От началото на годината ДДС за хляба отново е 20%. През 2022 г. заради пандемията от COVID-19 беше намалена временно на 0%. Осезаемо цената на хляба се повиши, каза председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева
Тя заяви, че хлебарите и мелничарите са сложили 20% върху цената на хляба още на 1 януари, защото Законът е категоричен и влиза в сила от началото на 25 г.
В ефира на bTV поясни, че нулевата ставка на хляба до голяма степен е изсветлила бранша, който допреди това е бил 45% в сивата икономика.
„По официални данни на НАП хлебарите към края на 2023 г. са внесли в хазната под формата на данъци и осигуровки над 1,5 млрд. лева заради нулевия ДДС, защото постоянно бяхме в режим на ревизии. Сега очакваме да се върнем пак в сивата икономика“, коментира тя.
По думите ѝ би било „много добре“ за бранша, ако държавата ги компенсира заради високите цени на електрическата енергия.
„При нас основно се ползва електрическа енергия. След войната в Украйна започна да се говори, че няма достатъчно газ и това предизвика тревога и така всички преустроиха производствените си линии на електроенергия“, посочи Кукушева.
Тя поясни, че заради нестабилната обстановка и войната в Украйна се е наложило браншът да мине на електричество.
„Ние се занимаваме с правата на потребителите. В крайна сметка до ДДС трябва винаги да има една скоба и да пише - това е данък върху потреблението, плаща го последният. Когато бизнесът говори за ДДС, той говори за счетоводни процедури, защото те само начисляват. Накрая ние потребителите плащаме цялото ДДС. Бизнесът една стотинка не плаща, той само трансферира по веригата. Така че – не са в нас парите, със сигурност", заяви в предаването „Тази събота“ Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.
„В България стана модерно бизнесът да работи за субсидиевъдство. Всеки бранш се опитва да намери някакви аргументи, за да получи помощ от държавата – дали ще е субсидия, данъчна преференция, таван върху цените на тока, или нещо друго. Но всички браншове развиват свои стратегии как да лобират. И всички използват потребителите като оправдание, само че потребителите никой не ги слуша и никой не ги пита“, допълни Богомил Николов.
„Направихме една проста сметка – ако човек консумира една трета хляб на ден, това означава, че изяжда 10 хляба на месец, по около 30 стотинки увеличение, прави три лева. В същото време, ако изтеглите бърз кредит от 1 000 лева, ще платите още 1 000 лева, за да ги върнете. Въпреки че законът е поставил таван на цената на кредита, който не се спазва. Ако говорим за потребителите, трябва да гледаме там където отиват парите, там където най-много ни взимат парите. Дайте да гледаме къде ни ограбват най-много. Със сигурност не е с хляба“, заяви той.
„Ако сега се отстъпи са по-ниска ставка на ДДС, моментално, още на следващия ден много други ще поискат по-ниска ставка. И те ще извадят безброй аргументи. Солиден аргумент е изсветляването на икономиката. Ако наистина се стига до изсветляване и по-голяма събираемост, добре. Но нека не говорим за това че бизнесът мисли за потребителите. Това е малко фалшиво“, допълни Богомил Николов.
По думите му от нулевата ставка единственият печеливш е бизнесът.
„За да не го казвам аз, вземете микрофона, направете една анкета – ако намерите един човек, който е усетил ползата от нулевата ставка – браво“, каза още той.
„Според мен разговорът трябва да е или-или. Или еднакво ДДС за всички, или намалено за много други. Аз ще ви кажа, че е по-важно ябълките да са с намалено ДДС, защото са здравословни. Ето аргумент. Но друг ще ви каже, че човек дава много повече пари за лекарства на месец, отколкото за хляб и че трябва лекарствата да са с намалено ДДС. Всеки бранш ще изкара аргументи“, допълни Николов.
