"Бюджет 2025 залага на абстрактни и вероятно неосъществими неща. Абстрактно означава, че не се виждат реално някакви приходни източници. Това, което се вижда, е, че има реално заложени разходи. Онова, което е предвидено като приход, е съмнително - заложени са приходи, които са нереалистични. Разходите за тази година се увеличават с 25%. Има желание за гарантиране на приходите, обаче няма истинска видимост, че те могат да бъдат гарантирани. Ако няма достатъчно приходи, то тогава има малко възможности - едната е да се приватизира, другата е да се вземе заем"
Това заяви пред ФрогНюз основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев, икономист и преподавател.
Вижте и цялото интервю:
Според финансовия министър Людмила Петкова Бюджет 2025 не е бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3 на сто от БВП. Съгласен ли сте с тази констатация?
Съгласен съм, но това, което те правят като опит в това направление, са абстрактни и вероятно неосъществими неща. Това е така поради няколко причини. Всъщност абстрактно означава, че не се виждат реално някакви приходни източници. Това, което се вижда, е, че има реално заложени разходи. Онова, което е предвидено като приход, е съмнително. И то е съмнително по няколко направления. Първото е т.нар. данъчна амнистия. И второто нещо, това е залагането на приходи, които са нереалистични. Най-важният приход в това направление е приходът в корпоративен данък, където са включени банките. И тези неща за банките вероятно няма да се осъществят. В същото време, увеличението на корпоративните данъци за миналата година е някъде около 7%, но това е изключително състояние. Увеличението на приходите от данък "Личен доход" по всички възможни направления е някъде около и може би над 17%. Но пък разходите за тази година се увеличават с 25%. И в същото време, ако вземете евентуалния ръст на икономиката, пак остават някъде около поне 7-8% от предвидените разходи.
Водещи финансисти изразиха мнение, че Бюджет 2025 е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде внесен в Народното събрание и да бъде гледан. Има ли резон в това становище и има ли според Вас вероятност този бюджет да бъде отхвърлен от парламента на първо четене, да не мине?
Има известна иновация в това, което прави г-жа Петкова. Реално са внесени два проектозакона. Единият е за гарантирането на приходите и на разходите. И вторият е проектобюджетът за 2025 г. Проектобюджетът е внесен така, както е внесен. Това, което се вижда, е, че има желание за гарантиране на приходите, обаче няма истинска видимост, че те могат да бъдат гарантирани. Решението на Комисията по бюджет и финанси от вчера да гледа т.нар. само "удължаващ закон", който е за 3 месеца, но да не се гледа бюджетният закон за 2025 г., е несъвсем правилно. Това е така поради простата причина, че парламентът не може да състави бюджет за тази година или за която и да е година. Това е функция на правителството, т.е. на Министерството на финансите. За да не се приеме този законопроект, който е внесен от финансовото ведомство, би трябвало той да бъде отхвърлен като законопроект и да бъде върнат обратно на правителството да се доработи. Парламентът няма капацитета да провери дали това, което е записано в бюджета, отразява точно реалността, или не.
Аз вече споменах за абстрактността. Нещата кристализират, когато видите какво казва Централната банка за икономиката ни за тази година. Това го казва доста отдавна. В последния макроикономически доклад на БНБ може да се види доста подробно описание на факторите, които влияят върху икономиката и съответно върху бюджета. Така например, ако имате голямо предприятие, което спира дейността си поради смяна на технологии, инвестиции и т.н., то спира износа, така да се каже. Спира продажбата на готовия продукт. Иначе предприятието продължава да работи, но тъй като е инвестиция, не внася данъци. И съответно, това невнасяне на данъци трябва да бъде отчетено от Централната банка. С примерно намаляване на приходите с 0.8 от прогнозния БВП. Такива подробности вие не можете да видите в целия бюджетен закон за тази година, нито пък в макроикономическата програма на Министерството на финансите.
При липса на приет бюджет - как се връзват сметките и има ли достатъчно средства за покриване на разходите?
