"САЩ от векове имат огромен интерес към Гренландия. След Втората световна война САЩ изградиха военновъздушна база в Гренландия, която вдигнаха на ниво военно-космическа. Оттук нататък САЩ ще използват острова за своите стратегически цели за прихващане на междуконтинентални балистични ракети, изстреляни към американска територия, както и за защита от нападение с космически средства, каквито в момента развиват и Русия, и Китай. С Гренландия, САЩ ще могат да се противопоставят доста по-ефективно на действията на Северния флот на Русия, който действа в тези води".
Това заяви пред ФрогНюз бившият зам.-министър на външните работи, дипломат и международен анализатор Милен Керемедчиев.
"Икономическите възможности на Гренландия да подпомогне американската икономика също са големи. Китай е сложил ръка на почти всички мини, които произвеждат литий и ценни метали, необходими за изработването на батерии за електрически автомобили. Единствената неокупирана територия за добив на точно тези метали остава Гренландия", посочи още той.
"В началото желанието на президента Тръмп да обяви едва ли не Канада за 51-и щат на САЩ също прозвуча налудничаво. Колкото и странно да звучи, има интерес и от страна на канадците – от голяма част от тях, да имат много по-близко сътрудничество със Съединените щати. Тук не говорим Канада стане 51-и щат, а по-скоро говорим за много по-близка единна икономика между Съединените щати и Канада. САЩ, между другото, охраняват цялата територия на континента Северна Америка, в това число и Канада, от евентуални провокации на руските и китайските военновъздушни и военноморски сили", каза Керемедчиев.
А относно Панамския канал, той смята: "Не говорим за война между САЩ и Панама, защото Панама няма въоръжени сили, няма своя армия. По-скоро можем да предположим сценарий, в които американските въоръжени сили поемат контрола и охраната на Панамския канал. Възможно е без пушка да пукне охраната и контролът на Панамския канал да премине изцяло под американски контрол".
Вижте цялото интервю:
Защо го има го желанието от страна на американския президент Доналд Тръмп САЩ да придобие контрол над територията на Гренландия – какво печели?
Тази идея не е на Тръмп – тя е много стара. Тя е стартирана още през 1967 година от президента Андрю Джонсън, който, след като купува Аляска, проявява интерес и желание да купи и Гренландия. Тогава не успява да се споразумее с Датското кралство и покупката не се осъществява. След Втората световна война президентът Хари Труман прави ново предложение за купуване на Гренландия и предлага средства от 100 милиона долара, за да я купи. Отново е получен отказ.
Съединените щати в продължение на векове имат огромен интерес към този остров, който е един от най-големите острови в света. Също така – той е на изключително стратегическо местоположение. След Втората световна война САЩ изградиха военновъздушна база в Гренландия, която в последните години вдигнаха на ниво военно-космическа. Оттук нататък САЩ ще използват острова за своите стратегически цели от гледна точка на защита от балистични ракети, от ракети с висок радиус на действие, от нападение с космически средства, каквито в момента развиват и Русия, и Китай.
Интересът на САЩ към Гренландия е от столетия, така че не можем да обвиняваме Тръмп в това, че той ненадейно се е събудил и решил да направи това предложение.
Гренландия в момента е част от Дания, самоуправляваща се територия е, има автономност. В хипотеза на по-голям американски контрол – какви юридически събития биха могли да се случат?
Остров Гренландия има статут на автономна територия под датската корона. Те могат с референдум да решат дали да се отделят в самостоятелна страна, или да останат под юрисдикцията на Кралство Дания.
За момента тези 45 хиляди жители, които живеят на този огромен остров, не са взели такова решение на референдум. Всяка година датската държава дава на Гренландия субсидия в размер на 500 милиона евро, за да може населението да продължава да съществува – те нямат много възможности за препитание извън лов и риболов.
В допълнение в Гренландия има огромни залежи и на метали – и то редки метали – и на газ, и на нефт. Островът наистина се явява изключително интересен и от гледна точка на икономическите интереси, които биха имали Съединените щати.
Какви според Вас са вероятностите такъв референдум да се проведе и всъщност да има някаква промяна в уредбата на острова?
Колкото и налудничава да звучи тази идея на Тръмп, тя не е лишена от реализъм. Ако вземем хипотезата, че САЩ решат да субсидират икономиката на Гренландия с например 1 милиард долара в сравнение с тези 500 милиона евро, които предоставя Дания, много е възможно жителите на Гренландия да проявят желание за автономия.
Не смятам, че Гренландия би станала част от Съединените щати. По-скоро предлагам една доста близка икономически и административно територия, която ще обяви независимост от датската корона и ще работи в много по-близко икономическо и административно сътрудничество със Съединените щати. Например – много е възможно Гренландия да приеме американския долар като официална валута. Може администрацията на Гренландия да има много по-близки отношения с администрацията на Съединените щати. Говорим за една много близка, отново автономна територия, но вече излязла от орбитата на Дания и гравитираща в орбитата на Съединените щати.
