитва и разчупва питката като я подава от най-възрастния към най-малкия. На когото се падне парата, той ще има здраве и късмет през цялата година.
От трапезата не се става, а ако се наложи, човек трябва да върви приведен. След вечеря храната се оставя на масата до сутринта.
