Партията се върна в 80-те години на миналия век с липсата на вътрешен демократизъм, истински диалог, малодушно мълчание и издигане в йерархията не с работа, а по произход и приятелство, твърди депутатът от пет парламента.
Интервю на Елизабет Дафинова
-Г-н Атанасов, какво се случи, та след като 12 години бяхте председател на БСП-Кюстендил, хвърлихте оставка?
- Поех партията в Кюстендил на прага на катастрофалната за нас 1997 г. и заедно с моите другари я доведох до първо място в България по изборни резултати. Но в политиката не може вечно да се побеждава. Загубата на тези избори дойде след 5 бляскави поредни победи във всякакви избори - президентски, местни, парламентарни, евроизбори...Подадох си оставката обаче не заради тази изборна загуба, а защото тя можеше да бъде предотвратена, ако в спора, който възникна в Кюстендил, част от ръководството беше взело моята страна. Чувствам дефицит на доверие от страна на част от ръководството на БСП към мен. И докато това беше само мой проблем, аз го преглъщах успешно, тъй като политиката е преди всичко място за гълтане на жаби, а после на всичко друго. Но това вече се превърна в отношение към района, който представлявам. И се стигна до тази драма, която можеше да бъде спестена.
- А каква е драмата?
- Става дума за това, че ми беше обявена война от бившия червен кмет и до скоро председател на местния парламент Кирил Алексов - един човек, който е антипод на моето поведение и който участва във властта, воден преди всичко от личния си интерес.
- Но Кирил Алексов беше кмет на Кюстендил от БСП, организацията ви е работила за него. Не знаехте ли какво представлява той? Кога разбрахте що за човек е?
- Много хора се променят, влизайки във властта. Ето например в този парламент можем да посочим много хора, които са се променили. Някъде през втората година на кметуването му, 1999 - 2000 г., аз разбрах що за човек е. Второто, което искам да кажа, е, че след всяка победа, която постигахме, аз бях отстраняван от някъде. 2001 г. - блестящо представяне на президентските избори, бях изваден от Изпълнителното бюро на ВПС. 2003 г.- най-голям брой общински съветници в цяла България на местните избори, а Алексов тогава не можа да спечели втори кметски мандат. Загуби мажоритарно, въпреки че обикновено личността взема по-голям процент от партията. При нас стана обратно - като партия се представихме отлично, мажоритарният вот беше провален. Висшият съвет, вместо група за обмяна на опит, ми изпрати работна група, която да разследва как така Алексов е загубил. Тогава всъщност се официализира разделението в БСП-Кюстендил, защото активистите ни се наредиха на две опашки - едните да свидетелстват за мен срещу Алексов, другите - да говорят за Алексов, срещу мен. 2005 г. - най-висок процент в цяла България на парламентарните избори, извадиха ме и от ръководството на парламентарната група. След други успехи бях сменен като председател на медийната комисия на ВС. Т.е. това не е едно действие, за да кажеш, че е допуснато от небрежност, от недоглеждане, а е една последователност от действия, които са насочени срещу мен.
- И каква е причината за тях, трябва да има някаква?
- Не мога да кажа. Не съм от хората, които ще тръгнат да се изясняват по коридори и по кабинети. Но, че това е факт - факт е. И когато това недоверие започна да пречи на района, не лично на мен, аз прецених, че повече не бива да бъда пречка. И затова подадох оставка като председател на Общинския съвет на БСП. Сега на първото заседание на Областния съвет, ще подам оставка и като областен лидер.
- Защо все пак загубихте сегашните местни избори? Вярно ли е, че вашата колежка Мая Манолова е в твърде близки отношения с новоизбрания десен кмет на Кюстендил и всъщност е работила за него, а не за вашия кандидат?
