„Заканите на Тръмп да спре или силно да редуцира помощта за Украйна оголват стара и нелекувана болест на американската външна политика: спонтанна и субективна смяна на приоритетите. Късогледството на американските и на западноевропейските политически лидери поставя Европа пред агресивната заплаха от тоталитарна държава начело с трудно предсказуем социопат, политически и военен престъпник“.
Това посочи пред ФрогНюз капитан I ранг о. з. Васил Данов, военен журналист и член на Атлантическия съвет на България.
„Изтеглянето“ на САЩ от Украйна сега ще е още по-грозно, защото САЩ за втори път след 2014 г. погазват ангажиментите си, подписани в Будапещенския меморандум от 1994 г".
„Украинският народ се доказа като силна и жизнеспособна нация с висок с творчески потенциал. Нация, достойна да живее свободно и да се развива сред цивилизованите европейски народи. Както българският етнос устоява под османския ятаган, а после упорито и търпеливо в течение на векове израства до силен и най-многоброен народ на Балканския полуостров, така и украинците оцеляват и възмъжават в душегубката на Руската империя и на СССР, за да се докажат във Втората световна война и в сегашния титаничен отпор срещу най-жестоката тоталитарна машина, създадена някога от Сталин и мутирала в мракобесно, злобно и самотно чудовище от филм на ужасите“, смята още той.
„В България оцеляваме и даже се развиваме със скромни темпове, благодарение на европейските фондове, на европейските програми, решения и регламенти, благодарение на военната и политическата мощ на НАТО. Остава ни нещо още по-трудно: партиите в НС да излъчат мнозинство, да съставят правителство и най-сетне да започнат затлачените и дълго отлагани реформи “, заяви кап. Данов.
Ето и цялото интервю:
Кап. Данов, през отминаващата седмица получихме информация за ново настъпление на Украйна към Курск, което беше изненадващо събитие, но новините от фронта сякаш са в застой. Как оценявате моментното състояние на бойните действия?
В момента сме свидетели на кратко затишие в хода на бойните действия, вероятно продиктувано от очакванията на воюващите страни за първите ходове на президента Тръмп след инаугурацията му на 20 януари.
Възможно е и прегрупиране на въоръжените сили с цел да извлекат максимална изгода от последните удобни за бойни действия дни преди дълбоките снегове, които често покриват украинската земя през този сезон.
Ситуацията продължава да бъде патова: Русия не може да победи и да превземе Украйна, а украинската държава не притежава достатъчно ресурси, за да прогони агресора. След близо три години яростни и варварски настъпателни действия на руската военщина лъснаха почти всички политически, военни, икономически, етнически, културни и исторически недъзи на Русия и на Руската федерация.
Украинският народ се доказа като силна и жизнеспособна нация с висок с творчески потенциал. Нация, достойна да живее свободно и да се развива сред цивилизованите европейски народи.
Както българският етнос устоява под османския ятаган, а после упорито и търпеливо в течение на векове израства до силен и най-многоброен народ на Балканския полуостров, така и украинците оцеляват и възмъжават в душегубката на Руската империя и на СССР, за да се докажат във Втората световна война и в сегашния титаничен отпор срещу най-жестоката тоталитарна машина, създадена някога от Сталин и мутирала в мракобесно, злобно и самотно чудовище от филм на ужасите.
Именно около инаугурацията на Тръмп у нас и в останалите европейски държави се говори за мир, който изглежда сякаш на всяка цена. В същото време в Украйна руският терор продължава - пресен пример в Запорожие, където руските ракети убиха 13 души преди дни. Какво развитие виждате за войната срещу Украйна през 2025 година - може ли Тръмп да я спре, както твърди самият той?
Не, Тръмп няма самичък да спре войната и за жалост, засега няма никакъв план. Както винаги, бизнесменът Тръмп разчита на интуиция, на импровизации и на заплахи срещу противника. Нито една от заканите, отправени през първия му мандат, не донесе положителен резултат. По-скоро обратното.
Малка е вероятността, че посредничеството на САЩ ще доведе до траен и взаимно приемлив завършек на преговорите между държави с коренно противоположни интереси.