Това ще се разбере по-късно. Но едно е сигурно - ако няма достатъчно приходи, то тогава има малко възможности. Едната е да се приватизира. Другата е да се вземе заем. И тогава, когато се взима заем, той ще бъде по-скъп, защото вече ще бъде ясно, че правителството има проблем със събирането на приходите. И ако в момента примерно един дълг вероятно би бил котиран около 4% лихва, т.е. очаквана доходност от държавни ценни книжа, нищо чудно този процент да мине над 6. Което е съпоставимо с най-лошите години. Тук идва това, което споменах за подробностите. Един от интересните примери - този с предвиждането на приходи от банките, където проблемът е в това, че самите банки имат достатъчно голям ресурс, но те вече са платили миналата година 15% данък поради въвеждането на многото облагания на големите корпорации. Това България не трябваше да го прави преди 2030 г. Т.е. 2030 г. можеше да има запазване на старата система. Но така или иначе, по една много странна процедура този т.нар. "глобален данък" беше приет.
Но другото нещо, което е по-интересно като похват, е т.нар. данъчна амнистия. Онова, което е известно от статистиката на подобни данъчни амнистии в Европа, а пък и извън Европа, е, че те никога не събират онези средства, които се очаква да бъдат получени като приходи за бюджет. Така че в момента това е между 4,5 и 5 млрд. от предвижданите приходи от данък. Когато видите практиката в Европа, няма нито една страна, която е прилагала данъчна амнистия, да се дава повече от 10% от онова, което се е предполагало, че ще бъде принос в бюджета. И най-често такива амнистии са били прилагани в Италия, може да се обясни лесно защо. Но там никога реалният приход в бюджета не е бил повече от 6% от очакваното. Тук има няколко възможни обяснения защо нещата стоят така.
Първо, много е странно това нещо да давате награда на някой, който не е спазил закона, особено когато това неспазване на закона е съзнателно действие. Другото нещо, което е много важно, е, че това всичкото може да бъде направено при един сценарий, в който счетоводно нещата да изглеждат добре. Но то може да бъде направено и с лош замисъл. Т.е. да опростите дълговете на определени групи хора, които да получат финансиране от европейски програми, през някаква институция - дали ще бъде Банката за развитие, или някоя друга, няма особено значение. Но това не може да бъде за всички. Това ще бъде за определени привилегировани фирми и организации, които по някакъв начин са влезли в списъка на тези, които не са си изпълнили задълженията. За да могат да получат нови пари, те трябва да бъдат записани като изпълнили своите данъчни задължения. Което е голямо безобразие, меко казано.
Бюджет 2025 залага нова философия на прекомерна намеса на държавата в живота на българите - рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите "на светло". Как според Вас бихме могли да се спасим от тази груба намеса на държавата?
Самият факт, че се въвеждат такива изключителни мерки, а имаше и такива преди публикуването на бюджета, е красноречив. Имаше данък върху минните компании, полезните изкопаеми, имаше разни други такива неща. Имаше идея за данък "свръхпечалба", приложен към банките и някои други организации. Но тези неща не бяха направени и слава Богу, донякъде. Но тогава, когато имате такова нещо като данъчна амнистия, това означава по-голяма администрация. Друго, което имаме като намеса, са високите разходи по политически сделки. Има нормални икономически разходи, които са свързани с проучване на пазара, реализиране на продукция и пр. Но има и политически разходи, които дефакто са разходи за въвеждането на нови правила или разходи за борбата срещу новите правила. Така например, без много обсъждане бяха въведени някои нови правила и данъци. Например, 15-процентният данък, той не беше обсъждан изобщо. Нямаше заседание на Министерски съвет, което да го приеме формално.
Другото нещо, което е много характерно за такива политически разходи по сделките е въвеждането на автоматичното увеличение на минималната работна заплата като 50% от средната. Малко необяснимо е защо е средната работна заплата. Много по-ясен показател е медиалната - централната средна работна заплата. Но така или иначе, тогава, когато това се въведе, това беше отчетено като голям успех. В същото време, има два проблема с автоматичното увеличение на минималната работна заплата. Първото е, че е едно нещо това да се направи законово, с постановление, но не тези, които вземат решение, финансират увеличаването на заплатите. Това го прави частният сектор. Единственото място, където това става автоматично, е в бюджетния сектор. Съответно, това увеличава заплатите в държавния сектор, увеличава разходите за издържане на държавната администрация, тя се увеличава и престава да работи. Защото единствената й цел е да задържи собствената си полезност. А тя се изразява в това да се задържат все повече и повече регулации. И съответно, имате натиск, който се вижда много лесно по пазара на труда.