- Има специфични причини за загубата в Кюстендил, освен общите за цялата страна. Беше накърнен авторитетът на нашата организация. През годините, в които аз бях председател, ние не сме били по-добре в организационно отношение и като състояние отколкото структурите на БСП в другите български общини. Това, което ние имахме в повече и което ни позволяваше да постигаме тези победи, беше авторитетът като общинска и областна организация. Хората даваха най-високи резултати, а това не се забелязваше. Дори нямаме областен управител от нашата квота. Всичко това демотивира много гласоподаватели, защото голяма част от тези, които гласуват за БСП, не са червени, те не са типично леви избиратели. Но те са виждали партийна организация, оглавена от един човек, който не може да бъде упрекнат в кой знае колко неща, доверявали са се и са се надявали да стане промяна. Но промяна, въпреки успехите, не настъпваше и хората се отляха. Така че, когато авторитетът ни беше накърнен, неуспехът беше неизбежен. Второ, разцеплението - кандидатирането на Алексов за кмет на Кюстендил като независим срещу БСП. През цялото време Алексов беше дундуркан от определени кабинети на „Позитано" 20. След като той се провали през 2003 г., тъкмо от най-важния кабинет в партията дойде решението той да бъде избран за председател на общинския съвет. Защо? За да се поддържал баланс. Сякаш аз, ако концентрирам много власт в ръцете си, ще направя нещо лошо - все едно не ме познават и не знаят що за човек съм. Така се създадоха два центъра на власт в БСП-Кюстендил, въпреки моите предупреждения. И ето какво се получи - мощен втори център на власт, разцепление, кандидатиране срещу БСП и резултатът е на лице.
Що се отнася до Мая Манолова - всякакви слухове вървят. Факт е, че тъкмо нейният съдружник се оказа нашият основен опонент на тези избори и той стана кмет на Кюстендил. Мая се опита да компенсира изпреварващо това обстоятелство с много работа. Тя работи много в тази кампания, но въпросният факт породи напрежение, създаде слухове, казаха се тежки думи на нашите срещи с актива, някои хора се почувстваха обидени - т.е. тя не можа да компенсира това обстоятелство. Не говоря за пикантната страна на въпроса, а за това, че градът е малък, хората и без това ни възприемат нас, политиците, като едно цяло, омотано кълбо - като се започне от „вие там горе" и се стигне до „всички сте маскари". А когато има и общ бизнес - как да ни разграничат? Това съм имал предвид като съм казал „нещастно стечение на обстоятелствата" - че тъкмо съдружникът на Мая се оказа нашият основен опонент.
- Добре, нека да излезем вече от Кюстендил. На последния ви пленум се чуха доста противоречиви оценки на резултатите от местните избори. Премиерът и лидер на БСП ги определи едва ли не като победа (ще пропусна сравнението с петела), а Татяна Дончева и други социалисти ги нарекоха катастрофална загуба и предупредиха, че партията се разпада. Къде е истината, защо оценките са толкова крайни?
- Може би оценката зависи от позицията, която заема съответният оратор. През юни бях в Берлин за операция на очите, но следях едва ли не от реанимацията по интернет какво става у нас и ми стана много болно, когато нашият лидер каза, че е доволен от изборните резултати за евродепутати. Това означава, че сякаш не си даваш сметка на коя партия си лидер. То е все едно да си треньор на „Левски" или ЦСКА и да се задоволяваш с второто място. За тези два отбора целта винаги е шампионската титла и купата, всичко друго е неуспех. Така е и за БСП. Още повече, че ние сами убеждавахме хората колко важни са тези избори, а после Сергей каза, че е доволен от резултата, защото тези избори са най-малко значими за развитието на политическата ситуация в България и за управлението на страната. Затова не се учудвам, че той и сега е доволен. Действително на общия фон се показахме като държелива партия. Постигнахме резултат, който не дава основания да се тръгне към предсрочни избори. Мераклиите за това ще трябва да търсят други аргументи, за да осъществят желанието си. Но намаляването на избиратели, свиването на електоралната ни база, накърняването на най-твърдото ни ядро - 500 000 избиратели, 400 000 на евроизборите - това вече е нещо изключително тревожно. Това са хора, които след първата изневяра на евровота, сега изневериха за втори път и повече не можем да ги върнем. Те са се пречупили вътрешно, преодолели са вътрешния си проблем - години наред са гласували за БСП, но сега са се прекършили и знаят, че не е толкова страшно, ако не гласуваш вече за БСП оттук нататък. Т.е. тази загуба на избиратели е много трудно възвратима. И това е истински тревожното. Затова и Дончева поставя по този начин въпроса, и Янаки Стоилов го постави. Нямаме наистина интегритет. Мнозина не чувстват БСП като своята партия. Гласували са по родови признаци, по емоционални и други най-различни, но в един момент всичко това се оказва слабо - те го прекрачват и повече не гласуват.