Съществува минимална вероятност примирието и преките или индиректни преговори да развържат ръцете на американската администрация при предполагаемия отказ на Путин да приеме условията на Доналд Тръмп, след което САЩ ще имат основание да подновят или даже да усилят помощта си за Украйна. Подобна вероятност е минимална, но все още същестува. Тогава посредникът Тръмп ще има правото да възкликне: „Опитах се да посреднича, но агресорът Путин отказва да обсъжда разумна алтернатива на войната!“.
Подобен сценарий се предвижда по-скоро от представители на Пентагона и на Украйна.
По-неприятният вариант е САЩ наистина да се оттеглят от подкрепата за Украйна и изцяло да я прехвърлят върху европейските членки на НАТО. Подобна перспектива би била изключително тежка за Украйна, тъй като в момента 69% от военната и финансовата помощ за воюващия народ идва от САЩ.
През последните 20 години европейските ни съюзници недалновидно и конформистки се деиндустриализираха и демилитаризираха и сега ще им бъде далеч по-трудно да възстановят отбранителния си потенциал и икономиките им да заработят за ускорено довъоръжаване и подпомагане на украинската отбрана.
За пореден път късогледството на американските и на западноевропейските политически лидери поставя Европа пред агресивната заплаха от тоталитарна държава начело с трудно предсказуем социопат, политически и военен престъпник.
Заканите на Тръмп да спре или силно да редуцира помощта за Украйна оголват стара и нелекувана болест на американската външна политика: спонтанна и субективна смяна на приоритетите, при които САЩ безотговорно и грубо захвърлят свои верни съюзници в Южен Виетнам, Лаос, Камбожда, Афганистан, редица американски и латиноамерикански държави.
А след десетилетия се оказва, че дъртият лисугер Хенри Кисинджър е заблуждавал президента Никсън, водил е някаква своя външна политика в угода на СССР и на Китай, след което американското лидерство в Свободния свят е превърнато в посмешище.
В случая с Украйна „изтеглянето“ на САЩ е още по-грозно, защото САЩ за втори път след 2014 г. погазват ангажиментите си, подписани в Будапещенския меморандум от 1994 г. Тогава с подписа си президентът Клинтън гарантира независимостта и териториалната цялост на Украйна след отказа на страната от ядрения ѝ статут.
Днес само Великобритания остава непоклатим стожер на съглашението от Будапеща и верен съюзник на воюваща Украйна. Но както след Втората световна война силите на Британия не са достатъчни, за да озаптят съветската експанзия.
Почти по същия тертип през 1945 г. Държавният департамент на САЩ и президентската администрация посрещат многобройните доклади и тревожни грами от дипломати и военни представители в Съюзническата контролна комисия, когато под диктовката на сталинските главорези комунистическата „народна“ власт започва изтребление на българския политически, икономически, културен и военен елит. Стандартният отговор на високопоставените политици и генерали във Вашингтон е бил: „Нали не си представяте, че заради жертвите на комунистическата вакханалия в България президентът Труман ще започне Трета световна война срещу Сталин?!...“.
Споменавайки България - какво предстои за страната ни? Ще успеем ли да се измъкнем от руските хибридни влияния?
Всичко хубаво, което ни се случи след 2007 г., стана благодарение на членството ни в ЕС и НАТО. Въпреки усилията на български политици, на кремълска агентура и на руски хибридни операции БВП нараства, растат и доходите на „трудещите се“. Оцеляваме и даже се развиваме със скромни темпове, благодарение на европейските фондове, на европейските програми, решения и регламенти, благодарение на военната и политическата мощ на НАТО.
Остава ни нещо още по-трудно: партиите в НС да излъчат мнозинство, да съставят правителство и най-сетне да започнат затлачените и дълго отлагани реформи. Реформи на МВР и на службите за сигурност, на гнилата и разкапана съдебна „система“, на колониалната администрация, на корумпираната и покварена пост-сталинска прокур(в)атура, на енергетика и на образование, на селско стопанство и на БДЖ, на социално законодателство, на културна сфера и на още какво ли не, за да се опитаме да се измъкнем от класацията за най-бедна, най-изостанала и най-бавно развиваща се държава от европейското семейство.
Интервю на Илияна Маринкова
