Най-дълго живелият американски държавен глава почина в неделя в дома си в малкото градче Плейнс, Джорджия, където той и съпругата му Розалин, която почина на 96 години през ноември 2023 г., прекараха по-голямата част от животите си, съобщиха от Центъра Картър.
"Баща ми беше герой не само за мен, но и за всички, които вярват в мира, човешките права и безкористната любов", каза Чип Картър, син на бившия президент. Братята ми, сестра ми и аз го споделихме с останалия свят чрез тези общи убеждения. Светът е нашето семейство заради начина, по който той обединяваше хората, и ние ви благодарим, че почитате паметта му, като продължавате да живеете според тези общи убеждения", съобщи Atlanta Journal-Constitution.
Представител на Демократическата партия, Джими Картър влиза в Белия дом през 1976 г., след като надделява над тогавашния президент Джералд Форд.
На следващите президенттски избори, през 1980 г., Картър е победен от републиканеца Роналд Рейгън.
Последната година от управлението му преминава под знака на заложническата криза в Иран, когато през ноември 1979 г. в посолството на САЩ са пленени 52 американци. В деня на напускането му, 20 януари 1981 г., заложниците са освободени. Картър продължава да води задкулисни преговори дори след поражението на изборите.
Картър е най-възрастният от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди. Той е първият президент, роден в болница.
Той е роден в Плейнс, Джорджия. Картър е надарен ученик още ранна детска възраст, който винаги се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол. Той е силно повлиян от една от своите учителки – Джулия Колман. Госпожа Колман е увредена от детски паралич и тя насърчава младия Джими да чете „Война и мир“, той споменава обичаната си учителка в речта за встъпване в длъжност като пример на човек, който се справя с връхлетелите го трудности.
Картър посещава Югозападния колеж на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия, получава и диплома от Морската академия на САЩ през 1946 г., а същата година се жени за Розалин Смит, двамата имат трима сина. След завършването на обучението си Картър се занимава с изучаване на ядрена физика и реакторна технология.
Картър служи на подводници в атлантическия и тихоокеанския флот. Специално е избран за участие в програмата на САЩ за атомни подводници и става квалифициран ядрен инженер. Военният, който го избира за програмата – адмирал Риковър е строг офицер и има изключително влияние върху него.
Разказва се историята, че когато адмиралът го интервюира, го пита за неговия чин и клас във военната академия, а Картър отговаря „Сър, завърших 59 от общо 820 випускници.“, Риковър попитал единствено „Вие винаги ли давате най-доброто от себе си?“, Картър е принуден да отговори, че това невинаги е така и адмиралът пита защо. Адмирал Риковър е споменат от Картър в речта си по встъпване в длъжност, той обича флота и дори има желание да прави кариера в него.
След смъртта на баща му през 1953 г. Картър подава оставка от армията и поема семейния бизнес по отглеждане на фъстъци, там претърпява инцидент, който го оставя с постоянно увреден пръст. От ранна възраст Картър е отдаден на християнската религия, учител е в неделното училище дори по време на политическата си кариера. Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди, че Исус Христос е движеща сила в живота му.
През 1966 г., с края на кариерата му като щатски сенатор, той решава да се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ. Опонентът му от Републиканската партия се отказа и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия. Картър не иска да види републиканец за губернатор и се отказва от първата си идея, за да се включи в губернаторската надпревара. Картър губи изборите и през следващите четири години се връща към отглеждането на фъстъци и внимателно планира следващата си кампания за губернатор, като произнася повече от 1800 речи из щата.
По време на кампанията от 1970 г. той провежда силно популистична кампания в предварителните избори на Демократическата партия, срещу бившия губернатор Карл Сандърс.
Той печели първичните избори, а след това и губернаторското място.По време на речта си за встъпване в длъжност той изненадва щата и печели национална популярност със заявлението си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на подобна висока изборна длъжност от Дълбокия Юг, който прави подобно изявление.
Картър къса с традицията на демократите от Новия курс за разширяване на правителството и предприема стъпки за съкращаване на службите. Като поддръжник на защита на околната среда той се противопоставя на множество публични проекти, като например на изграждането на огромен язовир, като доказва, че са за предпочитане спестяващи разходите алтернативи. Съкращава щатските комисии от 300 на 30, прокарва през местния парламент законодателство за равна помощ за училищата на бедните и богатите области на Джорджия, създава обществени центрове за умствено изостаналите деца, разширява образователните програми за осъдените. По искане на Картър се приети норми за защита на околната среда, защита на историческите ценности и за увеличаване на прозрачността на администрацията.
Той се превръща в първия претендент от Дълбокия юг, избран за президент от 1848 г. насам. Той печели с 50,1 % от подадените гласове и е едва втория демократ след победата през 1944 г. на Рузвелт, който печели с мнозинство.
Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, скандала Уотъргейт и икономически трудности. Някои от неговите значими достижения са създаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните агенции.
Той въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия; помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции.
В областта на външната политика постиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, установява пълни дипломатически отношения с Китай. В допълнение той е поддръжник на човешките права и ги поставя в центъра на своята политика.
Кризата със заложници в Иран е една от причините за неговата загуба на изборите през 1980 г. След силната негативна реакция на международната общност срещу инвазията на Съветския съюз в Афганистан, администрацията на Картър остава индиферентна и влиянието на Америка започва да намалява.
В същото време лихвите по кредитите стигат до най-високия си размер след Втората световна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки че собствената му партия контролира Конгреса, администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен план, както е обещал по време на предизборната си кампания.
В годините след напускане на длъжността, Картър си спечелва славата на уважаван държавник и международен посредник. Той използва престижа си на бивш президент, за да подпомогне много благотворителни каузи. Той е основател на „Центъра Картър“ – организация, която е в подкрепа на демокрацията и човешките права. Картър пътува много, за да наблюдава провеждането на избори, да участва при преговори и да доставя помощ за нуждаещите се.
През 2002 г. Картър печели Нобелова награда за мир за неговите усилия за „намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие.“