- Възможно ли е тези гласове да се върнат, ако БСП промени политиката си и кабинетът започне да провежда лява политика, както съветва Янаки Стоилов?
- Тези гласове можеше да не се отлеят. А дали може да се върнат, ми е трудно да кажа. Тук ще развия тезата за двустранната лоялност, която е от долу на горе и обратно. Но какво се получава при БСП? Избирателите гласуват и очакват определена политика, а като влезем в управлението, ние започваме да обясняваме как точно тази политика не може да се проведе. Веднъж така, втори път така. На третия път - и това се наблюдава в момента - тази едностранна лоялност се превърна в двустранна нелоялност. Нито центърът се съобразява достатъчно с низините, но вече и низините не се съобразяват с центъра. И не излизат да гласуват. Този период е много опасен. Трябва да се премине през един друг период на едностранна лоялност, но този път върхът да е лоялен към низините. И се изисква време низините да повярват, че върхът е лоялен към тях. Не мога да преценя дали разполагаме с това време до края на мандата, за да се възстанови ситуацията на двустранна лоялност. Донякъде е късно. Второ, много е важна реториката. Преди няколко месеца лидерът каза, че няма да се прави ляв завой. Да, политиката е реална дотолкова, доколкото позволяват обстоятелствата. Да, има външни ограничители, има вътрешни обективни реалности. Но не може да кажеш на хората, които гласуват за теб, ей така, че няма да има ляв завой. За какво да гласуват тогава? Коя партия да дойде на власт, за да има по-лява политика? Смятам, че особено в такава тежка ситуация, от изключително значение е реториката. Който не вярва, нека да погледне Бойко Борисов - той 90% има този висок рейтинг благодарение на реториката, а не на действията. А ние говорим без да държим достатъчно сметка за чувствата, емоциите, желанията, настроенията и исканията на нашите избиратели. И това прави задачата ни много трудна.
- Усилено се говори, че президентът Първанов прави своя партия, с която да се върне в политиката след края на мандата си. Може би тя ще е по-лява от БСП и ще провежда по-лява политика, ако е вярно, че в основата й е интелектуалският кръг „Съзидание"?
- Не мога да кажа кой знае колко по въпроса, но примерно на територията на моята област няма някакви прояви на този комитет „Съзидание". Това, на което лично съм бил свидетел, беше в неделя, когато се отбелязваше 80 години от рождението на Стефан Продев и точно държавният глава пожела на Иван Гранитски да си остане културен мениджър (а той е блестящ такъв) и да се занимава по-малко с политика. Разбира се, Първанов е млад човек и би могъл да има реални планове за времето след втория му президентски мандат. Но на мен ми се ще да вярвам, че у нас по-успешен би бил западноевропейският модел с двуполюсната система, колкото и това да е грозна дума, в която има една силна дясна и една силна лява политическа сила. И да речем няколко по-малки, но такива, с които просто да се направи мнозинството, а не фрагментиран, раздробен, шарен парламент - в който да бъде трудно да се направи мнозинство и да не сме сигурни кой точно ще го прави. По-лошо е, когато хора, които стоят в сянка, правят мнозинството. В този смисъл моите изказвания винаги са били насочени към едно по-концентрирано гласуване на избирателите, независимо за кого - да се знае кое е мнозинството, кой управлява и кой носи отговорност. А не да се правят коалиции като у нас, още повече, че ни липсва коалиционна култура. Тук не е Скандинавия, където 25% е суперуспех, при нас това е разгром. Там се правят коалиции с по 6-7 партии, но това е десетилетна традиция, всички те водят една средна политика.
