"Фактите ясно показват, че името на храм "Свети Александър Невски" е въпрос на конюнктура на времето. Самото предложение на Петко Каравелов на Учредителното събрание е да се построи храм, който да показва ясно чувството за благодарност към руския император. Макар да има други предложения, като например от Васил Берон, храмът да не бъде в Търново, както е предлагал Каравелов, а на връх Шипка, тогава Свети Никола, решението не се приема."
"Второто обикновено Народно събрание решава храмът да бъде в София, като основната инициатива по построяването е на Александър Батенберг".
Това обясни в ефира на БНР Слава Янакиева - културолог, преподавател в департамент "Театър" на Нов български университет (НБУ), автор е на монографията "Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията" (2020). Сред публикуваните ѝ преводи са книгите на о. Георгий Флоровски "Източните отци от IV век" и "Византийските отци от V–VIII век", а също капиталният труд на Ернст Канторовиц "Двете тела на краля (Изследване на средновековното политическо богословие)", както и "Битието като общение" на митр. Иоан Зизиулас.
"По-скоро това е дипломатически ход, акт на благодарност на княз Александър Батенберг към неговия чичо, който го е подкрепил за това той да заеме иначе невероятното за него място княз на самостоятелна държава, самостоятелно княжество", аргументира се специалистът.
Храмът е построен "практически само от български средства, при това много трудно събрани". Има и "минимални, наистина пренебрежими" дарения от руската страна, но парите в България се събират с много труд и главно от държавни дотации. Първото голямо дарение е от Софийска община, уточни Янакиева. 45 години са преминали от първото предложение до освещаването на храма през 1924 г.
"Това показва не особено голям ентусиазъм, нали?".
Княз Александър Невски е противоречива фигура и повечето сведения на историците "говорят не в полза, а против това, което пише в житието", посочи културологът. Князът е приел васалитет от татарската орда и се сражава за нея, включително срещу "свои руски братя в услуга на своя господар". Роден е 1221 година и починал през 1263 г. Канонизиран е през 1547 г.
"Много късно! Това е времето, в което започва да се самоутвърждава този вече нов, още протонационален, дух на Московското княжество. Но преди това няма кой знае какво отношение на почитание към неговата фигура".
Невски е на почит при Иван Грозни, а през 16 век и цар Петър Първи използва фигурата му като символ на борбата срещу шведите.
"Ако въобще е воювал… Двете големи битки, за които се говори, че Александър е Невски, защото на Нева е победил шведите, нямаме никакви свидетелства в такава битка. Дори да е имало, той е бил на 17 години. Няма нищо специално, отбелязано в хрониките по това време".
Следващият етап от митологизацията на фигурата на Св. Александър Невски е при диктатурата на Сталин.
"Когато Сергей Айзенщайн, бидейки в немилост, съумява да се сдобие с благословението на партията да снима филм за Александър Невски. Първоначално той го замисля много драматично, с Шекспиров обрат… Скоро бива отрезвен и му бива показано, че не е интересен свети Александър Невски с това, че той има сложна душевност, а с това, че е победна фигура и трябва да бъде показван като човек от народа и като знаков за руската национална мобилизация".
Светията е обявен за покровител на пехотните войски от Владимир Путин.
"С България, разбира се, (Невски) няма нищо общо", категорична е Янакиева.
Експертът смята, че площадът пред храма може да бъде преименуван, но е " нелепо и по скоро политическо предложение" да носи името на друг светец и предлага площадът да се казва "Катедрален".
