Министър-председателят на Франция Франсоа Байру обяви състава на новото правителство. Основните задачи на кабинета са избягване вот на недоверие в парламента, който би задълбочил политическата криза в страната, и приемане на бюджета за 2025-та година.
В правителството влизат бивши министри и високопоставени държавни служители, включително двама бивши премиери – Елизабет Борн и Манюел Валс. От десет дни центристът Франсоа Байру се опитваше да състави правителство, стремейки се да предотврати евентуални вотове на недоверие от страна на крайната десница и на левицата.
Именно отпора, който неговият предшественик Мишел Барние срещна в парламента около проекта за бюджет, доведе до свалянето му от премиерския пост.
„Убеден съм, че посоката, която очертавам пред вас и управленския екип, ще гарантира, че няма да бъдем отстранени чрез вот на недоверие. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да преминем от ситуацията на разделена, взривена, фрагментирана, разкъсана страна към страна, в която може би ще успеем да се обединим, за да решим проблемите на страната. И аз го демонстрирам в правителството, демонстрирам го, надявам се, и в начина, по който подхождам към проблемите”, каза премиерът на Франция Франсоа Байру.
Нищо ново в новото френско правителствo, пише Politico.
Новият френски министър-председател Франсоа Байру, който е вярващ католик, може поне да прекара Коледа, знаейки, че задачата за съставяне на правителство е изпълнена.
Но празничното настроение няма да продължи дълго. Всъщност, след като Франция е политически парализирана, а крайно десните и левите са в състояние да се обединят, за да гласуват за отстраняването на неговата администрация, както направиха с предишната по-рано този месец, новият екип изглежда също толкова крехък.
Това поставя огромни проблеми пред президента Еманюел Макрон, който е на поста си до 2027 г., но става все по-непопулярен и ръководи страна, която започва да изглежда неуправляема. Това е тревожно и за Европейския съюз, чиято втора по големина икономика - тази, която традиционно движи блока напред - е в практически застой.
Основната трудност е, че правителството на Байру, което той обяви в понеделник, много прилича на това на неговия предшественик Мишел Барние. В него на ключови позиции са предимно центристки и консервативни депутати, въпреки че сборът от противопоставящите му се сили - крайната десница на Марин льо Пен и панлевият алианс, наречен Нов народен фронт - съставляват мнозинството в парламента.
Администрацията на Барние загуби вот на недоверие по-малко от три месеца след назначаването му. Въз основа на първите реакции от страна на опозиционните лидери няма гаранция, че новото управление на Франция ще издържи по-дълго.
Оливие Фор, лидер на лявоцентристката Социалистическа партия, определи новото правителство като „провокация“, в която „твърдата десница е на власт под зоркото око на крайната десница“. Председателят на крайнодясното Национално обединение Жордан Бардела заклейми новото правителство като нелепо, заявявайки, че Байру „е съставил коалицията на провала“.
Финансова буря
Мисията на Байру никога не е била лесна. В края на краищата след отстраняването на Барние политическата ситуация не се е променила.
Първо, налице е горчиво разделеното състояние на френската политика. Случайното решение на Макрон да свика предсрочни избори през лятото доведе до висящ парламент, съставен от три почти еднакви блока, които се противопоставят един на друг - което прави невъзможно създаването на мнозинство.
След това се налага да се приеме дългоочакваният бюджет за 2025 г. въпреки тази фрагментация. Франция е подложена на натиск да намали огромния си дефицит - разликата между това колко харчи едно правителство и колко внася - който тази година достигна 6,2 % от БВП на страната, което е два пъти повече от допустимото ниво съгласно правилата на ЕС.
За поста министър на икономиката и финансите Байру избра банкера Ерик Ломбард, който е работил за BNP Paribas и е ръководил застрахователния гигант Generali, преди да бъде номиниран за ръководител на влиятелната Caisse des dépôts et consignations, инвестиционното звено на френската държава. Той ще работи с министър Амели дьо Моншалин от лагера на Макрон, която ще отговаря конкретно за бюджета.
Падането на Барние означаваше и отхвърляне на неговия бюджет за 2025 г., което остави Франция без бюджетен закон броени дни преди крайния срок в края на годината.
Отиващото си правителство прие временен бюджет, който на практика пренася бюджета за 2024 г. в 2025 г., за да предотврати спиране на работата в стил САЩ през януари, но не прави нищо за намаляване на дефицита на Франция.
Натискът върху Байру да ограничи дефицита на Франция идва от финансовите пазари и Европейската комисия. Франция е обект на т.нар. процедура по прекомерен дефицит в Брюксел заради прекалено големите си разходи през миналата година. Плановете на Барние за спестяване на 60 млрд. евро годишно чрез повишаване на данъците и съкращаване на разходите успокоиха Комисията, но предизвикаха критики от страна на опозиционните партии и доведоха до неговото падане.
Байру обеща да проведе гласуване на новия бюджет до средата на февруари. За целта той ще трябва да намери начин да намали дефицита на Франция, без да си навлече гнева на опозиционните партии.
Финансовите пазари отчитат политическата бъркотия във Франция. По-рано този месец, часове след назначаването на Байру, агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижи кредитния рейтинг на Франция, позовавайки се на „политическата фрагментация“ и прогнозирайки, че дефицитът на Франция ще продължи да расте през следващата година, вместо да намалее, както обеща Барние.
Първи тест
Първото голямо изпитание за Байру ще бъде на 14 януари, когато той ще произнесе встъпителната си политическа реч пред Националното събрание. Въпреки че френските премиери не са задължени да търсят вот на доверие, лявото движение „Непреклонна Франция“ обеща да внесе вот на недоверие, ако Байру не го направи.
За да бъде прието, такова предложение ще трябва да бъде подкрепено както от лявоцентристката Социалистическа партия, така и от Националното обединение. Първоначално социалистите изразиха готовност да сътрудничат в името на стабилността, но впоследствие критикуваха Байру за отказа му да направи компромис по ключови искания, като например спирането на непопулярната пенсионна реформа от миналата година, която повиши пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Националният митинг посочи, че няма да се опита веднага да свали правителството, а ще изчака дебатите по бюджета. Партията на Льо Пен обаче даде подобни обещания на Барние, преди в крайна сметка да се обърне срещу него, дори след като получи отстъпки.
Байру може би все още има възможности. Той отдавна се застъпва за пропорционалното представителство - реформа, подкрепяна както от Националното обединение, така и от левицата. Партията му MoDem също така е показала готовност за извънредни данъци върху големите корпорации - популярно искане на опозицията.
Въпреки това досегашният му мандат е белязан от грешни стъпки и противоречия, а не от изграждане на коалиции. Проучване на Ifop, публикувано в неделя, показва, че на този етап той е най-непопулярният министър-председател, което дава на опозицията малко основания да го подкрепя.
ФрогНюз