- Има ли провокатори в БСП? Или пък хора, които са феодализирали постовете си? Чуха се такива обвинения от Гранитски, от Цвятко Цветков.
- Чух Цвятко Цветков да го казва някъде. Погледнато така - аз съм един феодал, тъй като 12 години съм председател на Областния и на Общинския съвет на БСП в Кюстендил. И какво от това? Да не би да съм взел 1 стотинка, за тази работа, която съм вършил толкова време? И да не би да не ми е отишло здравето, да не съм стигнал до 4 операции на очите си в рамките на една година от този „феодализъм", на който съм се бил отдал?
- Но той има предвид и други хора в БСП...
- Които не е задължително да са били на постове, но са се държали феодално. Сега е лесно да се критикува. Но забравяме, че БСП беше една „конфискувана" партия, че Доган беше внесъл законопроект за нейната забрана. И че като отидеш в някое село (партийният секретар напуснал партията!) не можеш да намериш един човек, който да си признае: „Аз съм от БСП". Тази партия сме я създавали наново. Аз съм вградил здравето и младостта си в нея. Моето здраве е отишло в шофиране по 3000 км на месец (от 2 години имам служебна кола) не по курортите, а по партийните пътеки. Подарявам ги тези години от живота си - те бяха изпълнени с напрежение и накрая да ти кажат, че си феодал. Добре, че имам чувство за хумор да се смея, иначе то си е направо за плач.
- Провокатор ли е Татяна Дончева?
- Това са хора с индивидуално поведение. Хора, които не се притесняват да кажат онова, което мислят - на един пленум ще стане Татяна, на друг Янаки, на трети аз или някой друг... Но не може да се получи някаква промяна на политиката на базата на авторитета на тези хора, които застъпват по-различно мнение. Някак си поединично те биват дезавоалирани, омаловажавани, обвинявани, че търсят лични изяви - все едно, че Дончева малко е ходила по радиа и телевизии, та търси лична изява. Но въпросът не е в личните изяви, а в това да се промени нещо, защото вървейки така, няма да стигнем до добър край. Така че нека да има такива „провокатори". По-добре е да ги има, отколкото да е мъртвило и да няма нищо.
- Как може да се промени нещо в БСП - чрез чистка в партията и парламентарната група, както се случва в момента в НДСВ, или чрез ремонт на кабинета и отстраняването на някои силни фигури от там?
- Да, нашите проблеми са свързани с политиката, която може и да е по-лява. Но вътре в самата БСП те са свързани с принципите и нормите на вътрешнопартиен живот, които са правили партията силна през годините. Виждаме отстъпление от тези принципи, виждаме, че са други лостовете към постовете. Виждаме, че гаранция за успеха ти не е твоята работа, резултатите, които постигаш, процентите, които вземаш - не зависиш от това, а зависиш от произход, протекции и загуба на лично достойнство. Тук не става дума да не се подмладява БСП, да не се обновява - и ние сме влезли в политиката на по 37, 38, 39 години - но трябва да има критерии. Трябва да се изминават стъпалата на йерархията - като стигнеш на един етаж, да го уплътниш с работа, да се докажеш и след това да преминеш на по-горния. Не може да скочиш от нищото на върха на партията. Какво ще ми каже един такъв член на ИБ, който до вчера не е знаел нищо за партийния живот и за политиката. И изведнъж ти трябва да го възприемеш като авторитет! Кои са членовете на ИБ? Аз изброявам до десетина, да не говорим за избирателите. Каква листа имахме за евроизборите? Там трябваше да фигурира ярко име - дали ще е Дончева, Янаки Стоилов или Паскалев - което да дава физиономията на листата на БСП. Самоцелното подмладяване катастрофира в евроизборите. А каква е ролята на личностите се вижда най-добре от случая Паскалев - той беше доведен до там, да ходи с ръце в джобовете по коридорите на НС и да се чуди къде да прилага огромния натрупан опит като успешен кмет, като председател