В миналото Коледа в България била посрещана скромно – с постна вечеря на Бъдни вечер, молитва, пита и коледари, които носели песни и заклинания за здраве и берекет. След Освобождението обаче, ритуалите за Коледа и Нова година бързо започват да се европеизират.
След Освобождението през 1878 г. ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Княжеските и царските особи, както и управляващите, се стремят към целта всичко да бъде като в Европа. Един от най-обичаните символи на празника става коледната елха. Според различни източници, първата коледна елха в България е поставена на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко, съобщи БНР.
Елхата обаче наистина заблестява през 1879 г. в София, когато предизвиква истински възторг. Според Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново, тя е украсена на пищно дворцово тържество, организирано от княгиня Клементина, майка на княз Фердинанд. На тържеството за учениците от столичните училища елхата предизвикала възхищението на децата, които не смеели да изразят вълнението си през деня.
Малко известен факт е, че първата голяма частна коледна елха в София е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки, а гостите на приема получили по една играчка за спомен. Стамболов задава тенденция за европеизация на българската Коледа още в края на 19 век, а елхата започва да се утвърдява в градската култура около 20-те години на 20-ти век.
В началото българите украсявали елхите с ябълки, орехи, пуканки и хартиени гирлянди, но по-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената на елховите украси понякога достига до 100 лева за по-луксозните артикули, което за времето си било значителна сума, тъй като месечният доход във Велико Търново бил около 30 лева.
Снимка: РИМ Велико Търново
Новогодишните балове също стават част от празничната култура, като на тях се сервира изискано меню, а дамите обличат стилни тоалети, които често са изписвани от чуждестранни модни къщи. Друг важен елемент от празничната култура на България през този период са пощенските картички, които стават популярни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тези "подвижни картинки" са били смятани за престижни и е било въпрос на чест да украсиш дома си с тях на Коледа.
Зарята, наречена "огнени играчки", и подаръците за децата също стават неизменна част от празниците. Момичетата получавали кукли, а момчетата – топки и дървени кончета. Възможността за поръчка на играчки от чужбина била признак за заможност. Интересно е, че българите често подарявали на децата книжки с детски стихове и приказки, което не само сближавало Коледа с литературата, но и възпитавало малчуганите в българските традиции и просвета.
До днес българите продължават да поставят нова играчка на елхата всяка Коледа, вярвайки, че това носи здраве и късмет.
