НОВИНИ

„Изтокът гъмжи от живот и там е евтино.“ Животът според източната философия не е толкова важно нещо. С риск да прозвучи безчувствено, просто не се цени толкова високо на Изток, колкото на Запад.

- Какво мислите, генерале?

– Разбира се, съгласен съм с професора. Истината често е неприятна. Какво мислите, капитане?

- Е, тук си позволявам да възразя на професора. Според мен животът на Изток все още има цена, и то не малка.

- Значи искаш да кажеш, че професорът греши?

- Не, не. Но, разбирате ли, господа: ние считаме само човешкия живот за ценен , докато за западняка той е безценен .

Такъв е разговорът между американски конгресмен, американски професор и двама бивши южновиетнамски офицери в романа „Симпатизантът“, който спечели наградата „Пулицър“ през 2016 г. и е филмиран през 2024 г. Героите в романа обсъждат провала на Съединените щати във Виетнам и стигат до въпроса за стойността на човешкия живот в различните култури. Не е изненадващо, че в разгара на пълномащабна война страната ни стигна до същия деликатен въпрос.

През есента на 2024 г. авторитетният публицист Виталий Портников шокира много съграждани със следното изказване : „Докато увеличаваме стойността на човешкия живот, това ще създаде проблем за нас, ако продължим да оцеляваме във войната. В Русия може да живее само страна, в която стойността на човешкия живот по принцип е близка до руското ниво .

Няма да разберем колко Виталий Едуардович цени собствения си живот. Но страховете, че стойността на обикновения украински живот може да нарасне твърде много, изглеждат неоснователни.

Вече почти три години наблюдаваме обратния процес: човешкият живот в Украйна постепенно се обезценява.

Да, тази цена все още е по-висока, отколкото в Русия, където хората се третират като боклук. Но домашният живот определено не се счита за безценен като живота на човек на Запад, който теоретично продължава да действа като цивилизационен ориентир за украинците.

Всичко, което ни е станало обичайно и познато – ежедневната смърт на нашите сънародници на фронта, вражеският терор срещу мирното население, ексцесиите при принудителна мобилизация – остава немислимо за съвременния западен свят.

От втората половина на ХХ век в Европа и Съединените щати доминира идеята за безценността на човешкия живот. Смята се, че само професионални войници, които доброволно са направили такъв избор, трябва да рискуват живота си, а не цивилни.

И когато упрекваме чуждестранните партньори в малодушие и се присмиваме на натрапчивите им страхове от ядрена война, си струва да си припомним, че една от основните причини за нерешителността на Запада е убеждението, че животът на собствените му граждани е безценен.

Но способен ли е такъв Запад да се противопостави на нехуманната Русия и нейните потиснически съюзници? Може ли Западът да удържи настъплението на войнстващите диктатури? Или това е възможно само за Украйна, която е готова да плати за суверенитета и териториалната цялост с десетки хиляди човешки животи?

Едва ли си струва да се отрича, че по-ниската стойност на украинския живот в сравнение със западния живот е свързана не само с войната, но и със съветския произход. Преди около 40 години Украйна и Русия бяха част от една държава, в която, меко казано, човешкият живот не беше ценен.

Тази държава се гордееше с многомилионните си загуби през Втората световна война и насърчаваше принципа „Няма да стоим зад цената“. Дори през относително вегетарианските 80-те години на миналия век, тя не се поколеба да изпрати своите граждани да умрат в Афганистан и да получат смъртоносни дози радиация в атомната електроцентрала в Чернобил.

След разпадането на съветската империя през 90-те години Западът се наслади на плодовете на победата в Студената война, повярва в „края на историята” на Фукуяма и се убеди, че всеки човешки живот е безценен. И по това време постсъветското пространство се превърна в арена на социално-икономически катаклизми и престъпни разправии, които също не ни научиха да ценим човешкия живот.

И въпреки че, за разлика от Русия, Украйна през 21 век се опита да се приобщи към либералните и хуманни западни ценности, това закъсняло приобщаване не стана всеобщо и необратимо.

Когато украинската държава беше изправена пред необходимостта от масова принудителна мобилизация, се оказа, че мобилизационните дейности са най-лесни за извършване сред най-малко западните слоеве от населението. В консервативна селска пустош. В предприятията, които наследихме от "лъжичката". Сред по-старото поколение мъже, които преживяха съветската епоха с почти всеобща военна служба.

А най-трудно е насилствено да се мобилизират младите представители на средната класа в големите градове. Тези безстрастни обикновени хора, които в най-голяма степен са усвоили съвременния западен манталитет и идеята за безценността на човешкия живот – в случая своя собствен.

Общоприето е, че след 24 февруари 2022 г. Украйна се бори с озверелите руски орди за правото да бъде част от западния свят. Но в момента това твърдение е вярно само в геополитически план. Защото психически кръвопролитната война не сближава украинците със Запада, а напротив, отдалечава ни от сегашния Запад.

Всъщност до 24 февруари 2022 г. беше много по-лесно да си представим Украйна като органична част от Европа през 21 век. Сега Украйна изглежда по-скоро като страна-щит, страна-бастион, страна-крепост, покриваща една мирна Европа. И крепостта има свои специфични правила, собствена представа за демокрация и човешки права и, разбира се, съвсем различна стойност на човешкия живот.

Така нашата държава се оказва в ролята на цивилизационна граница между Русия, където човешкият живот не струва почти нищо, и Запада, където човешкият живот е безценен. Тази специална роля поражда съответен набор от рефлексии в украинското общество.

Първо, украинците са наясно, че принудителната девалвация на домашния живот не се поддържа от обширни демографски ресурси. Нашата страна е напълно различна от „източния изток“, описан в романа „Симпатизантът“.

Нямаме и най-малка надежда, че „жените все пак ще раждат“. Разбираме, че в идеалния случай украинският живот трябва да е безценен. И ако военната агресия на Москва направи този идеал недостижим, то Украйна се опитва да защити от войната поне най-ценното – живота на нашата младеж.

Второ, украинците реагират изключително болезнено на опитите да контролират собствения си живот отвън. Едно е, когато нашите фронтови войници, които се жертват за Украйна, говорят за необходимостта от намаляване на мобилизационната възраст.

Друг е въпросът, когато говорят за мобилизация на 18-годишни украинци в Европа или САЩ, където животът на собствените им граждани все още е безценен. Всяко такова съобщение предизвиква буря от възмущение в Украйна и се превръща в истински подарък за руската пропаганда.

И трето, много украинци очакват, че рано или късно колективният Запад също ще бъде принуден да преразгледа стойността на човешкия живот.

Когато хората в Украйна говорят за неизбежността на Трета световна война, в тези дискусии почти няма страх. Но те съдържат надежда за активна военна помощ в борбата с руския агресор.

И също надежда за справедливост. Ситуацията изглежда твърде несправедлива, когато страната ни кърви под ударите на Кремъл, а животът на британците, германците и дори поляците остава безценен.

И, за съжаление, през 2020-те години за Украйна е по-лесно да повярва във военен сблъсък между Русия и НАТО, отколкото да се надява, че в близко бъдеще украинският живот също ще стане безценен.

Михаил Дубинянский,превод ФрогНюз