Вторият проблем е, че тогава, когато имате автоматично увеличаване на минималното плащане по каквото и да е, в случая минимална работна заплата, в момента, в който няма достатъчен икономически ефект от развитие на производителност, ръст на икономиката и т.н., вие не можете да се справите с намаляването на приходите, с които трябва да се покриват съотвените автоматично въведени ограничения. Има и други странични ефекти, защото минималната работна заплата е критерий за формирането на различни държавни такси, плащания и пр. С увеличаването на минималната работна заплата се увеличават и всичките тези плащания. И кой губи? Губят онези, които са относително по-бедни.
Възможно е според Вас в обозримо бъдеще правителството да поиска извънредни конвергентни доклади за определяне на дата за влизане в еврозоната през 2025 или 2026 г.
Възможно е да иска каквото си иска, но това не означава, че то ще се случи. В еврозоната в крайна сметка не са поставени хора, които не разбират за какво става дума. Едно от основните изисквания на Европейската централна банка и Европейската комисия, когато България беше поканена да стане официално член на еврозоната заедно с Хърватия, специфичното за България изискване беше решаването на проблемите с върховенството на правото и корупцията, защото това е много важно за разплащателната система. По този повод нищо не е направено и това се знае от всички. Т.е. всички посланици на страните-членки на ЕС и в частност на еврозоната един път на месец пишат нещо като доклади за състоянието на България по различни показатели. Един от водещите показатели е върховенството на правото. Когато финансовите министри на еврозоната трябва да вземат решение, те ще направят справка с онова, което се получили като информация от своите посланици в България. Тези хора затова се наричат "посланици", защото трябва да правят послания, както към България, така и от България към страните членки на еврозоната.
Ако прегледате Закона за съдебната власт, той е изключително рационален, в съответствие е с всички международни стандарти, в съответствие е с всички възможни коментари от т.нар. Венецианска комисия. Онова обаче, което се разбира от този закон, е, че там ставало дума за Сарафов. Там не става дума за Сарафов, става дума за мястото на прокуратурата в съдебната система. И за подчиняване на прокуратурата на съдебния процес, където крайната дума има съдът. А не да се говори за главния прокурор като публичен доносник, каквито бяха Цацаров и Гешев.
Какво е отношението Ви относно искането на ресторантьорите да се запази по-ниският ДДС за тях?
1994 г., когато беше приет Законът за ДДС, там имаше едно изключение и то беше 20% данък за хлебни и млечни изделия. Нямаше 9% данък върху туристическите услуги и т.н. Всичко беше 20%. И тогава се оказа, че за самата промишленост, която произвежда млечни и хлебни изделия, е по-добре да имат общия, универсалния 20% данък. Защото когато вие използвате електричество например, плащате 20% ДДС. Но вие не можете да върнете този данък тогава, когато продавате хляба. Това беше много ясен аргумент от цялата бизнес общност, всички гилдии в тези два отрасъла. Благодарение на това, през 1998 г. се стига до универсален данък от 20%. Това, което се случи през 2020 г., а след това през 2021 г., да бъдат направени изключения от това правило, доведе до бюджетен дефицит от около 480 млн. Тези 480 млн. се финансират със заеми и с други данъци. Това, че в момента някой иска да има по-нисък данък от всички останали, не означава нищо друго, освен нова дупка в бюджета. Нищо повече.
В общи линии, когато имате такава привилегия, контролът спрямо вас, ако сте ресторантьор, се увеличава. Ако имате пекарна - също. Така че вие имате допълнителни проблеми с това, че имате привилегия. Очевидно има някой, който проверява как се изпълнява тази привилегия. Съответно, когато аз съм проверяващ от БАБХ или данъчен проверяващ, аз трябва да проверя състоянието на фирмата и вие, ако сте от тази фирма, може да ми предложите плащане под масата, за да си затворя очите. Така че това просто разлага цялата система. Всяко едно изключение от правилата означава неравно третиране на различни данъкоплатци от едни и същи или подобни сравними дейности.
Интервю на Георги Камарашев
