Коалиция от желаещи съюзници от НАТО би могла да се намеси физически, за да помогне за осигуряването на бъдеща демаркационна зона между независима Украйна и окупираната от Русия.
Бъдещата сигурност на Европа виси на косъм. И все пак за много хора на континента войната в Украйна изглежда далечна. Всъщност, разхождайки се по улиците на Брюксел, човек дори не може да усети, че се води война.
Но е така. Агресията на Русия вече продължава повече от 1000 дни и въпреки тежките загуби на жива сила и оборудване Москва не отстъпва.
Всъщност, дори когато Съединените щати бързат да доставят военни материали преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп, не може да се отрече, че на този етап Украйна е на опашката. И въпреки че помощта от администрацията на президента Джо Байдън се характеризираше с постоянна предпазливост и забавяне, което често водеше до „твърде малко, твърде късно“, новата администрация може да бъде още по-лоша.
Ето защо това трябва да бъде сигнал за събуждане за Европейския съюз, предупреждение, че трябва да се активизира, за да защити собствените си интереси - независимо от това какво ще решат да направят САЩ.
За мнозина, след почти три години война, сега най-накрая потъва в съзнанието, че е трудно да се види как точно Киев може да освободи всички окупирани територии в краткосрочен план. Способността на Русия да генерира сили с помощта на Иран, Северна Корея и Китай надхвърля това, с което Украйна и нейните партньори могат - или са готови - да се съизмерват, и бруталната агресия побеждава.
Освен това, от гледна точка на Запада, крайната цел на конфликта се е променила от това Украйна да спечели войната към запазването на независима Украйна.
Неотдавнашният опит обаче ясно показва, че простото постигане на споразумение за прекратяване на огъня с руския президент Владимир Путин няма да донесе мир. В края на краищата след незаконната окупация и анексиране на Крим през 2014 г. и последвалата война в Донбас беше постигнато прекратяване на огъня, но Русия просто го използва, за да увеличи силите си и да организира пълномащабно нахлуване през 2022 г.
Примирие в близко бъдеще при всички случаи ще бъде трудно постижимо, тъй като няма индикации, че Русия е заинтересована от преговори.
Въпреки това трябва да очакваме, че новата администрация на Тръмп ще се опита да наложи прекратяване на военните действия по един или друг начин - дори за сметка на способността на Украйна да се защитава. И когато това стане, както Украйна, така и Европа трябва да имат място на масата за преговори.
Освен това, ако приемем, че в края на евентуалните преговори може да се постигне прекратяване на огъня, не е ясно колко дълго ще продължи този мир. Така че, където и да се окаже евентуалната демаркационна линия между независима и окупирана Украйна, тя трябва да бъде недвусмислено защитавана не само от украинските военни сили. Всичко, което не е постигнато, би означавало, че Русия ще възобнови нападението си със същата цел - рано или късно.
Ето защо новият министър на външните работи на Украйна Андрий Сибиха наскоро поиска пълноправно членство в НАТО като единствената сериозна гаранция за сигурността на страната му. С това искане той по същество заявява очевидното: без присъствието на Запада в Украйна след края на военните действия няма да има мир.
С навлизането на Тръмп в Белия дом обаче възможността Украйна да бъде поканена да се присъедини изглежда малка. Същият аргумент, който Франция и Германия използваха, за да откажат на Украйна членство в НАТО през 2008 г., се повтаря и днес: Вярването, че Путин би започнал ядрена война, за да осъществи мечтата си за създаване на нова руска империя, и че мирът може да бъде запазен чрез отстъпки. Но изминалите 1000 дни са доказателство, че това не е вярно.
Умиротворяването не води до мир, а Путин ще продължи с агресията си, докато не бъде спрян. Заявих това преди повече от две години, когато бях министър-председател - и то е вярно и днес.
Но ако САЩ и другите съюзници от НАТО не са готови да подкрепят кандидатурата на Украйна за членство, има ли друга правдоподобна алтернатива, за да се опитаме да прекратим военните действия, да осигурим мир, да предотвратим пълното унищожение на страната и да предотвратим евентуалното разпространение на войната?
Да, една коалиция от желаещи съюзници от НАТО би могла да се намеси физически и да помогне за осигуряването на бъдеща демаркационна зона между независима Украйна и окупираната от Русия. И ако Европа поеме водеща роля в тази насока, вероятно и САЩ биха били готови да подкрепят усилията, дори и да не включват непременно американски „ботуши на земята“.
Въпросът тук е свързан с лидерството. Бъдещата администрация на Тръмп вероятно няма да пожелае да поеме водеща роля, а Съветът за сигурност на ООН на практика е парализиран от ветото на Китай и Русия, което оставя Европа да поеме отговорността за осигуряването на мира в Европа.
В тази връзка новоутвърдената Европейска комисия за първи път в историята на блока има комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. И като се има предвид как обикновено работи тази институция, очакваме да видим смели опити за повишаване на военната оперативна съвместимост, както и стремеж към консолидиране и увеличаване на капацитета на европейската отбранителна промишленост - всичко това е необходимо.
Въпреки това, с войната на прага си, ЕС се нуждае от нещо повече от отбранителна индустрия, която да е подходяща за целта. Той се нуждае от твърда военна сила, която да гарантира, че Украйна ще продължи да съществува като независима държава, ако бъде постигнато прекратяване на огъня.
Така че сега от европейските лидери на НАТО зависи да се ангажират с администрацията на Тръмп във всички преговори за каквото и да е споразумение за прекратяване на огъня в Украйна и да се уверят, че Киев има право на глас. И ако европейските съюзници от НАТО са готови и физически да помогнат за гарантирането на всяка мирна сделка, тогава има надежда за независима Украйна, както и за продължаване на мира за останалата част от континента.
Това е моментът, в който Европа може да се възстанови.
Кришянис Кариниш, Politico. Преводът и заглавието са на редакция на ФрогНюз.