"Решението на Meta Platforms (Facebook и Instagram) да премахне проверката на фактите в САЩ е продиктувано от политически и бизнес причини, включително завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом“. Това заяви Марин Лесенски от Институт "Отворено общество" в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
"Фалшивите новини не засягат само определена група хора, а засягат цели общества. В общества с ниска медийна грамотност - като България - това води до крайна поляризация, а след като хората не могат да се съгласят за най-обикновени неща, едно общество не може да функционира, каза Лесински.
"Проверката на фактите е един от инструментите, които ни помагат да се борим с фалшивата информация, която понякога може да бъде опасна за здравето. Медийната грамотност е друг такъв инструмент - всеки потребител би трябвало да знае как да работи с медиите, как сам да открива вярната информация. Но това е по-дългосрочен инструмент".
Решението на Марк Зукърбърг отразява различните виждания за свободата на словото в САЩ, в Европа, Канада и Нова Зеландия, коментира Лесински.
"В Европа свободата на словото не е безгранична - има ограничения, например за отричането на Холокоста, което отразява различния исторически опит".
Но не може да каже, че САЩ или Европа имат по-голяма свобода на изразяване, добави Лесински.
Първоначално, Meta ще има ползи от повечето генерирано съдържание, но това може да отблъсне потребителите, "ако те решат, че се сблъскват с прекалено невярна или противоречива информация, и да се насочат към други социални мрежи".
Някои европейски страни - Естония и скандинавските държави - имат по-висока медийна свобода от САЩ, каза Лесински.
"Разделението в Европа по отношение на медийната свобода не е точно изток-запад, а по-скоро север-юг. България е една от последните, заедно със страни като Унгария в ЕС, и съседните на нас страни като Турция".
Доклад на Институт "Отворено общество" за медийната свобода показва два основни фактора за това до каква степен различните страни са уязвими на дезинформация; България е на 35-то място от 41 държави в това изследване.
"Има два основни проблема - единият е качеството на образованието, което трябва да се повиши; другият е свободата на медиите".
Решенията на тези проблеми са дългосрочни и в по-близък план е добра идея да се въвежда целево медийно образование сред хората; системата за медийна грамотност във Финландия, например, започва от най-ранна детска възраст, коментира Лесински и добави, че въвеждането на такава система в България би било трудно.
"Трябва да се изгради от начало, да бъде прилагано систематично, и цялото общество да е съгласно."
