Процедурата за избор на главен прокурор да бъде прекратена, но без каквито и да е ограничения за Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто членове са с изтекъл мандат, да открие нова при същите условия, прие правната комисия, която обсъжда на второ четене трите проекта за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Тя не прие и предложените нови изисквания спрямо назначаваните за изпълняващи функциите на председатели на върховните съдилища и главен прокурор.
Ако и пленарната зала гласува по същия начин, което се очаква да стане още утре, ефектът от предложените промени ще е, че ВСС ще трябва да прекрати единствената висяща процедура – тази за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов. Той обаче може веднага след това да открие нова процедура, както и такава за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС). През това време няма пречки изпълняващи функциите на тези две длъжности да останат съответно Борислав Сарафов и Георги Чолаков.
Предвид това, че изборът за главен прокурор е насрочен за този четвъртък, а дотогава измененията няма как да влязат в сила, резултатът ще е, че те ще послужат за основание на президента Румен Радев да не издаде указ за назначаване на Сарафов, ако ВСС го избере на поста, а след това съветът няма да може да продължи процедурата.
Правната комисия отхвърли предложенията и на ПП-ДБ, и на Възраждане“ да се забрани на Висш съдебен съвет, чийто членове са с изтекъл мандат, да избира председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Това стана с 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 9 „въздържал се“. Против бяха от „ДПС-Ново начало“, а ГЕРБ и БСП се въздържаха.
След това гласуване съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев, който представляваше Съюза на съдиите в дискусията, заяви, че след като това принципно предложение не е било прието, няма смисъл той повече да участва в заседанието.
Със същото мнозинство 11:3:9 бяха отхвърлени и всички ограничения относно изпълняващите функции председател на ВКС и ВАС и главен прокурор.
Комисията не прие и идеята в закона да се предвиди т. нар. двойно мнозинство или мнозинство в мнозинството при избора на председатели на ВКС и ВАС.
На второ четене от комисията беше прието Върховната прокуратура да си върне наименованието Върховна касационна прокуратура. След кратко объркване на финала не беше одобрено тя да има общо събрание. Не бяха въведени и общи събрания в останалите прокуратури.
С 11 гласа „за“, 3 „против“ и 7 „въздържал се“ беше ограничен броят на заместниците на главния прокурор, като беше записано, че те са двама.
Депутатите записаха в съдебния закон (чл. 6), че „съдиите, прокурорите и следователите осъществяват дейността си обективно и при спазване на принципите за политическа неутралност“. И отхвърлиха предложението да се забрани един и същи прокурор да участва в разглеждането на делото на различни инстанции.
Беше премахнато правомощието на главния прокурор пряко да ръководи Националната следствена служба. Депутатите приеха, че тя се ръководи от директора си. И той има следните правомощия:
1. да осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба;
2. да осъществява методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
По настояване на министъра на правосъдието Мария Павлова отпаднаха всички предложения в законопроектите, свързани с командироването. Тя напомни на депутатите, че това е сложна материя, която се урежда обстойно в подложения на обществено обсъждане проект на министерството.
Комисията отмени правомощието на министъра на правосъдието да предлага председатели на съдилища, като то остава по отношение на ръководителите на прокуратури, предава lex.bg.