Трябва да отбележим също факта, че самата Дания не изключва категорично тази възможност. Министърът на външните работи на Дания каза, че САЩ са статически партньор на Дания и те искат да обсъдят бъдещето на Гренландия в преговори, така че то да бъде взаимноизгодно и за двете страни. Видимо е, че и самата Дания проявява склонност да започне преговори със САЩ относно статута на Гренландия.
В хипотеза на по-мащабен световен конфликт, каква военностратегическа роля би изиграла Гренландия?
Островът може да играе съществена статистическа роля от гледна точка на прихващане на междуконтинентални балистични ракети, които, не дай си Боже, биха могли да бъдат изстреляни към американска територия. С Гренландия, САЩ ще могат да се противопоставят доста по-ефективно на действията на Северния флот на Русия, който действа в тези води. Не на последно място, Тръмп все пак е бизнесмен, а икономическите възможности на Гренландия да подпомогне американската икономика също са големи.
В момента производството на литий, на ценни метали, които се използват най-вече в автомобилостроенето, и то в производството на батерии за електрически автомобили, са изцяло в сферата на влияние на Китай. 100% от батериите за производство на автомобили се произвеждат в Китай. Китай е сложил ръка на почти всички мини, които произвеждат литий и ценни метали, които са необходими за изработването на тези батерии – в това число и в Африка. Така че, може би, единствената неокупирана територия за добив на точно тези метали остава Гренландия. По този начин САЩ имат голяма възможност да придобият суверенитет от гледна точка на изграждането на собствен капацитет, собствени ресурси за производство на батерии за електрически автомобили – нещо, за което в момента те са изцяло зависими от Китай.
Тръмп погледна и към Канада – публикува две карти на присъединената към САЩ Канада. Какво мислите по този казус?
В началото това желание на президента Тръмп да обяви едва ли не Канада за 51-и щат на САЩ също прозвуча налудничаво. Това, разбира се, е малко извадено извън контекста, но ако погледнем реалността, ще видим, че в момента Канада претърпява изключително тежка икономическа ситуация. Канада е единствената страна-членка на Г-7, в която брутният вътрешен продукт спада, вместо да расте в последните години.
“Благодарение” на управлението на премиера Трюдо, Канада от водеща икономика в момента се очертава като една страна с буксуваща икономика, със сериозни социални проблеми – бедността е висока, много сериозна е зависимостта от американската икономика. Търговските отношения между Канада и Съединените щати са най-големите между две страни в света. Търговският стокообмен между Канада и Съединените щати е един трилион долара, като САЩ са в търговски дефицит – всяка година те плащат с 200 милиарда долара повече, отколкото получават от търговията с Канада. 20% от автомобилите, които се произвеждат в Канада, се използват в САЩ – нещо, което президентът Тръмп каза, че може много лесно да промени, ако премести американското автомобилостроене от Канада в например Детройт.
Колкото и странно да звучи, има интерес и от страна на канадците – от голяма част от тях, да имат много по-близко сътрудничество със Съединените щати. Тук не говорим Канада стане 51-и щат, а по-скоро говорим за много по-близка единна икономика между Съединените щати и Канада. САЩ между другото охраняват цялата територия на континента Северна Америка, в това число и Канада, от евентуални провокации на руските и китайските военновъздушни и военноморски сили.
Ако наистина се стигне до някакъв тип обединение, аз по-скоро го виждам не като една държава, а като една система – както би било и в Гренландия: единна икономическа и политическа система. Тоест американският долар да измести канадския долар като валута в Канада, в Канадската централна банка да влязат представители на Американския федерален резерв, така че да има много по-близко икономическо сътрудничество с Канада.
Основният въпрос е как Квебек и френскоговорящите провинции на Канада биха реагирали на такъв тип близко сътрудничество. Ясно е, че южните провинции на Канада, които са изцяло зависими от американска икономика, биха се съгласили на такъв тип сътрудничество, докато във френските територии със сигурност биха проявили нежелание. Затова може да говорим и за вътрешно социално и политическо напрежение в Канада.
Но ако погледнем реалните икономически и статистически факти, ще отбележим, че тази идея, която звучи толкова налудничаво, не е лишена от някакъв смисъл.
Тръмп говори също за военна или икономическа принуда за придобиване на контрол и върху Панамския канал. Възможна ли е американска военна намеса?
Около Панама ситуацията е много по-особена. Съединените щати са тези, които са прокопали Панамския канал. Панамският канал е от изключително стратегическо и икономическо значение за Съединените щати. Президентът Тръмп казва, че не изключва военен сценарий за овладяване на Панамския канал.
Тук не говорим за война между САЩ и Панама, защото Панама няма въоръжени сили, няма своя армия. По-скоро можем да предположим сценарий, в който американските въоръжени сили поемат контрола и охраната на Панамския канал. Възможно е без пушка да пукне охраната и контролът на Панамския канал да премине изцяло под американски контрол.
За мен по-скоро това е военният сценарий, за който говори Тръмп и който толкова плаши анализатори и медии. Става въпрос по-скоро на стратегическо преместване на въоръжени сили за опазване на Панамския канал, отколкото за водене на бойни действия с несъществуваща армия.
Интервю на Илияна Маринкова