на Сдружението на общините и като вицепремиер. Ето, Костадин Паскалев победи в Благоевград. Това трябва да подскаже на нашето ръководство, че политиката се прави с личности. И не трябва да се гледа кой на кого е близък, за да се издига, а да се види кой е в състояние да привлича гласове - политиката е изборна работа и може да си най-добрият експерт, но като не гласуват за теб, няма къде да прилагаш експертните си умения. Значи, първо трябва да имаш харизма, за да гласуват за теб. Много съм вярвал, че Сергей Станишев, като млад човек, ще разшири демократизма в партията. Такъв имаше при Първанов - всяко кадрово решение се подлагаше на тайно гласуване. Така Първанов проверяваше доколко неговите идеи намират поддръжка - първо в групата, после във ВС. А сега се гласува ан блок, дори и театралните оставки след евроизборите - подадоха си оставките, а след това почти всички се върнаха в ИБ. Дали щяхме да загубим евровота, ако листата беше минала на тайно гласуване? Сигурно не, защото се видя, че след като беше избрано новото ИБ, всъщност най-много задрасквания получиха някои хора, които Сергей непрекъснато тика напред.
- Т.е. той си ги харесва, а хората не ги харесват.
- Висшият съвет не ги харесва, да не говорим за електората. Ако тази листа беше минала на тайно гласуване, може би щяха да се направят някои корекции, като се види примерно, че Кристиян Вигенин е получил много задрасквания. Все пак, може би някой щеше да стане и да каже: Абе, къде сме тръгнали с тия хора, които не получават одобряването на самия ВС, а ще чакаме обществото да ги одобри? Тогава се гласува ан блок и резултата на евроизборите го видяхме. Значи, много зависи от това да налагаш като лидер един истински демократизъм, да има истински диалог, а не само да чуем кой какво казва. Истинският диалог се получава, когато в залата е дадено разумно предложение, да намериш начин да го включиш в предварително раздаденото проекторешение. Аз не помня такъв случай - нещо да е било добавено към предварително спуснатото решение от ИБ. Това не се ли направи в БСП, тя няма да се развива нормално. Мълчанието също е голям проблем. Както казах, веднъж стане Янаки, после Дончева...Ето например, когато отпаднах от евролистата, по време на пленума почти всички колеги от парламентарната група намериха начин да ми стиснат ръката и да кажат, че са много учудени защо става така, но го направиха в кулоарите. В залата - пълно мълчание. И това ме върна чак в 1980 г., когато трябваше да бъда освободен като секретар на Комсомола в Кюстендил, за да се освободи място за едно протеже. Предната вечер се събрахме на по чаша заводски секретари на Комсомола, учрежденски и т.н. Всички бяха възмутени, заканваха се: „Аз утре ще стана, такова изказване ще направя, ще гласувам против!" На другия ден бях освободен единодушно при пълно мълчание в залата. Ето къде сме се върнали - това е страшно! Това трябва да се промени и то може да стане отгоре надолу. Ако не се възстанови нормалният партиен живот, няма защо да се чудим, че имаме кухи структури по места, тъй като всеки гледа какво става горе и го копира.
- Евентуален ремонт на кабинета може ли да промени нещо в БСП и управлението?
- Не мога да кажа нещо конкретно. Но даже всесилният Костов бавеше ремонта, тъй като разбуташ ли веднъж схемата, постройката, сградата на управлението след това е подложена на изпитание. Видяхме тогава, че в парламента дойдоха Бакърджиев и други, които беше сменил, и около тях се оформиха едни ядра срещу Костов и правителството. Т.е. това създава главоболия. Затова всеки премиер, поне в България, се стреми да отлага ремонтите във времето, да ги направи колкото се може по-късно, за да запази стабилността на самото управление. Но тук трябва да се прецени кой е ключовият момент, да улучиш момента, както се казва, за което се иска майсторлък.
